Дневник - от Бранимир Бонев на петък, април 24, 2009 9:54 - 1 Коментар

Вятър в косите – BMW R35

Здравей, ако идваш за първи път, абонирай се за RSS безплатно , за да получаваш редовни ъпдейти

Реставриран R35

Ако следите фотоблога ми, най-вероятно сте забелязали, че в последно време съм се надъхал да си правя разни модели на мотори. Явно двигателите на две колела са в кръвта на семейството ми, защото почти цялата рода е имала или все още има мотоциклети. Аз съм малко отклонение от „правилото“, понеже все още нямам книжка, а може би до някаква степен не ми е интересно да шофирам… коли. С моторите нещата обаче стоят различно. Ако има нещо, което може да ми вдигне адреналина, това е звукът от двигателя на някоя мощна машина.

Всъщност, не си падам толкова много по новите, спортни машини. Вярно, готино е да караш със 100 подобен звяр, но винаги съм усещал някаква нестабилност, особено при мотор с повече кубици. Винаги са ме радвали по-старите модели, повечето туристически, понякога и спортни мотоциклети. А и съдейки по това, което по-старото поколение в семейството ми има(ше), моделите от някогашния източен блок никак не са били лоши. Правени, за да са вечни при подходяща и правилна поддръжка, те са доста тежички, понякога вибрират повече от очакваното, но въпреки това, човек се чувства стабилен върху тях. Вуйчо ми все още има някакъв 250 кубиков Иж (като този), но понеже не съм в много добри отношения с него, не съм се качвал доста отдавна на Иж-а. Като малък баща ми ме караше на едно полицейско BMW, но от него нямам много добри спомени. След това ми даваше да карам из село един Puch , който впоследствие подари на свой приятел. Дядо ми, който почина преди около месец, е имал спортен 250cc Jawa в средата на 60-те и е правил обиколка на България с баба ми на него Без книжка, естествено. А мен ме е яд, че чичо ми е дал на вторични суровини един Simson SR2, който изглеждаше много яко, заради мързела си да разглоби и да изчисти двигателя. На тоя, последния, му се бях наточил да го реставрирам и, евентуално, продам. Нещо 50-те му кубика не ми се струваха достатъчни, за да понесат кльощавия ми задник из родните пътища.

Неизползван Simson SR2

Както вече казах, истинската ми страст са старите мотори. А последната ми мания е BMW R35. Разрових се доста в историята на тази машина, затова ще разкажа накратко за нея, понеже е най-успешния модел в историята на германския концерн. Производството му започва пред 1937, без да бъде нещо невиждано с 350-те си кубика (BMW R4 е с 400) и максимална скорост от 100 км/ч. За цена от близо хиляда DM, около 15 000 човека са възседнали 14-те му коня до 1940 година. Масивната рамка от пресован метал и досега му придава уникален изглед, способен да накара всеки ценител да изпадне в екстаз при вида му.

След Втората световна война моделът изживява своебразен ренесанс, след като производството му е възобновено в източногерманската фабрика в Айзенах. В началото за производството са използвани останалите отпреди части, дори емблемата на BMW е красяла корпуса, но през 1949 от западногерманския концерн завеждат дело, което бързо печелят. Така руснаците са принудени да променят името на марката на EMW (Eisenacher Motorenwerkes), както и цветовете на емблемата. Някои източници предполагат, че са произведени нови над 80 000 машини, с добавен вече заден амортисьор, което си остава страхотно постижение. Отново използвани от полицията и военните, повечето остават в ГДР, а основни дестинации за износ са СССР и страните от бившия източен блок. Около 5000 бройки са изнесени на запад, някои от тях все още могат да се намерят в Англия и САЩ.

Оригинална брошура на BMW R35

Като цяло, в днешни дни BMW/EMW R35 е скъпо удоволствие, което не само не всеки може да си позволи(5-6000 £ реставриран). Мисля, че и не всеки би издържал рева на двигателя, особено на по-високи обороти. За мен обаче това е перфектното превозно средство, съчетаващо елегантен и злобен дизайн с мощен, едноцилиндров, двутактов двигател. Много ми се иска след няколко години да ме видите да цепя тишината и вятъра на един такъв звяр… Дай боже да има работа, защото R35 е инвестиция, която си заслужава и която определено ще направя, ако успея да си намеря работа по специалността.