Лайфстайл - от Бранимир Бонев на сряда, февруари 27, 2008 15:36 - 3 Коментара

За лекциите и 5и корпус

И така, кой съм аз и за какво се боря… Аз съм един нормален, средностатистически студент в България, който обаче стъпва на лекции доста по-рядко от средното ниво. За мен ходенето на лекции, като цяло, е губене на време. Сигурен съм, че веднага ще се появят хора, които да ме заклеймят като непрокопсаник или мамино синче. Съжалявам, обаче не сте прави за нито едно от двете.

Обяснение за неходенето ми на лекции има и то е много просто. Великотърновски университет, пети копус. Толкова. Точка. По-пълно обяснение не може да има, гарантирам ви го. За незапознатите това е едно забравено от Бога, преподавателите, инспекторките във факултетните канцеларии и самите студенти, място в центъра на Търново. Като сграда не би се различавала от административните сгради наоколо, ако поне беше довършена. За съжаление обаче явно има кой да лапа парите, които студентите и държавата внася в касичката на ВТУ-то и средства за довършване на този паметник на комунистическата грандоманщина скоро няма да се намерят. Както и да е, масата студенти не учат там, за да се похвалят, че са учили в супер красива сграда на пъпа на старопрестолния град. Те са там заради дипломката. Същата тази диплома, заради която мизерстват по квартири, тавани и всякакви подобни дупки. Всеки, който успее да устиска докрай, ще получи освен дипломата си и право да си търси работа. На кой му пука, че в нормалните държави правото, което завършилите студенти имат е да си изберат къде да работят. Защото на запад всеки, който е положил достатъчно усилия, за да завърши, е търсен от по няколко фирми, които се надпреварват коя ще му плати повече.

Иначе, това не е единствения проблем на въпросното поделение на Великотърн0вския университет. Простичък пример – на края на семестъра отивам при секретарката във факултетна канцелария, която отговаря за специалност Връзки с обществеността. Освен, че беше проблем да я намеря на работа няколко пъти (все пак работата й е тежка и тя не трябва да се измори) ми беше и доста трудно да си заверя семестъра (!?). На въпрос защо 3 семестъра назад нямам трети печат в книжката, ми беше отговорено да отида след 3 март. Ами да, все пак, празници са, не може току-така да занимавам женицата да си протегне ръката и да ми удари 2-3 печата. На какво прилича това? Да я тормозя да ми завери стари семестри. Същите тези минали семестри, за които в един момент тя самата ще писне, че не са ми заверени. Парадоксално, нали? Хаха, голям смях. Само че не това е най-смешното. Още по странно ми се стори, че инспекторката каза, че „ечи к’во като нямаш печати?“… Ми верно, кво ли толкоз? Ся, аз да не съм си изгубил няколко години, за да взема да завърша случайно? Трябва да седна с тая женица нкой път, да поговорим, да ми обясни защо е толкова незадоволена и дали не иска да й подаря бяла риза с по-дълги ръкавки за най-близкия празник в календара.

Даа, и да беше само това. Но 5и корпус има и други проблеми. Ето, например, последната изпитна сесия имахме 6 изпита. От тези предмети имаше двама преподаватели, които никога не бях виждал на живо. По думите на колегите, едната преподавателка (нарочно не уточнявам имена, все пак все още уча там) е дошла само за един уикенд да „чете лекции“. Хах, все едно, че съм задочно обучение, нали. Да ама не съм. Добре, че поне въпросната лекторка се беше сетила да каже какво ще иска за изпита. А другият преподавател ни преподава втора година… или по-скоро не ни преподава, защото никога не е идвал за лекции. Добре, че поне по някакви незнайни канали колегите бяха разбрали какво трябва да предадем (или по-скоро да изтеглим от Интернет).

Това няма значение, важното е, че изпитите са взети и сега предстои нов семестър. Да са живи и здрави такива даскали, че да минават изпитите и да вземем накрая заветната диплома.

Гласувай!

Хареса ли ти статията?

Гласуването и абонирането за RSS са страхотен начин да кажеш "Благодаря" и да подкрепиш автора! Не забравяй да оставиш своя коментар по-долу!