Posts Tagged ‘ВТУ’

Лайфстайл - сряда, ноември 12, 2008 13:23 - 9 Comments

Образование и реализация

Business Plan

Дълго време не бях стъпвал на лекции и вчера реших да се вясна за кратко. След като успешно изтърпях 2 учебни часа, с двама колеги решихме да навестим близкото кафе. Мъдрихме какви ще ги вършим на 8ми декември, лигавихме се.. студентски живот, съвсем нормално.

Но по-важното е, че най-накрая успях да отделя малко време да поговорим и по една сериозна тема, която съвсем скоро ще ни налегне всички и ако не сме подготвени, просто ще ни смачка. След по-малко от половин година вече ще сме завършили бакалавърската си степен на обучение и ще сме съвсем легални и дипломирани PR-и. Е и? Какво ще правим с тази диплома? Ще си търсим работа по специалността? Ще станем журналисти? Ще работим в рекламни агенции? Впрочем, за доста от колегите, това си е твърде приемлива оферта. Само че на мен не ми се побира в главата как мога да наливам пари в една диплома в продължение на 4 години и впоследствие да изкарвам пари на НЯКОЙ ДРУГ с нея. Може и да кажете, че разсъждавам ограничено, но за мен образованието от гимназията ме нарежда в обществото като човек, който следва да работи за някого. Идеята на университета би трябвало да бъде място, където човек става някой, място, където получаваш достатъчно знания, получаваш малко по-друга гледна точка към системата. Което пък би трябвало да донесе увереност и ноу хау да можеш да правиш бизнес за СЕБЕ СИ.

Не мога да кажа със сигурност как е в другите университети, но от лични наблюдения и коментари на познати, мога да кажа, че висшето образование в България не изпълнява тези си функции, които, поне според мен, са фундаментални. При нас, във Великотърновски университет, ситуацията е почти плачевна. Няма техника, преподаватели не идват на лекции, да не говорим, че има и съвсем некомпетентни такива. Наскоро колежка, започнала работа в една местна телевизия, се оплака, че там „на нищо не я учат“. Сбъркана работа, университета би трябвало да ни научи, за да сме уверени, когато излезем на пазара на труда. Същия този пазар на труда, дето 4 години ни наливат в главите, че ни очаква с отворени обятия. Трагикомично, но, мамка му, всичко е на наш гръб.

С течение на времето осъзнах, че за да постигна нещо, да мога да живея над средното ниво в България (дай, Боже!), трябва да работя за себе си. Това неизбежно е свързано с инвестиции и риск, но пък кой бизнес не е такъв? Смея да кажа, че си имам много добра представа от медии, все пак вкъщи си имам един журналист с дългогодишен стаж, от който съм научил доста за професията. Ами другите? Останалите 19 човека от курса? Те какво ще правят? Прост пример – на въпросното кафе с колеги им предложих някакъв простичък бизнес модел. Християна ме допълни, започнахме да си правим бизнес план.. ей така, набързо и повърхностно. И стигнахме до момента с марктинга. И кой от нас, по дяволите, знае как се прави маркетингово проучване? Отделно, дето всички ни е страх от някакъв провал, в някоя от сферите, в която трябва да работим. Ако на някой може да си представи страливи PR-и, разбира идиотската ситуация, в която сме изпаднали. Не знаем нищо за маркетинг, за кризисен PR (впрочем, за кой ли тип PR знаем нещо?), не сме написали нито един бизнес план, нито за себе си, нито в универитета. Липсва практика, и то осезаемо.

Това, което ще излезе от PR-ите на випуск 2005 в Търновския университет е стадо овчици (впрочем, това предполага някаква сплотеност между единиците в стадото… а ние дори това нямаме) които са обучени да работят за някой. За да бъдеш обслужващ персонал не се изисква висше образование.. НИКЪДЕ по света! Да живее абсурдът! И дано имаме още хубави идеи (изскочиха 3-4 такива в процеса на разговор вчера), пари и най-вече НЕРВИ, за да успеем да направим нещо от себе си. Защото явно никой няма да си свърши работата и да ни научи на PR/маркетинг/реклама/самоувереност/бизнес стратегии.