Business Plan

Дълго време не бях стъпвал на лекции и вчера реших да се вясна за кратко. След като успешно изтърпях 2 учебни часа, с двама колеги решихме да навестим близкото кафе. Мъдрихме какви ще ги вършим на 8ми декември, лигавихме се.. студентски живот, съвсем нормално.

Но по-важното е, че най-накрая успях да отделя малко време да поговорим и по една сериозна тема, която съвсем скоро ще ни налегне всички и ако не сме подготвени, просто ще ни смачка. След по-малко от половин година вече ще сме завършили бакалавърската си степен на обучение и ще сме съвсем легални и дипломирани PR-и. Е и? Какво ще правим с тази диплома? Ще си търсим работа по специалността? Ще станем журналисти? Ще работим в рекламни агенции? Впрочем, за доста от колегите, това си е твърде приемлива оферта. Само че на мен не ми се побира в главата как мога да наливам пари в една диплома в продължение на 4 години и впоследствие да изкарвам пари на НЯКОЙ ДРУГ с нея. Може и да кажете, че разсъждавам ограничено, но за мен образованието от гимназията ме нарежда в обществото като човек, който следва да работи за някого. Идеята на университета би трябвало да бъде място, където човек става някой, място, където получаваш достатъчно знания, получаваш малко по-друга гледна точка към системата. Което пък би трябвало да донесе увереност и ноу хау да можеш да правиш бизнес за СЕБЕ СИ.

Не мога да кажа със сигурност как е в другите университети, но от лични наблюдения и коментари на познати, мога да кажа, че висшето образование в България не изпълнява тези си функции, които, поне според мен, са фундаментални. При нас, във Великотърновски университет, ситуацията е почти плачевна. Няма техника, преподаватели не идват на лекции, да не говорим, че има и съвсем некомпетентни такива. Наскоро колежка, започнала работа в една местна телевизия, се оплака, че там „на нищо не я учат“. Сбъркана работа, университета би трябвало да ни научи, за да сме уверени, когато излезем на пазара на труда. Същия този пазар на труда, дето 4 години ни наливат в главите, че ни очаква с отворени обятия. Трагикомично, но, мамка му, всичко е на наш гръб.

С течение на времето осъзнах, че за да постигна нещо, да мога да живея над средното ниво в България (дай, Боже!), трябва да работя за себе си. Това неизбежно е свързано с инвестиции и риск, но пък кой бизнес не е такъв? Смея да кажа, че си имам много добра представа от медии, все пак вкъщи си имам един журналист с дългогодишен стаж, от който съм научил доста за професията. Ами другите? Останалите 19 човека от курса? Те какво ще правят? Прост пример – на въпросното кафе с колеги им предложих някакъв простичък бизнес модел. Християна ме допълни, започнахме да си правим бизнес план.. ей така, набързо и повърхностно. И стигнахме до момента с марктинга. И кой от нас, по дяволите, знае как се прави маркетингово проучване? Отделно, дето всички ни е страх от някакъв провал, в някоя от сферите, в която трябва да работим. Ако на някой може да си представи страливи PR-и, разбира идиотската ситуация, в която сме изпаднали. Не знаем нищо за маркетинг, за кризисен PR (впрочем, за кой ли тип PR знаем нещо?), не сме написали нито един бизнес план, нито за себе си, нито в универитета. Липсва практика, и то осезаемо.

Това, което ще излезе от PR-ите на випуск 2005 в Търновския университет е стадо овчици (впрочем, това предполага някаква сплотеност между единиците в стадото… а ние дори това нямаме) които са обучени да работят за някой. За да бъдеш обслужващ персонал не се изисква висше образование.. НИКЪДЕ по света! Да живее абсурдът! И дано имаме още хубави идеи (изскочиха 3-4 такива в процеса на разговор вчера), пари и най-вече НЕРВИ, за да успеем да направим нещо от себе си. Защото явно никой няма да си свърши работата и да ни научи на PR/маркетинг/реклама/самоувереност/бизнес стратегии.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, нерви

Това новини ли са? Това държава ли е? Преди няколко дни се взриви склад в Челопечене и малкото селце за няколко дни се превърна в най-споменаваната дума в медии, от политици, строителни работници и де що има клошари из държавата. Имаше ли новина? ДА! Но дали това беше новината, която всъщност трябваше да се лансира от медиите. След първоначалното объркване и липса на информация се получи твърде кратък период на негодуване срещу управляващите, бързо заменен по старата и изпитана схема с психотерор над обикновените граждани. За отрицателно време се направиха проверки къде какви военни складове има. От това излезе добра новина. Съобщи се моментално колко и какви боеприпаси се „съхраняват“ в тях. Още една новина. Обещания се дадоха след колко време и как ще се утилизират (wtf? ебаси думата…) ненужните боеприпаси. Страхотно… направо успокоиха хората. Ами то един склад гръмна, ама няма страшно, има още сума ти подобни… Какво трябва да е посланието? „Страхувайте се!“??? Мирно, равнис, ще се страхуваме, ами, какво да правим.

Някак си се налага и усещането, че въпросния PR-усер на управляващите трябваше да бъде заметен набързо, за да им се спасят дебелите кожички. След като сума блогъри писаха, че тоя или оня трябва да си ходи от висшите етажи на властта, смело можем да твърдим, че нищо не стана. Емел Етем и Бойко Борисов се псуваха, псуваха, направиха малко сеир, ама истината пак остана някъде по средата. Вместо това на хората им се внушава страх, излизат какви ли не тези, спряга се тероризъм, кражби, какво ли не… А същите стари кримки, които позволиха да се стигне дотук, си остават в удобните управленски кресла. А новините ни заливат отвсякъде… Или май глупостите ни заливат отвсякъде. Аз станах свидетел как кола се взриви във Велико Търново в 3:10 посред нощ в петък вечерта и до следобед на другия ден информация не излезе никъде. А взривът си беше „баш кат по филмите“. От Ректората на ВТУ-то до Трапезица се стелеше огромен облак дим. Пожарни, патрулки, ала-бала. Всичко беше потушено набързо. Новината не беше отразена. Защо? Ами защото това са глупости… Защото трябва да се внушава страх, не да се коментира какво наистина страва в страната.

Топ новина номер 2 от изминалите дни.. с две думи: Ангел Бончев. Дали е бос на нещо си, дали е забогатял (не)законно не ми дреме. Става дума за човешко същество, измъчвано, тормозено, с два отрязани пръста и какво ли още не… При извършване на акция по освобождаването му… отвличат жена му(?). А сиктир, бе, честно!!! И аз да вярвам в тая държава, а? На кое по-точно? Че няма да ме отвлекат ли? Че ще ме освободят? Или че няма да позволят жена ми, която предава откупа на похитителите да бъде отвлечена, изнасилена, нарязана с нож, събрана в малки пликчета и пращана в някое РПУ на части ли? Това НЕ СА измислици, по дяволите! Не е взето от някой американски филм. Такава е тъпата ни държава! Това е шибаната реалност. Млади жени са отличани и насилвани да проституират, хлапета в 8-9 клас шмъркат всякакви лайна, произведени в някой гараж, разбиват жилища и си вземат де що има, а тъпата полиция не може да намери един кирлив откраднат лаптоп вече трети месец. Телефонната мафия лъже възрастните, че синовете им са катастрофирали и те сами им снасят по 1000-5000 лева, за да се „покрие“ всичко. Обикновените хора са депресирани и живеят в страх дали някой няма да ги ограби или нещо да избухне до тях. Дребните бизнесмени живеят в страх кой ще дойде да избочи някой лев от тях, а едрите ги отвличат и измъчват. Това са шибаните новини в шибаната ни държава. Ако звънна в пожарната от мобилния си телефон, дава заето и никой не вдига. Ако звънна на 112 – същата работа. Тоест, всичко е една огромна септична яма, в която затъваме все повече и повече. И Бат Бойко щял да ни оправи??? Ай сектир от тука. В Щатите никой не разчита на Бат Бойко. Хората си имат лично оръжие и имат шибаното право да пръснат тиквата на всеки лайнар, който влезе в тяхна собственост. А тук имаш право да се хванеш за палците, след като си козирувал и да разтвориш широко бузки, за да ти наврат чадър отзад… и след това да го отворят.

Простите изводи от „обстановката“ в милата ни родина са пълен тъшак: Има новина, тя се „яде“, докато не излезе следващата. После се забравя. Както и кражбите, както и изнасилванията, отвличанията, взривовете, сечта на горите, безразборното строителство, гейпарадите, мюзик айдъл и порното от снощи. Ако изнасилят Емел Етем, отвлекат Бойко Борисов, взривят общината, отсекат дърветата пред дома на кмета и построят склад за зеленчуци по средата на пътя, ако гейовете тръгнат по патки по центъра и започнат да късат кандидатите за мюзик айдъл с куршум в темето и спрат порното… на българина ще продължава да му е все тая. Защото на другия ден ще има нова „новина“… Сори, не пуша от тия лайна!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, Връзки с обществеността, ВТУ, коментар, мюзик айдъл, сигурност

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, Полезно

Не изглежда зле, нали? Даже се връзва с възрожденската архитектура на Търново . Булшит, какви ги дрънкам. Впрочем, това няма никакво значение. Ние сме там, за да учим, а не за да се наслаждаваме на архитектурата. Ок, а някой не би ли трябвало да носи отговорност за нас, като студенти. Нали си плащаме, майка му стара? Не виждате проблем, може би? Добре, ще ви го покажа:

Хоп, сега видяхте ли проблема? Това, драги читателю, е същата тази сграда ОТЗАД. Впрочем, доколко е отзад, трудно може да се определи. Защото тази, недовършена част на университетския пети корпус всъщност гледа към центъра на града. Оттам обикновено идва човек, когато му се налага да стигне до „Старото военно“, както му казват кореняк болярите. Ок, де, ок.. какъв ми е толкова проблема, ще кажете вие. Ами нямах проблеми… поне до тази сутрин. Отварям си Янтра днес (цъкни на линка, като ти казвам, това е регионален вестник във Велико Търново) и к’во да видя. Изтипосали хората в края на статията как въпросната сграда НЯМА акт 16 за ЗАВЪРШЕНАТА си част. Т.е. реално тя не е одобрена за използване. Може и да бъркам, но като се разрових в нета, това намерих. Акт 16 е „удостоверението или разрешението за ползване“. Ок, тогава нас защо ни тикат там? Отговорът е простичък. Студентите, които учим по-новите специалности /разбирай маркетинг, мениджмънт, туризъм, PR/ сме нещо като „финансовите приходи“ на университета. Ние сме им нужни, за да може да се плаща на преподаватели, лектори и т.н. И след като няма акт 16, изводът е много конкретен, поне според мен. На никой НЕ МУ ДРЕМЕ!

Има поне лъч светлина.. Новият ректор на университета изглежда се е загрижил за нас, като студенти. Съдейки по статията, ще се направят всички възможни стъпки, за да можем ние да учим в добри условия. Климатици, туй-онуй. Е, в Ректората, нас не ни топли /буквално/ , но пък и за пети корпус нещата щели да се оправят. Седим и чакаме. Нашето поколение, съдейки от опита си, обаче, едва ли ще намаже. Справка – „Баба Яга“ до Английската гимназия в Русе. Направиха хубаво заведение от нея чак след като аз завърших. Че така ще стане и с Пети корпус на ВТУ-то., сигурно Инак, нещата вървели на добре. Да, бе, чак повярвах.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: ВТУ, коментар, култура, размисли, сигурност

Обяснение за неходенето ми на лекции има и то е много просто. Великотърновски университет, пети копус. Толкова. Точка. По-пълно обяснение не може да има, гарантирам ви го. За незапознатите това е едно забравено от Бога, преподавателите, инспекторките във факултетните канцеларии и самите студенти, място в центъра на Търново. Като сграда не би се различавала от административните сгради наоколо, ако поне беше довършена. За съжаление обаче явно има кой да лапа парите, които студентите и държавата внася в касичката на ВТУ-то и средства за довършване на този паметник на комунистическата грандоманщина скоро няма да се намерят. Както и да е, масата студенти не учат там, за да се похвалят, че са учили в супер красива сграда на пъпа на старопрестолния град. Те са там заради дипломката. Същата тази диплома, заради която мизерстват по квартири, тавани и всякакви подобни дупки. Всеки, който успее да устиска докрай, ще получи освен дипломата си и право да си търси работа. На кой му пука, че в нормалните държави правото, което завършилите студенти имат е да си изберат къде да работят. Защото на запад всеки, който е положил достатъчно усилия, за да завърши, е търсен от по няколко фирми, които се надпреварват коя ще му плати повече.

Иначе, това не е единствения проблем на въпросното поделение на Великотърн0вския университет. Простичък пример – на края на семестъра отивам при секретарката във факултетна канцелария, която отговаря за специалност Връзки с обществеността. Освен, че беше проблем да я намеря на работа няколко пъти (все пак работата й е тежка и тя не трябва да се измори) ми беше и доста трудно да си заверя семестъра (!?). На въпрос защо 3 семестъра назад нямам трети печат в книжката, ми беше отговорено да отида след 3 март. Ами да, все пак, празници са, не може току-така да занимавам женицата да си протегне ръката и да ми удари 2-3 печата. На какво прилича това? Да я тормозя да ми завери стари семестри. Същите тези минали семестри, за които в един момент тя самата ще писне, че не са ми заверени. Парадоксално, нали? Хаха, голям смях. Само че не това е най-смешното. Още по странно ми се стори, че инспекторката каза, че „ечи к’во като нямаш печати?“… Ми верно, кво ли толкоз? Ся, аз да не съм си изгубил няколко години, за да взема да завърша случайно? Трябва да седна с тая женица нкой път, да поговорим, да ми обясни защо е толкова незадоволена и дали не иска да й подаря бяла риза с по-дълги ръкавки за най-близкия празник в календара.

Даа, и да беше само това. Но 5и корпус има и други проблеми. Ето, например, последната изпитна сесия имахме 6 изпита. От тези предмети имаше двама преподаватели, които никога не бях виждал на живо. По думите на колегите, едната преподавателка (нарочно не уточнявам имена, все пак все още уча там) е дошла само за един уикенд да „чете лекции“. Хах, все едно, че съм задочно обучение, нали. Да ама не съм. Добре, че поне въпросната лекторка се беше сетила да каже какво ще иска за изпита. А другият преподавател ни преподава втора година… или по-скоро не ни преподава, защото никога не е идвал за лекции. Добре, че поне по някакви незнайни канали колегите бяха разбрали какво трябва да предадем (или по-скоро да изтеглим от Интернет).

Това няма значение, важното е, че изпитите са взети и сега предстои нов семестър. Да са живи и здрави такива даскали, че да минават изпитите и да вземем накрая заветната диплома.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: ВТУ, размисли