Райски залив, Созопол

През миналата седмица се разходих за два дни до Созопол, любимият ми град по българското Черноморие. Не бях ходил от почти шест години, помня как се простираше до водната пързалка, а след това имаше само път за Каваците и бурени. Доста се е променил Созопол, доста хотели и къщички са построени, всяка със собствен „стил“. Въобще, доста инвеститори са взели земя, кой със заменки, кой с подкупи, кой с плащане на надути цени.. и са изклeцали по една фасада, абсолютно безидейно, без дори да се замислят дали има кой да купува и кога. Впрочем, хич не ми е.. да си берат гайлето. Дали са в регулация, дали имат ток, вода… на мен не ми дреме. Това, което наистина ме слиса, беше безотговорността към природата, към морето. В крайна сметка созополчани печелят точно от него, а не се грижат за нищичко – плажът беше неизчистен, морето мръсничко, а красивите места по крайбрежието – със строителни отпадъци.

При всичките си ходения до Созопол, винаги съм посещавал и Райския залив. За тези, които не знаят за какво говоря, ще го опиша с няколко думи – прекрасно местенце, на което има два малки пясъчни плажа и много скали. Понеже не съм голям почитател на дюните (песъчинките имат наглостта да се загнездват на най-неподходящи места), се пека по скалите. Преди години, преди града да се разшири двойно, ходехме с нашите с колата до заливчето, правехме плаж и се връщахме пак на четири гуми до квартирата. Но при това си ходене направо останах отчаян. Целият залив беше замърсен до неузнаваемост, кесии, пластмасови и изпочупени стъклени бутилки се въргаляха навсякъде. Явно българската простотия намира израз дори на подобни наистина райски кътчета. Нооо… това не е всичко. Замърсяването не е фатално, понеже ако се съберем 10 души, всеки с 2 чувала, за два дни ще почистим всичко и местенцето ще светне. ЩЕ видим как ще се опитам да организирам една акцийка и наистина да се направи нещо по въпроса. Истинската трагедия обаче всеки може да види още преди да се спусне до морето, особено ако иде дотам с кола.

Частен имот ли е пътя към Райския залив?

Пътят, по който се стигаше до водата, вече е препречен от бяла табела „Частен имот“. Съвсем неуместно някой си (доколкото разбрах от „местните“ строители, които по това време са в околността – най вероятно собственикът на един от застроените парцели) е преградил пътя, защото преминаващите коли „го дразнят“.

Кой прегради пътя за Райския залив?

До преди 20 дни оградата е била подкрепена просто от два огромни камъка, зад които сега са изровени и два дълбоки трапа, явно с единствената цел да попречат на автомобили да могат да паркират на направеното за това място.

Камъни и дълбоки ровове спират курортистите, пожелали да посетят Райски залив - Созопол

Тъжно, но факт – в типично каубойски стил – който пожелае може да си парцелира, запрещи и разкопае което си място иска по българското черноморие. Презастроеният Созопол ми се стори просто част от нормалната картинка, характерна за България, но да посегнеш на Райския залив… ебати, какъв идиот трябва да си.
Доколкото знам, местенцето е известно на доста хора, повечето с пари, интелектуалци или известни шоумени. Дони и Нети често ходеха там, засичал съм и други родни „знаменитости“. Доста младежи бяха редовни посетители, имаше всякакви хора, които идваха и се връщаха отново и отново, запленени от романтиката на залива. Сега вече ще трябва да го правят пеша. А още по-вероятно е просто мързелът да ги надвие и да изберат друго място, където да идат. Така заливът ще се запусне още повече, като освен на произвола на съдбата, ще стане лесна плячка за всеки с повече пари и „инвестиционни“ интереси.
Иска ми се някой вече да се ядоса, да направи нещо, общината да изрине всички незаконни сгради, малки капанчета без течаща вода и въобще всеки наглец, който си позволява да си изцопка мазния пъпчасал задник в новопостроената си полузаконна бетонна крепост. Иска ми се созополчани да осъзнаят, че трябва да се грижат за основния си източник на приходи – морето – и да организират нещо по въпроса. Дотогава, може би ще бъда просто глас в пустиня.

Собственикът на това заведение не е сметнал за нужно да си прокарва течаща вода...

Иначе, преди малко писах на една фирма, която преди почти две години се е заела със задачата да почисти плажната ивица на заливчето, дано проявят инициатива и този път отново организират нещо. Ако ми отвърнат, ще пиша резултатите. Дотогава приемам предложения частно да организираме нещо и да разкараме оградата, която незаконно загражда подстъпа към Райския залив и най-вече да го попочистим. Желаещи?

Писмо до Green Life Property Development:

Добър ден,
Пиша ви, понеже на този линк (http://society.actualno.com/news_118675.html) четох новина за вашата компания и благородната Ви кауза за почистване на Райския залив от преди почти две години. Смятам да пусна статия в личния си блог за Райския залив и неговото състояние в момента, затова се интересувам от резултатите от Вашата кампания. Планирате ли да подновите инициативата, например тази година? Благодаря предварително за информацията, ако смятате да се ангажирате отново с почистване на плажната ивица, ще съм повече от щастлив да помогна и да разпространя новината, за да могат да се впрегнат повече хора и да се постигнат още по-добри резултати.

Бранимир Бонев,
www.bbonev.info

Да добавя още няколко реда по темата – първо вестник „Труд“ оряза и преписа статията ми и я публикува в броя си от 19.06.2009, заедно с няколко снимки, като не пропуснаха да ме споменат като автор. Аз май имам някакъв лиценз на блога, ама кво им пука. Уотевър, статията е за кауза, така че няма да се разправям. Гледам, че днес (3.8.2009г.) „Сега“ са пуснали журналистическо разследване по въпроса. Можете да го видите тук. Преди 2 часа се чух с нашите, които са в Созопол и ми казаха, че плажа бил засипан с пясък и било чисто… но оградата все още седи. Кофти

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: green, култура, нерви, почивка, простаци

Политик

На P2P конференцията във Велико Търново се запознах с доста хора, чиито блогове чета от повече от година. Там някой го спомена и съм напълно съгласен – по-голямата част от блогосферата е дясно ориентирана. Да, но дясното в България е толкова разпиляно и раз(кон)центрирано, че дори коалицията СДС/ДСБ, по мое мнение, не се доближава до европейското дясно.

В тази статия съвсем набързо ще разгледам основните играчи на следващите избори, ще припомня няколко факта (народът бързо забравя при вида на предизборните кебапчета) и ще обясня защо бих/не бих гласувал за конкретните кандидат-управляващи.

ДПС

Партията на Ахмед Доган трябваше да е политически мъртвец много отдавна. Още след изцепките в ефир за „обръчите от фирми“. Не виждам как някой нормален може да гласува за партия, която без да е създала едно самостоятелно правителство в годините на прехода е участвала във всеки парламент. А реално не е инициирала нито една от големите промени, подобрили живота в България. Някои хора смятат, че страната има нужда от подобен политически „балансьор“. Само че аз не виждам как тази конкретна партия поддържа статуквото в страната. Да не би да е спряла някой тъпанарски закон при гласуване? Защото аз нямам такива спомени…

НДСВ

Към тези хорица имам много лично отношение. Не задруго, а защото те имат лично отношение към мен. Ще илюстрирам много набързо за какво става дума. Членувам в една гражданска, неполитическа организация, която е основно антикорупционно насочена. Реално исканията ни не са по никакъв начин политически обвързани, но постигането на целите ни са свързани с търчане, увещаване, молене и координация с много политици. При един разговор с депутатката от царската партия Мариана Костадинова организацията ни беше обвинена в политиканстване (странно обвинение към отворено гражданско НПО), понеже сме били приели при нас бивш член на не-знам-си коя партия. 5-те човека от управителния съвет я зяпнаха без да могат да реагират. В този момент аз вземам думата и обяснявам, че не сме партия, а хорица, дето все едно се събират на седянка и си говорят какви законови мерки могат да се вземат срещу тъпанарщината, корупцията и неследването на обществения интерес. Нямайки какво да ми отговори, въпросната лакейка (май така се вика на обкръжението на царя, а?) ми ОБЪРНА ГРЪБ. Сори, нямам желание да дам с гласа си власт на някой, който не се изправя срещу проблемите лице в лице. Ако е за крадене, ще ги викнем, няма страшно.

СДС/ДСБ

Още помня какъв шум се беше вдигнал преди вътрешните избори за ръководство на СДС в блогосферата. Сегашният лидер, Мартин Димитров, беше събрал и проагитирал доста блогъри, които бяха останали с надежда за едно добро бъдеще, на една просперираща държава. Доколкото се сещам, бяха обещани промени в СДС. А пък аз, като по-глупавичък, все си мисля, че за промяната трябва да има интродукция на нещо ново. Кое е новото, Костов ли? Това беше голям пирон в ковчега на синята партия… Да се съюзиш с човека, който разцепи (да не се бърка със „сцепи“ от младежкия жаргон) дясното в България ми намирисва на „искам да управлявам на всяка цена“. Ефектът, обаче, поне сред старите СДС-ари е точно обратния. Мартин Димитров, бидейки по-млад от останалите политици, оставя впечатлението за някаква наредничавост откъм идеи, но от времето, когато Симеон Кобур-мафиотски се обгради с вся сволоч, ми е останал навика да не се взирам в лидера на дадена партия, а в обкръжението му. А то си е все същото, непроменено. В търновския общински съвет има няколко доказани „пазители на обществения ред“, имащи наглостта да нарекат мирно и законно протестиращите хора „екстремисти“. Можете да видите за какво става дума в тази статия на Бого. Сигурен съм, че доста хора, начело с Ангел Грънчаров, няма да са съгласни с мен… Но затова пък има място за коментари под статията.

Атака

Не може да се отрече, че Волен Сидеров има някаква харизма, която повлече хората на последните парламентарни избори. Идеите му може и да изглеждат антиевропейски, но си бяха точно на мястото в нашето общество. Българинът, като цяло, е болен на тема национализъм. Но пък народа доста ясно видя, че за съжаление „Атака“ няма какво реално да направи по много от въпросите, които сами бяха определили като доктрина на партията. Очаква се на предстоящите избори да оберат доста гласове, но това ще е до голяма степен протестен вот срещу досегашното управление. Сидеров се постара достатъчно да се идентифицира като онеправдания антипод на корупцията в досегашното управление и със сигурност доста шарани ще налапат въдицата. Историята ни е показала, че крайностите в политиката обикновено водят до пагубни последици. Затова „Атака“ посмекчиха тона в последно време (май). Но в структурите по места има доста безидейни хора, поне по мои наблюдения.

ГЕРБ

Това е партията-надежда на целокупния български народ. Същия, дето все чака някой да го оправи. Бойко Борисов всява спокойствие у хората с бабаитския си вид и поведение. Може би наистина ни трябва някой малко по-невъздържан, който да поозапти крадците с високи постове, но пък един човек не е цяла партия. Помня как още когато беше генсек на МВР, Бат’ Бойко щеше да оправя футболното хулиганство с камери по стадионите. Е, оправи го… Оттогава все го виждам като някакъв клоун, който само се пери и се отнася с неуважение към обикновените хора (и журналисти). Явно огромен процент се е наточил да пусне бюлетина за него, без да се събрази с това кои други са в структурата на политическата му формация. Ако се прежаля да гласувам на парламентарните, сигурно и аз за тях… със стадото. Липосата на ясно очертана управленска платформа, дори и идея, ме спира засега.

РЗС

Партията на Яне Янев. Доскоро никому неизвестния „политик“ води една крайно интересна кампания. Подобно на Атака, „Ред, Законност, Справедливост“ се изправя срещу всеки проблем в държавата с.. обиди. В интерес на истината, РЗС бяха първите (и май единствените), които подкрепиха нашите антикорупционни опити във Велико Търново. На практика предизборната им кампания започна именно на пресконференцията срещу нашия кмет преди 2-3 месеца. Не знам защо всички медии тръбят, че той бил получавал секретна информация от ДАНС, която после подхвърля в публичното пространство. Всичко, което Янев прави, е да води една остаряла като стратегия кампания, която обаче му дава някакви плодове. Той взема някакъв компромат (известен на обществото на локално ниво), изстрелва го набързо пред медиите (националните) и започва „Този е крадец и лъжец. Аз фамилията му ще разкатая, аз тъй, аз иначе.“ А Димитър Абаджиев (бивш СДСар от русенските листи) седи до него, гледа лошо и кима одобрително. Cool, ама няма да гласувам за някой, който вместо да оправи належащите проблеми с кризата, ще „разкатава фамилии“. Щото знам, че няма и пръста си да мръдне, ако има малко власт.

БСП

Тотално изпростяха в последно време. След всички издънки – еврофондовете, Румен Петков, бюджетния излишък.. и още, и още – да имат наглостта да ме убеждават, че нещо са свършили? Да бе, да… Айде всички другари на един влак – и в Катинската гора… Тя, историята, ще им го върне.

И квооо?

Ок, стигнахме до момента, в който може би вече сте си казали „Тоя е яко анти.. И за кого пък ще гласува?“. Всъщност, не съм против някоя конкретна партия. Аз съм против алчността и некадърността на хората у всяка една от тях. Теорията ми е, че тъй като има доста време между местните и парламентарните избори, човек може много лесно да провери какво са направили партиите на местно ниво, и оттам да си реши за кого да гласува на парламентарните. А докато дойде време за местните, да следи какво правят тия в парламента. Това, естествено не важи за партийните функционери но пък е доста смислен механизъм, който би трябвало да придаде смисъл на изтъркания термин „политическа отговорност“. На практика, кръга се затваря – „горните“ следят местните да не сгафят, за да може партията да се класира добре на парламентарния вот. „Главните“ пък си спазват обещанията, за да могат да имат после достатъчно кметове/общинари, които да прилагат приетите от тях закони… Перфектната система, а?

Иначе, както вече казах, ГЕРБ във Велико Търново са ми направили най-малко поразии от сега представените формации в Общинския Съвет. Може би, защото просто не са имали достаъчно дълго време за изява. Но, със все стадото, и аз ще пусна вота си за тях, АКО реша да гласувам на парламентарните избори.Което изобщо не е сигурно за момента. Да, да, знам последствията, знам, че не е хубаво да съм апатичен. Но и самоубийството е плод на избор, въпреки, че на практика е отказ от постоянните избори, които ни предоставя живота.

На гласуването за евродепутати, обаче, имам сигурен и твърд фаворит, за който ще пусна вот с чиста съвест. Отдавна съм се наточил да гласувам за „Зелените“. Защо?

Зелените

С бюлетината на тази формация всеки може да подкрепи Бого Шопов. По последни проучвания неговата партия има цели 10% обществено одобрение, което изглежда много обещаващо, имайки предвид, че зелената идея не е много популярна в България. Явно бавно, но сигурно този факт се променя. И накратко… Защо Бого? Защото е точен, защото има ясна представа как работи политиката, защото има конкретни идеи, които ми опонират пряко (цифрови права, защита на околната среда), защото и той, като мен, се е нагледал на корупция и му е писнало. Защото има хъс да работи, а не да краде, защото е едно колело в машината на ЕС, което ще се движи в правилната посока. Европа, и в частност България, има належаща нужда от експерти като него, които знаят какво трябва да бъде цифровото право, за да могат да са потребителите щастливи, престъпниците – гонени, а администрацията – работеща. Ако имам някаква идея как трябва да разсъждават и работят политиците (навсякъде по света), то тя е много кратка – Богомил Шопов.

Хубавото е, че на евроизборите гласът ми няма да отиде в моя избирателен район, а в общия кюп с вотове, от цялата страна. Т.е. Богомил не е локално явление и ако и вие искате да го подкрепите, нищо не ви спира. Освен това той от доста време се занимава с политика, пише често в личния си и политически блогове. Т.е. съвсем лесно можете да проверите дали ви допада като убеждения, политика, като човек, ако щете.

Като цяло, липсата на ясна алтернатива на червеното управление досега, не ми оставя голям избор за парламентарния вот. На точно обратния полюс са обаче нещата с изборите за европарламент. Иска ми се да знам… от тези хора, с които се запознахме, които видях преди две седмици в Търново, колко смятат, че бъркам някъде. Longanlon дали смята, че има свястно и перспективно дясно в България? Калоян, Marfi, Станислав от Свежо.. все хора, които мисля, че имат поглед върху нещата… те дали ще гласуват? Смятат ли програмата на някоя политическа партия за достатъчно добра, за да дадат вота си, без да изпитват угризения? Ще се радвам да се получи нещо като блог игра – ако всеки каже защо подкрепя дадена партия/личност – ще помогне на предстоящите избори на своите избраници и ще изведе на преден план идеите им. Коментарите са отворени за всеки, знам, че ще има доста несъгласни с мен. Убедете ме, че бъркам!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, коментар, нерви, политика, размисли

Румен Петков

От вчера сутринта съм яко бесен. Ставайки, прочетох великотърновските вестници, както правя редовно, щом се надигна. За пореден път не можах да намеря нещо, което да ме зарадва, но току да затворя страницата, опулих очи. „Прекратиха делото срещу Румен Рашев“ ли? Я пак?

Великотърновският кмет Румен Рашев беше подсъдим за това, че в качеството си на длъжностно лице не е положил достатъчно грижи при стопанисването или опазването на повереното му имущество. Писал съм 2-3 пъти за въпросната гора, която управникът беше харизал чрез дълга схема на близки и роднини. Нарочно не седнах да напиша настоящата статия вчера, защото щях да излея всичката помия, на която съм способен отгоре му. Днес вече осъзнавам, че тая същата помия той си я генерира сам. Не може в условията на криза да твърдиш, че има 200 инвеститори на входа на Търново, които само чакат да влязат и да почнат да… строят. Не за друго, а защото обектите из града си стоят все така недовършени.

Румен Рашев

Но.. да се върнем на „делото“. От инициативния комитет за спасяване на гората на Картала във Велико Търново проведохе доста разгвори  политици на държавно и местно ниво. На мен лично най-голямо доверие ми вдъхна шефът на парламентарната антикорупционна комисия, който лично ми обеща, че ще направи всичко възможно делото срещу Рашев да бъде доведено до край. Е, не си удържа обещанието. Сори, БСП, губите моя глас (не, че някога сте го имали, де!). Но, по-интересното  в случая е как се отърва другарят Рашев от наказателна отговорност… Ми, с чисто новият ни Закон за амнистията, естествено. Същият, който отърва и Румен Петков от пандиза. Изводът е простичък – докато си на власт, раздавай каквото можеш на роднини и познати, другарите в парламента винаги могат да те измъкнат .

Иначе, срещу кмета има още доста дела, но „естествено“, медиите не са и чували за тях. Нали трябва да му ближат задника, инак ще каже на приятелчетата си да не рекламират хотелите си по техните страници. Аз това се чудя, що просто не им даде на приятелчетата си по 10 квадрата по центъра, да си накачулят доживот по едно билбордче, ами ще пълнят гушките на тия парца.. ъъ, медии, дето само ги плюят… Оп, забравих, вестниците в България не плюят никого, те не са защитник на демокрацията, а просто икономически структури, чиято крайна цел е да спечелят повече от другите медии.

Спирам дотук, че мен амнистията не ме лови, а пък страх лозе пази… Вместо това ще оставя няколко линка, които са достатъчно показателни

Спират делото срещу Румен Рашев

Амнистията ще огрее и Румен Петков

Румен Рашев: Във Велико Търново няма презастрояване, а активно строителство

Резултат №1 в Гугъл по „Румен Рашев“ (така ли е?)

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, нерви, политика, размисли

*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

За съжаление нямах възможност да ида на протестите в София от последните два дни. Малко ме е срам от този факт, но това е положението – сесия, изпити, разни приятели си вземат лаптопи, рутери и се налага да инсталирам уиндоуси, да конфигурирам файъруоли и програми. Не искам да се оправдавам, напротив… Наистина съжалявам, че не можах да отида. Най-малкото защото наистина мнението ми съвпада по доста точки с това на софийските колеги, еколозите… за земеделците не съм сигурен, но в крайна сметка цялата държава пострада от управлението на това правителство.

Всъщност, развитието на протеста не беше толкова „неочаквано“, колкото организаторите се опитаха да го изкарат. Или са били слепи преди 14.1.2009, или са тъпи или се правят на ударени с мокър парцал. Из форуми и блогове още от преди Коледа се чуваха мнения, че без кръв няма да се размине. Правеха се аналогии с 1997 година, имаше дори заплахи, че ще е още по-хард. А всъщност всичко си остана една АНАЛогия.

Едно е да седиш на топло вкъщи пред компютъра и да се биеш в гърдите как ще превземеш „на нож“ Парламента, съвсем друго да скочиш на каските на всичките полицаи, които те гледат като измет и се отнасят с теб още по-зле. Хората, които се опитват да „балансират“, изкарвайки полицаите едва ли не невинни и само изпълняващи заповеди, явно не разбират за какво протестират. Доколкото си спомням, идеята на целия протест беше срещу властта. В демократичното общество съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Протестиращите във форумите бяха освирепели срещу корупцията, която на практика най-общо може да се определи като срастване на трите власти, което обикновено е основен политически признак за несвободно общество. Т.е. полицаите не са „невинни“! Те са част от цялата корупционна схема – според някои са последна дупка на кавала в пирамидата, според някои оттам тръгва всичко (сетете се дали познавате някой, дето е бутнал 20 лева на катаджия, за да се размине с акт или отнемане на точки). Това няма значение, важното е че всички, свързани с властта са в кюпа. Хората излязоха да протестират срещу всички, а не срещу всички, с изключение на тия, от които можеха да изядат голям кютек.

Да не говорим, че когато имаше протести в Гърция, коментарите бяха „ние не сме народ, а мърша“, щом те могат, а ние – не. Да, много народ изядоха палките и кубинките на полицаите. Това направи ли ни народ? Защото според мен целия протест ще си остане ей така, в историята. Колкото и да се надъхват протестиращите, че властта се е уплашила, аз мисля, че тълпата беше много по-уплашена. От гледката на кръв, от псувните на полицаите и от студения метал на белезниците. А точно това не трябваше да става – хората не трябваше да се делят от агитките и крайните „националисти“. В крайна сметка, Бойко изигра страхотно театро, за което трябва да си понесе съответните юридически последствия. Както и тъпунгерите с каските, които обиждаха и биха.

Затова смятам, че ще си останем мърша, а не народ. Мен не ме е страх да получа аркада или да ми счупят ръката, защото си знам правата и след това въпросните полицаи, които са ми сторили това, ще си носят последствията. Важно е хората да разберат за какво са излезли, какво искат и най вече колко са способни да понесат, за да го постигнат. Защото ако Левски го беше страх какво ще му стори турската власт, сега може би все още щяхме да сме част от Турция.

Винаги ги има двете страни на медала. От гледна точка на Османската империя, Ботев е бил терорист, който пряко е атакувал суверенността на държавата. За нас е герой, защото с жертвата си е послужил за пример. По същия начин след 10-20-30 години и нашите деца ще ни съдят според това, което сме направили. Ако хората протестират с ясната идея да се разбягат като пилци пред възможността от арест и/или бой, явно е, че нищо няма да постигнем. Ако обаче ВСЕКИ недоволен от властта даде максимума, на който е способен, ще имаме шанс да преструктурираме властта по начин, по който тя да бъде проконтролирана от хората и да се получи прозрачност, даваща власт на хората да реагират навреме на политическите, икономически и каквито още проблеми се сетите, застрашаващи държавата.

И накрая… моята лична позиция. Не съм Вазов (който е избягал по времето на Априлското въстание) и съзнавам, че това, че не участвам в събията нред НС не ме прави достоен да провокирам общественото мнение. Но все пак съм принципно „за“ протеста, защото страната определено има нужда от промяна. За всеки здравомислещ е ясно, че това няма да стане по мирен начин, колкото и да е жалко. Това, което не подкрепям, обаче, е че тълпата почна да се дели, преди още да се е събрала. На националисти, политици, пенсионери, на майки, деца, лумпени и какво ли още не. Не става с „ние бяхме тука, а те -там“. И още нещо, което трябва да се добави към исканията – след като протестиращите искат смяна на правителството, редно е да се замислят кой ще дойде на тяхно място… Имайки предвид старите муцуни в Парламента сега, искрено се съмнявам, че ще има много нови лица в следващия парламент. Затова и подкрепям идеята на Ружа за промяна на избирателния закон. Ако искате повече информация – може да я намерите тук. Прочетете колкото може повече за исканията и за протеста, и чак след това идете  пред Народното събрание и изкажете мнение!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, нерви, политика

Парламент на България

Ти, който си влязъл в моя блог тиквеник ли си? Не, бе, изобщо не се ебавам! Щото гледам, че държавата е пълна с тиквеници, та се зачудих какъв процент от тях се интересуват от политика.

Убиха един студент в София, и де що има празноглавец с интернет и скайп, си наслага [x] пред името. Това е лесно. Не изисква кой знае колко време, не ти бърка в джоба, нали? Пък готенко, таквоз, да покажеш колко си съпричастен към смъртта… Верно, може някоя сладурка в скайп да се върже и да се „разтопи“ пред чувствителната ти душа. А къде беше чувсквителността ти, когато всеки ден убиваха не-студенти? Когато други тиквеници помитаха с колите си невиини пешеходци по пътищата на родината? Или когато ученички си скубеха косите из разни клипчета във vbox-а? Тогава си беше заврял главата в задника, нали? Още си е там, не се притеснявай, няма опасност да настинеш. И ако искаш да си останеш тъп тиквеник с глава в задника, не чети нататък! Опасно е, все пак има голяма вероятност да забележиш, че покрай теб има нещо, наречено реалност.

Част от същата тази реалност е факта, че студентите са просто хора. Ние не сме някаква свръх-категория. Смъртта на един студент не е по-различна от смъртта на един работник във фабрика, да речем. Същото, което може да убие един пощальон или сладкар, може да убие и студент. Като ритници в главата, катастрофа, обесване, огнестрелна рана.. Ей такива, злободневни неща. Да, злободневни са. Щото ти, ако си тъп тиквеник, не си обърнал внимание на това, че намират разни трупове из страната. Това е „нещо нормално“, нали? Е, като е нормално, сега за какво протестираш? Че са убили Стоян ли? Ами то всяка седмица има изнасилвания, обири, убийства… Какво се прекърши в нежната ти душичка тоя път, лицемер такъв? Нали си още жив, я пак си навирай главата в задника!

Ако не ти е ясно, ти НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ. Ако не ми вярваш, попрегледай тук-таме из интернет какво са писали другите тиквеници. „Амчи то парламента разпуснат, пред кого да протестираме?“, „Ами то и да протестираме, тя държавата си е такава“, „Студентски град – на студентите“ и какви ли още не дивотии. Що, бе, софийския Студентски град е нещо по-важно от другите квартали в столицата ли? Или от другите студентски градчета из страната? Я да посъзаклятничим малко с теб, тиквенико (ако още четеш, де). Я ги остави онези долни пияници и развратници, студентите, да мръзнат и да протестират, пък ти си стой на топло вкъщи. Той парламента е разпуснат, нали ги знаеш, че нищо няма да направят.

Впрочем, дали не е редно вече да престанем да бъдем тиквеници двамата с теб и да спрем да си завираме главата в задника? Да вземем малко да се огледаме и да видим в какво се е превърнала България. Я гледай, парламента е пълен с безочливи плужеци, дето свършили много работа тая година… Пък ние двамата с тебе газим във все същите локви по улиците. Няма къде да паркираме, а пък като тръгнем пеша, тротоарите са заети от коли. Убийствата са вече нещо нормално, а пък ако ти откраднат нещо, няма смисъл да ходиш до полицията, защото оттам просто ще кажат „ами нищо не можем да направим“. След това ще излязат да пушат цигари(в знак на протест??), въпреки, че взимат заплати, двойно по-големи от нашите. Подкупите не ги броим.

Е, добре, тогава. Те могат да протестират пък ти не? Няма ли да е по-добре, ако се облечем топло двамата с теб и покажем че ни пука. Пред парламента, пред министерството, няма значение къде. Сигурен съм, че все от нещо си недоволен, също като мен. А има и други недоволни! Иди при тях. Поговорете. Помислете как искате да се промени държавата! Защото ако просто си завираме главата отзад, няма гаранция, че няма да я ритат. А всички знаем до къде води това.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, политика, размисли

Румен Рашев

Преди време бях писал за далаверите с гори във Велико Търново. Честно казано, беше гръмнал голям скандал в града. Повечето хора стояха отстрани и покорно (по „овчи“) чакаха развръзката. Кметът, в комбина с подставени лица, беше спретнал едно хубаво театро на гърба на гражданите, като се беше стигнало до комични ситуации, които също бях описал.

Спектакълът беше интересен за всички зяпачи, но почти взе жертви – щяха да съдят вестник „Борба“ за клевета срещу кмета, спряха строителството на нови проекти в града до изясняване на положението(или поне така беше обещал градоначалника), даже куче нахапа майка с дете до неизсечената гора. Тези събития не ги отразих своевременно, защото или бях зает с други задачи, или бяха тенденциозно описани в медиите, или просто ме е мързяло. А може би от всичко по малко.

Но циркът не си е тръгнал от града. От страниците на местните вестници можем да научим още „топлото“ продължение. Оказва се, че ще съдят кмета на старопрестолния град – др. Румен Рашев. Най-накрая тромавата ни прокуратура се размърда и се готви да предяви обвинение на (може би) главния виновник за цинично смешния подарък на 53 декара гори, които вече са в границите на града и чакат да бъдат застроени. Впрочем, не е сигурно, че той е единствения виновник за подигравката с демокрацията, която доведе до личното облагодетелстване на един неизвестен автомонтьор от Търново. Но пък би било хубаво най-накрая някой властимащ да получи ефективна присъда. Аз лично не вярвам това да стане, но перспективата изглежда интересна.

А и да не забравяме, че наскоро хванаха с подкуп един доктор, който случайно се оказа и общински съветник. Няма да проявявам излишна злоба, коментирайки корупцията в цялата община. Това всеки жител на Велико Търново го знае. По-интересно е дали има връзка между двата случая. Струва ми се, че партиите по високите етажи на управлението в старопрестолния град са почнали да се хапят „на месо“, стягайки се за предстоящите избори. Хляб може и да няма, ама зрелища за масите – дал Бог.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: green, Велико Търново, коментар, нерви, политика, размисли

Business Plan

Дълго време не бях стъпвал на лекции и вчера реших да се вясна за кратко. След като успешно изтърпях 2 учебни часа, с двама колеги решихме да навестим близкото кафе. Мъдрихме какви ще ги вършим на 8ми декември, лигавихме се.. студентски живот, съвсем нормално.

Но по-важното е, че най-накрая успях да отделя малко време да поговорим и по една сериозна тема, която съвсем скоро ще ни налегне всички и ако не сме подготвени, просто ще ни смачка. След по-малко от половин година вече ще сме завършили бакалавърската си степен на обучение и ще сме съвсем легални и дипломирани PR-и. Е и? Какво ще правим с тази диплома? Ще си търсим работа по специалността? Ще станем журналисти? Ще работим в рекламни агенции? Впрочем, за доста от колегите, това си е твърде приемлива оферта. Само че на мен не ми се побира в главата как мога да наливам пари в една диплома в продължение на 4 години и впоследствие да изкарвам пари на НЯКОЙ ДРУГ с нея. Може и да кажете, че разсъждавам ограничено, но за мен образованието от гимназията ме нарежда в обществото като човек, който следва да работи за някого. Идеята на университета би трябвало да бъде място, където човек става някой, място, където получаваш достатъчно знания, получаваш малко по-друга гледна точка към системата. Което пък би трябвало да донесе увереност и ноу хау да можеш да правиш бизнес за СЕБЕ СИ.

Не мога да кажа със сигурност как е в другите университети, но от лични наблюдения и коментари на познати, мога да кажа, че висшето образование в България не изпълнява тези си функции, които, поне според мен, са фундаментални. При нас, във Великотърновски университет, ситуацията е почти плачевна. Няма техника, преподаватели не идват на лекции, да не говорим, че има и съвсем некомпетентни такива. Наскоро колежка, започнала работа в една местна телевизия, се оплака, че там „на нищо не я учат“. Сбъркана работа, университета би трябвало да ни научи, за да сме уверени, когато излезем на пазара на труда. Същия този пазар на труда, дето 4 години ни наливат в главите, че ни очаква с отворени обятия. Трагикомично, но, мамка му, всичко е на наш гръб.

С течение на времето осъзнах, че за да постигна нещо, да мога да живея над средното ниво в България (дай, Боже!), трябва да работя за себе си. Това неизбежно е свързано с инвестиции и риск, но пък кой бизнес не е такъв? Смея да кажа, че си имам много добра представа от медии, все пак вкъщи си имам един журналист с дългогодишен стаж, от който съм научил доста за професията. Ами другите? Останалите 19 човека от курса? Те какво ще правят? Прост пример – на въпросното кафе с колеги им предложих някакъв простичък бизнес модел. Християна ме допълни, започнахме да си правим бизнес план.. ей така, набързо и повърхностно. И стигнахме до момента с марктинга. И кой от нас, по дяволите, знае как се прави маркетингово проучване? Отделно, дето всички ни е страх от някакъв провал, в някоя от сферите, в която трябва да работим. Ако на някой може да си представи страливи PR-и, разбира идиотската ситуация, в която сме изпаднали. Не знаем нищо за маркетинг, за кризисен PR (впрочем, за кой ли тип PR знаем нещо?), не сме написали нито един бизнес план, нито за себе си, нито в универитета. Липсва практика, и то осезаемо.

Това, което ще излезе от PR-ите на випуск 2005 в Търновския университет е стадо овчици (впрочем, това предполага някаква сплотеност между единиците в стадото… а ние дори това нямаме) които са обучени да работят за някой. За да бъдеш обслужващ персонал не се изисква висше образование.. НИКЪДЕ по света! Да живее абсурдът! И дано имаме още хубави идеи (изскочиха 3-4 такива в процеса на разговор вчера), пари и най-вече НЕРВИ, за да успеем да направим нещо от себе си. Защото явно никой няма да си свърши работата и да ни научи на PR/маркетинг/реклама/самоувереност/бизнес стратегии.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, нерви

Ок, няма проблеми да има гей парад. Толкова много се изписа, че май дори Боян Расате им направи само реклама. А отвсякъде ни убеждават колко трябва да сме толерантни. Дори Longanlon изписа толкова много в защита на обратните, че направо да ти е драго да си такъв.

Впрочем, бъди си. Мен НЕ МЕ ВЪЛНУВА. Аз също имам права. Например, не е ли мое право да избирам какъв да бъда? Май е така, нали? Никой не може да дойде и да ми каже „Стани гей!“. Впрочем, може, но в зависимост от габаритите му, може да остане без поколение (ако е обратен, ще му трябва ли?) или да отнесе доста цветисти псувни.. че и майка му и тя. Защото аз ВЕЧЕ СЪМ ИЗБРАЛ! Харесва ми да съм нормален, нямам нужда от ласки на мъже (представихте ли си какви ги вършат двама мъже в леглото? не сте? ето тук може да ВИДИТЕ, ако не сте със слаби нерви и сте над 18 години – цък). Впрочем, ако нарушавам обществения ред, като целувам приятелката си в парка, защо, по дяволите, хомосексуалистите не го нарушават, когато го правят? Същото е като с мангалите.. „нямаме права, нямаме права“.. а накрая те не плащат и имат ток (не спори, ВИЖДАЛ съм го, а и съм го чувал от шеф на едно регионално Електроразпределение!) а аз ако закъснея с разплащането, изяждам големия след най-много 10 дни.

Идеята м ие много проста.. Така наречените гейове са си най-обикновени пендели. Ако ще и да наложат със закон да ги наричат в медийното пространство „нежни души“, хората пак ще говорят за тях като за сбъркани. И те имат право да дишат, но и Расате е прав, че им се дават прекалено много ПРАВА. В крайна сметка, с какво един педераст (обидно ли е? дреме ми! и на мен ми е обидно да видя мъж с брада и сутиен на центъра, че и да подсвирва след мен.. бляк!) е по-добър от мен? Не ходеха в казарма, ок.. направиха парад на центъра, ок… искат да имат кмет, ок… Но мамка му, нали не са толкова различни. Нали претендират, че са съвсем обикновени и нормални.. Защо сами се отделят в някаква обособена и малцинствена група? Щом искат да се реализират в обществото, да престанат да бъдат преди всичко гейове. Нека бъдат първо нормални хора, а чак след това пендели.

Впрочем, сещам се за една история от Автобиография-та на Бранислав Нушич. Онази, в която малкото дете се пъчеше с новите си обувки и ги навираше в лицето на всичките гости на родителите си. С невинна наглост то си просеше признание за красотата на обувките му. И я получаваше снизходително.

Май е същата история с гей-парада, а? „Вижте какви хубави гейове сме, станете и вие един от нас!“ Който иска – да става. Мен не ме вълнува. Вълнува ме някой, независимо гей, мангал, просяк или полуидиот да не ми обяснява, че е нормален и не е „различен“, а да иска повече права пред държавата от мен. Защото ако утре има парад на хетеросексуалните, никой няма да спира педерастите да го доближат, нали? Справка – Иван Бедров

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 29 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, размисли, секс, сигурност

E, не, не може да бъде! Все е бивало наглост, безочие, тъпанарщина и селения, ама чак пък толкова… Чудите се какво ме е вбесило? Ето, вижте:

Полицейският служител Нели Йонкова от Детска педагогическа стая при ОДП ­ В. Търново бе уличена в кражба на фотоапарати и мобилни телефони от свои колеги. Инцидентът е станал по време на двудневен семинар на полицаи от Детска педагогическа стая от цялата страна на 13 и 14 юни в мотел “Света гора” във В. Търново. След приключването на първия ден от семинара служители от ОДП-Враца установили, че им липсват мобилните телефони и фотоапарати. Полицаите започнали да разпитват персонала на хотела и колегите си. Малко по-късно те позвънили на номерата на липсващите телефони. Невероятно било учудването им, когато установили, че апаратите звънят от паркиран на паркинга на хотела автомобил, в който била Йонкова. Тя обяснила на колегите си, че е взела апаратите, за да ги съхранява.

Според запознати, Йонкова е бъркала и в касата на местното синдикално полицейско дружество, на което тя е представител. Жалби за това обаче няма депозирани при председателя на Националния полицейски синдикат Емил Рашев. “До мен също достигнаха подобни слухове. Но на този етап не мога да кажа дали има нарушения. Разпоредил да бъде извършена проверка от няколко човека. Това са много сериозни обвинения. ”, каза още Рашев. Той обясни, че подробна информация от проверката ще има днес.

Преди няколко месеца Йонкова бе хваната с неплатено пакетче със семена за цветя в голяма търговска верига във В. Търново.

Самата Йонкова вчера не бе открита за коментар.

Това го прочетох в днешния „Янтра Днес„. Добре, де, нали все лаят от телевизора, радиото, вестниците и от де що има трибуна разните му там властелини на закона, че се борят и колко успешно била войната срещу престъпността? Нали има по 100 000 кампании и безплатни телефони, на които се сигнализира за корупция? Ква корупция, бе, братче, те са толкова алчни и нагли, че се крадат взаимно. Баси дебилщината, и аз чакам тези хора да ми помогнат, ако ми се случи нещо лошо. Сиктир! Видя ли полицай, ще бягам в обратна посока, да го видя как ще ми се легитимира, камо ли да ми поиска нещо.. я документи, я телефон (добре, че нямам), а защо не и пари..

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, размисли, сигурност

WTF?

А сиктир, бе брат ми Роберт!!! К’во става тука, че в един ден ми се прееба RSS хранилката, че и темата… Tемата лесно я оправих, просто един </div> беше изчезнал. WTF? Утре да не изчезне и блога, пък вдругиден целия интернет… Сериозно, без майтап и бъзик, края на единия див го нямаше и половината страница беше станала голям сив правоъгълник. Без да съм бутал темата поне седмица. Освен това от обяд гледам, че и RSS-a показва едни красиви въпросителни. Сложих наново файловете на wordpress-а, ако не се оправи, ще трябва да ръчкам яко. Изнервих се, а освен това и Вистата ме дразни стабилно. Но пък определено има разлика, когато бръмчалязаш на ProStreet с DirectX 10. Може и да си въобразявам, но играта върви по-добре, а дори не съм клоквал видеокартата… Сега ще разцъкам още малко, писна ми да се занимавам с тая Виста.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, нерви, сигурност