Социални коментари - от Бранимир Бонев на неделя, май 4, 2008 16:03 - 0 Коментара

Viva la revolucion или наследството от комунизма

Тагове: есе, коментар, политика, размисли

Здравей, ако идваш за първи път, абонирай се за RSS безплатно , за да получаваш редовни ъпдейти

Разцъквам си днес малко из интернет и попаднах на странен материал. В смисъл, той може и да не е толкова странен, но толкова директно не бях виждал да се изнасят факти от „онова“ време. Може би само в книгите на Георги Стоев и Христо Калчев, макар че там всичко отива в графата „художествена литература“. Оставям на вас да прочетете какво ме е впечатлило толкова много:

Корупцията при комунизма

По информация на Тодор Живков в средата на осемдесетте години „цената“ за получаване на жителство варира между 3 и 5 хил. лева, на жилище – 2-3 хил., „тарифата“ за назначаване на барман е 5 хил., за поставяне на телефонен пост – 300 лв., за „благоприятно“ съдебно решение от 300 до 3000 лв. в зависимост от случая. И всичко това при 2965 лв. средна годишна заплата в народното стопанство. С болка първият секретар е принуден да признае, че: „Подкупът е заел трайно място в нашия живот и нанася тежки морални и материални вреди. Стига се дотам, че понякога за нищожен подкуп се жертват интересите на държавата, възлизащи на хиляди и милиони левове или долари“

Мартин Иванов, „Реформаторство без реформи. Политическа икономия на българския комунизъм 1963 – 1989„, Сиела, София, 2008
Взето от http://ikonomika.org/?p=1319

И така, да се замислим какво точно означават тези думи на другаря Тодор Живков. Реално погледнато, един държавен глава признава как е довел държавата си сам до разруха, при това отвътре. Защото корупцията днес не е по-голяма или малка от тази по времето на комунизма. Тя е същата – няма значение тарифата или размерите, важното е, че я има. Че полицаите, политиците, държавните чиновници и въобще всеки, де що има власт в изстрадалата ни (като написах това и някак се сетих за Камен Воденичаров-“Не съм избягал“) държавица продължават да си прибират парички в джобчето. Дали са повече или по-малко няма значение. Просто всичко опира до манталитет, а той не се е променил.

Май просто до всяка картонена полицейска кола, опряна на някой билборд, трябва да се сложи касичка. Не за друго, ами защото ако случайно полицаите спрат да прибират едни пари вместо да пишат актове, редовият шофьор ще се чувства неудобно. Т.е. корупцията не е проблем само на властимащите. Каквито и глупости да ни наливат от синия екран в главите, все някога трябва да признаем пред себе си, че корупцията е проблем на обществото, а не на определени социални групи. Ако гражданите не даваха подкупи, полицаи/политици/чиновници нямаше да са корумпирани. Сега ще си кажете „ау, горките те, жертви на подкупващите ги граждани“. Да ме прощавате за чуждицата, но ще кажа само „булшит„! Грешката не е нито в полицията, нито в гражданите, а в цялото отношение, нагласа, ориенталски манталитет, ако щете („рушвет“ е турска дума, използва се много по-често от „подкуп“, съгласете се, не звучи толкова криминализирано, което я прави по-приемлива в очите на де що има вестникари, писатели, драскачи, кариеристи, каруцари и въобще всякаква паплач).

Та, аз самият отдавна съм се отказал да търся виновния в каквато и да е ситуация. Защото кой е виновен е без значение, поне докато проблемът си седи. Но в случая няма лошо, ще кажа според мен кой е виновен, иначе ще си кажете, че само плещя празни приказки. Не си чеша езика. За тоя манталитет у нашенеца виновни са Бай Тошо (същия, който по-нагоре обясняваше кое колко е „струвало“ през комунизма), бедността, безхаберието и лакомите задници на управлявалите досега, както и на тези, които в момента са на власт. Доволни? Нещо за допълване? Давайте, приемам предложения. За мен кому е вината няма значение, казвам го с риск да се повторя. Важното е като се правят смешни кампании против корупцията (някой скоро да е ходил да си плаща данъците или да е влизал в някое РПУ?) да се правят така, че да работят ефективно, а не просто да ги има.. ей така, защото изглежда добре за пред ЕС. Пък ако остане време, може и да погоним малко вещици.

И все пак, не всичко опира до кампаниите. В дъното на всичко сме всички ние. Докато хората не почнат да разсъждават като европейци, ще продължаваме да сме ориенталска държава, която се крепи на рушвети. Докато не започнем да си налягаме парцалите и да мислим за държавата, вместо да я псуваме, вместо да треперим за собствения си задник, всички кампании са безсмислени. И тогава наистина нямаме право да казваме, че парите от данъците ни са отишли на вятъра. Защото на антикорупционните телефони никой не звъни, освен ако няма за цел лично отмъщение. И защото докато гледаме „да минем тънко“, ще жънем това, което сме посели. Т.е. и нас ще ни минават все така… тънко, но болезнено.