Бойко vs Сергей

Тия дни в медийното пространство на България се разнесе здрава воня. И на политическо, и на PR, и на маркетингово ниво. Всички сме чували как Бат’Бойко „няма PR екип“.Но има нещо фрапиращо, нещо, което всички подозирахме отдавна, изплувало из блатото на политическите кръгове (или май „обръчи“ е по-добрата дума?): PR екипът на Бат’Серго чупи мивки. Направо се изкъртих преди една-две вечери като гледах новия им рекламен клип, докато Милен Цветков се опитваше на да му прави разбор. Идейната безидейност, или, айде, нека кажем обърканост, просто не се поддава на коментар.

Ако не сте останали слисани от маркетинговата стратегия на Партията,  кметът на София просто ще ви разбие на атоми. Прессъобщението на Столична община е по-скоро като за първоаприлска шега, отколкото за официален релийз.

Това, което се случва, всъщност, не е просто поредната българска идиотия. То заслужава да се разгледа обстойно, даже анализ си заслужава, ако ме питате. Всички знаят, че двамата другари, Сергей и Бойко, не се обичат. Всички знаят, че софийският градоначалник обича да политиканства и да се пъчи по медиите. И всички просто седят и се хилят отстрани на тъпотията на политическите ни(?) лидери. Интересно ми е, някой замисли ли се, че бат’ ви Серго всъщност вместо да оправя всичките лайна (няма да ме прощавате), които Партията и Коалицията му натвориха, всъщност е отделил от ценното си време на министър-председател, за да бъде какво? Медийна звезда! След рокерските изпълнения и DJ изявите на Бузлуджа вече е и рекламно лице. Да се чуди човек и да се мае, с този черно-бял ние-сме-на-всеки-километър клип коя е целевата аудитория на БСП. Серго с двамата старчоци определено се целят в по-старото поколение/електорат. А Серго с плочите  и мАторЯ май иска да навива младите да стават червени. Бах’мааму, абе другари, вие що не си гледате баницата? Е те тая същата баница, дето сте я захапали. Политическата. Гледайте първо нея да опечете, така ще си спестите много работа. Свършете това, за която сме ви избрали и ви плащаме, пък ако ни хареса, сами ще ви изберем отново.

Да, ама за другарите „работа“ е мръсна дума. Явно няма да стане по лесния начин. Народът се поотврати от червените и се оглежда за нещо по-добро. И везните клонят към партията на Бат(ман)’Бойко. Той като един истински закрилник на обществото спасява електората от неквалифицирани ватмани. От тия, дето карат не трамвай, а държавата. И като няма ватман, какво да прави, горкия, ще покара той. Чаак до дъното… ъъъ, депото, обърках се. Впрочем, какъв е тоя нашия късмет, че все случваме на ватмани, които се грижат повече за това как изглеждат в очите на хората, вместо за това накъде карат мотрисата…

На мен ми писна от изцепки. И съм сигурен, че който и да дойде, ще ни дава поводи да се смайваме с все по-идиотски медийни кампании („и едните, и другите са маскари“ – Байганьовщината прозира ли?). Очевидно обществото се нуждае от разместване на ценностите. Но за това е нужно време – първо трябва да се отвърнем от традиционните медии, да намерим механизъм да впрегнем управляващите да си вършат работата и чак накрая да се посмеем на изцепките им.

ПС. Преди малко пускам К1 и гледам нещо черно-бяло на екрана. Явно националната телевизия е в тон с партията – даваха „На всеки километър“..

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, коментар, култура, политика

Business Plan

Дълго време не бях стъпвал на лекции и вчера реших да се вясна за кратко. След като успешно изтърпях 2 учебни часа, с двама колеги решихме да навестим близкото кафе. Мъдрихме какви ще ги вършим на 8ми декември, лигавихме се.. студентски живот, съвсем нормално.

Но по-важното е, че най-накрая успях да отделя малко време да поговорим и по една сериозна тема, която съвсем скоро ще ни налегне всички и ако не сме подготвени, просто ще ни смачка. След по-малко от половин година вече ще сме завършили бакалавърската си степен на обучение и ще сме съвсем легални и дипломирани PR-и. Е и? Какво ще правим с тази диплома? Ще си търсим работа по специалността? Ще станем журналисти? Ще работим в рекламни агенции? Впрочем, за доста от колегите, това си е твърде приемлива оферта. Само че на мен не ми се побира в главата как мога да наливам пари в една диплома в продължение на 4 години и впоследствие да изкарвам пари на НЯКОЙ ДРУГ с нея. Може и да кажете, че разсъждавам ограничено, но за мен образованието от гимназията ме нарежда в обществото като човек, който следва да работи за някого. Идеята на университета би трябвало да бъде място, където човек става някой, място, където получаваш достатъчно знания, получаваш малко по-друга гледна точка към системата. Което пък би трябвало да донесе увереност и ноу хау да можеш да правиш бизнес за СЕБЕ СИ.

Не мога да кажа със сигурност как е в другите университети, но от лични наблюдения и коментари на познати, мога да кажа, че висшето образование в България не изпълнява тези си функции, които, поне според мен, са фундаментални. При нас, във Великотърновски университет, ситуацията е почти плачевна. Няма техника, преподаватели не идват на лекции, да не говорим, че има и съвсем некомпетентни такива. Наскоро колежка, започнала работа в една местна телевизия, се оплака, че там „на нищо не я учат“. Сбъркана работа, университета би трябвало да ни научи, за да сме уверени, когато излезем на пазара на труда. Същия този пазар на труда, дето 4 години ни наливат в главите, че ни очаква с отворени обятия. Трагикомично, но, мамка му, всичко е на наш гръб.

С течение на времето осъзнах, че за да постигна нещо, да мога да живея над средното ниво в България (дай, Боже!), трябва да работя за себе си. Това неизбежно е свързано с инвестиции и риск, но пък кой бизнес не е такъв? Смея да кажа, че си имам много добра представа от медии, все пак вкъщи си имам един журналист с дългогодишен стаж, от който съм научил доста за професията. Ами другите? Останалите 19 човека от курса? Те какво ще правят? Прост пример – на въпросното кафе с колеги им предложих някакъв простичък бизнес модел. Християна ме допълни, започнахме да си правим бизнес план.. ей така, набързо и повърхностно. И стигнахме до момента с марктинга. И кой от нас, по дяволите, знае как се прави маркетингово проучване? Отделно, дето всички ни е страх от някакъв провал, в някоя от сферите, в която трябва да работим. Ако на някой може да си представи страливи PR-и, разбира идиотската ситуация, в която сме изпаднали. Не знаем нищо за маркетинг, за кризисен PR (впрочем, за кой ли тип PR знаем нещо?), не сме написали нито един бизнес план, нито за себе си, нито в универитета. Липсва практика, и то осезаемо.

Това, което ще излезе от PR-ите на випуск 2005 в Търновския университет е стадо овчици (впрочем, това предполага някаква сплотеност между единиците в стадото… а ние дори това нямаме) които са обучени да работят за някой. За да бъдеш обслужващ персонал не се изисква висше образование.. НИКЪДЕ по света! Да живее абсурдът! И дано имаме още хубави идеи (изскочиха 3-4 такива в процеса на разговор вчера), пари и най-вече НЕРВИ, за да успеем да направим нещо от себе си. Защото явно никой няма да си свърши работата и да ни научи на PR/маркетинг/реклама/самоувереност/бизнес стратегии.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, нерви

Това новини ли са? Това държава ли е? Преди няколко дни се взриви склад в Челопечене и малкото селце за няколко дни се превърна в най-споменаваната дума в медии, от политици, строителни работници и де що има клошари из държавата. Имаше ли новина? ДА! Но дали това беше новината, която всъщност трябваше да се лансира от медиите. След първоначалното объркване и липса на информация се получи твърде кратък период на негодуване срещу управляващите, бързо заменен по старата и изпитана схема с психотерор над обикновените граждани. За отрицателно време се направиха проверки къде какви военни складове има. От това излезе добра новина. Съобщи се моментално колко и какви боеприпаси се „съхраняват“ в тях. Още една новина. Обещания се дадоха след колко време и как ще се утилизират (wtf? ебаси думата…) ненужните боеприпаси. Страхотно… направо успокоиха хората. Ами то един склад гръмна, ама няма страшно, има още сума ти подобни… Какво трябва да е посланието? „Страхувайте се!“??? Мирно, равнис, ще се страхуваме, ами, какво да правим.

Някак си се налага и усещането, че въпросния PR-усер на управляващите трябваше да бъде заметен набързо, за да им се спасят дебелите кожички. След като сума блогъри писаха, че тоя или оня трябва да си ходи от висшите етажи на властта, смело можем да твърдим, че нищо не стана. Емел Етем и Бойко Борисов се псуваха, псуваха, направиха малко сеир, ама истината пак остана някъде по средата. Вместо това на хората им се внушава страх, излизат какви ли не тези, спряга се тероризъм, кражби, какво ли не… А същите стари кримки, които позволиха да се стигне дотук, си остават в удобните управленски кресла. А новините ни заливат отвсякъде… Или май глупостите ни заливат отвсякъде. Аз станах свидетел как кола се взриви във Велико Търново в 3:10 посред нощ в петък вечерта и до следобед на другия ден информация не излезе никъде. А взривът си беше „баш кат по филмите“. От Ректората на ВТУ-то до Трапезица се стелеше огромен облак дим. Пожарни, патрулки, ала-бала. Всичко беше потушено набързо. Новината не беше отразена. Защо? Ами защото това са глупости… Защото трябва да се внушава страх, не да се коментира какво наистина страва в страната.

Топ новина номер 2 от изминалите дни.. с две думи: Ангел Бончев. Дали е бос на нещо си, дали е забогатял (не)законно не ми дреме. Става дума за човешко същество, измъчвано, тормозено, с два отрязани пръста и какво ли още не… При извършване на акция по освобождаването му… отвличат жена му(?). А сиктир, бе, честно!!! И аз да вярвам в тая държава, а? На кое по-точно? Че няма да ме отвлекат ли? Че ще ме освободят? Или че няма да позволят жена ми, която предава откупа на похитителите да бъде отвлечена, изнасилена, нарязана с нож, събрана в малки пликчета и пращана в някое РПУ на части ли? Това НЕ СА измислици, по дяволите! Не е взето от някой американски филм. Такава е тъпата ни държава! Това е шибаната реалност. Млади жени са отличани и насилвани да проституират, хлапета в 8-9 клас шмъркат всякакви лайна, произведени в някой гараж, разбиват жилища и си вземат де що има, а тъпата полиция не може да намери един кирлив откраднат лаптоп вече трети месец. Телефонната мафия лъже възрастните, че синовете им са катастрофирали и те сами им снасят по 1000-5000 лева, за да се „покрие“ всичко. Обикновените хора са депресирани и живеят в страх дали някой няма да ги ограби или нещо да избухне до тях. Дребните бизнесмени живеят в страх кой ще дойде да избочи някой лев от тях, а едрите ги отвличат и измъчват. Това са шибаните новини в шибаната ни държава. Ако звънна в пожарната от мобилния си телефон, дава заето и никой не вдига. Ако звънна на 112 – същата работа. Тоест, всичко е една огромна септична яма, в която затъваме все повече и повече. И Бат Бойко щял да ни оправи??? Ай сектир от тука. В Щатите никой не разчита на Бат Бойко. Хората си имат лично оръжие и имат шибаното право да пръснат тиквата на всеки лайнар, който влезе в тяхна собственост. А тук имаш право да се хванеш за палците, след като си козирувал и да разтвориш широко бузки, за да ти наврат чадър отзад… и след това да го отворят.

Простите изводи от „обстановката“ в милата ни родина са пълен тъшак: Има новина, тя се „яде“, докато не излезе следващата. После се забравя. Както и кражбите, както и изнасилванията, отвличанията, взривовете, сечта на горите, безразборното строителство, гейпарадите, мюзик айдъл и порното от снощи. Ако изнасилят Емел Етем, отвлекат Бойко Борисов, взривят общината, отсекат дърветата пред дома на кмета и построят склад за зеленчуци по средата на пътя, ако гейовете тръгнат по патки по центъра и започнат да късат кандидатите за мюзик айдъл с куршум в темето и спрат порното… на българина ще продължава да му е все тая. Защото на другия ден ще има нова „новина“… Сори, не пуша от тия лайна!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, Връзки с обществеността, ВТУ, коментар, мюзик айдъл, сигурност

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, Полезно