Реставриран R35

Ако следите фотоблога ми, най-вероятно сте забелязали, че в последно време съм се надъхал да си правя разни модели на мотори. Явно двигателите на две колела са в кръвта на семейството ми, защото почти цялата рода е имала или все още има мотоциклети. Аз съм малко отклонение от „правилото“, понеже все още нямам книжка, а може би до някаква степен не ми е интересно да шофирам… коли. С моторите нещата обаче стоят различно. Ако има нещо, което може да ми вдигне адреналина, това е звукът от двигателя на някоя мощна машина.

Всъщност, не си падам толкова много по новите, спортни машини. Вярно, готино е да караш със 100 подобен звяр, но винаги съм усещал някаква нестабилност, особено при мотор с повече кубици. Винаги са ме радвали по-старите модели, повечето туристически, понякога и спортни мотоциклети. А и съдейки по това, което по-старото поколение в семейството ми има(ше), моделите от някогашния източен блок никак не са били лоши. Правени, за да са вечни при подходяща и правилна поддръжка, те са доста тежички, понякога вибрират повече от очакваното, но въпреки това, човек се чувства стабилен върху тях. Вуйчо ми все още има някакъв 250 кубиков Иж (като този), но понеже не съм в много добри отношения с него, не съм се качвал доста отдавна на Иж-а. Като малък баща ми ме караше на едно полицейско BMW, но от него нямам много добри спомени. След това ми даваше да карам из село един Puch , който впоследствие подари на свой приятел. Дядо ми, който почина преди около месец, е имал спортен 250cc Jawa в средата на 60-те и е правил обиколка на България с баба ми на него Без книжка, естествено. А мен ме е яд, че чичо ми е дал на вторични суровини един Simson SR2, който изглеждаше много яко, заради мързела си да разглоби и да изчисти двигателя. На тоя, последния, му се бях наточил да го реставрирам и, евентуално, продам. Нещо 50-те му кубика не ми се струваха достатъчни, за да понесат кльощавия ми задник из родните пътища.

Неизползван Simson SR2

Както вече казах, истинската ми страст са старите мотори. А последната ми мания е BMW R35. Разрових се доста в историята на тази машина, затова ще разкажа накратко за нея, понеже е най-успешния модел в историята на германския концерн. Производството му започва пред 1937, без да бъде нещо невиждано с 350-те си кубика (BMW R4 е с 400) и максимална скорост от 100 км/ч. За цена от близо хиляда DM, около 15 000 човека са възседнали 14-те му коня до 1940 година. Масивната рамка от пресован метал и досега му придава уникален изглед, способен да накара всеки ценител да изпадне в екстаз при вида му.

След Втората световна война моделът изживява своебразен ренесанс, след като производството му е възобновено в източногерманската фабрика в Айзенах. В началото за производството са използвани останалите отпреди части, дори емблемата на BMW е красяла корпуса, но през 1949 от западногерманския концерн завеждат дело, което бързо печелят. Така руснаците са принудени да променят името на марката на EMW (Eisenacher Motorenwerkes), както и цветовете на емблемата. Някои източници предполагат, че са произведени нови над 80 000 машини, с добавен вече заден амортисьор, което си остава страхотно постижение. Отново използвани от полицията и военните, повечето остават в ГДР, а основни дестинации за износ са СССР и страните от бившия източен блок. Около 5000 бройки са изнесени на запад, някои от тях все още могат да се намерят в Англия и САЩ.

Оригинална брошура на BMW R35

Като цяло, в днешни дни BMW/EMW R35 е скъпо удоволствие, което не само не всеки може да си позволи(5-6000 £ реставриран). Мисля, че и не всеки би издържал рева на двигателя, особено на по-високи обороти. За мен обаче това е перфектното превозно средство, съчетаващо елегантен и злобен дизайн с мощен, едноцилиндров, двутактов двигател. Много ми се иска след няколко години да ме видите да цепя тишината и вятъра на един такъв звяр… Дай боже да има работа, защото R35 е инвестиция, която си заслужава и която определено ще направя, ако успея да си намеря работа по специалността.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, настроение

Има нещо гнило в (цената на) хляба

Всъщност, като се замисля, доста често пиша за нещата, които ме дразнят. Може би съм прекалено критичен, а може би не са много хубавите неща около нас.

От днес добавям още един таг в tag cloud-a на блога – „добрата новина“. Просто имам повод да го направя, макар че всеки медал има две страни – това, което е добро за някой, е нещастие за друг. И все пак, когато нещо е хубаво за повече хора, отколкото броят на тези, които то ощетява, заслужава да бъде в категорията „добрата новина“, поне тук, в моя блог.

Мисля, че повечето хора са се сблъсквали из медиите с исканията на хлебопроизводителите за повишаване цените на крайните им продукти на всеки 2 месеца. Донякъде обществото е свикнало с икономическите им обосновки, понякога изсмукани от пръстите, понякога направо изстъргани с мръсното под ноктите от същите тези пръсти.. а понякога и съвсем реалистични спрямо пазарната обстановка.

Впрочем, подобни искания са често срещани и в други възлови отрасли, но гражданинът ги усеща с пълна сила едва когато влезе в магазина и се наложи да бръкне в джоба си.

Та, добрата новина е, че от неделя хлябът, произведен  в най-“оборотните“ местни заводи – „Яна-1″ (село Ресен) и „Стражица“ – поевтиня с цели 30% и вече е 70 стотинки. Според производителите смъкването на цените е пазарна конюнктура и не е обвързано със себестойността на продукта. Промяната е продиктувана от ценова война с русенския хлебозавод „Фаворит-98″.

Оказва се, че въпросната фирма от крайдунавския град продава продукцията си на цена 60 ст във Велико Търново. Утре специално излизам „на лов“ за техния хляб, ако го няма в кварталната бакалия. Смешно е когато цената на пшеницата пада, големите производители във великотърновски регион да циврят като ощипани девици, когато някой им подбива пазара. При това, „Фаворит-98″ продължава да печели, въпреки, че поддържа цена по-ниска от тази на великотърновци. Модернизирано и автоматизирано производство, казват…

Ако може да се вярва на думите на хлебарите от старопрестолния град, обаче, ценовата война не била в полза нито на хлебозаводите, нито на потребителите(?). Това какво трябва да значи, че когато битката за пазара на хляб в Търново приключи, ще си избият разходите, вдигайки цените над старите стойности? Ако следваме  логиката на простия икономически принцип, че цената на един продукт е толкова, колкото хората са готови да платят за него, аз хич не съм готов да давам по левче за нарязан и фолиран хляб, щом някой може да ми го продаде на 60% от цената му.

На практика, истински красивото („добрата новина“) в случая са голите задници на заводите, работещи по стар и неоптимизиран производствен процес. Щом могат да смъкнат цената, за да изгонят конкуренцията, значи могат и да я държат ниска, без да фалират. Или ако решат да върнат старите цени, поне да модернизират производството. Честно казано, хлябът, който си купих днес (на ресенския хлебозавод Яна-1), имаше вкус на дърво. Не мога да съм сигурен, но предполагам ,че са спестили част от подобрителите, които слагат в брашното, за да могат да не са на чак толкова голяма загуба. Но пък ако русенския хляб е по-вкусен и все още по-евтин утре, определено Яна-1 ще ме загубят като клиент.

Та, такива работи, драги ми Смехурко. Хубава държава сме, картелна… Наговарят се първо едни производители да вдигнат едновременно цените, после едновременно ги свалят, за да изгонят тези, които искат да им гепят пазара съвсем честно. Потребителят страда във всички случаи, така че дали ще ги понапсувам малко в блога си… все едно. Поне ми е кеф, като се гърчат, попаднали сами в ценовия капан, които сами си изкопаха

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, добрата новина, коментар, настроение

Grand Theft Auto IV

Гледам, че са излезли вече изискванията за GTA 4 PC версията. Самата игра се очаква да излезе на 2/3 декември в САЩ/Европа. Като върл фен на поредицата, още от първата й част (това беше първата геймка, която някога разцъках на компютър, като изключим някакъв maze на един допотопен Правец в съвсем детските ми години) очаквам с нетърпение release датите. Впрочем, ако направим малка ретроспекция, компютърният вариант на новото Grand Theft Auto трябваше да излезе на 18 ноември, но явно нещата при Rockstar са се пообъркали и се очаква малко забавяне.

За сметка на това, вече са известни системните изисквания на играта. Всеки, който иска да има задоволителен гейминг експириънс на Grand Theft Auto IV, ще има нужда от следната

Минимална конфигурация

• OS: Windows Vista – Service Pack 1 / XP – Service Pack 3
• Processor: Intel Core 2 Duo 1.8Ghz, AMD Athlon X2 64 2.4Ghz
• Memory: 1.5GB, 16GB Free Hard Drive Space
• Video Card: 256MB NVIDIA 7900 / 256MB ATI X1900

Изискванията не са кой знае какви, говорим за съвсем нормален съвременен компютър. Затова пък

Препоръчителната конфирурация е

• OS: Windows Vista – Service Pack 1 / XP – Service Pack 3
• Processor: Intel Core 2 Quad 2.4Ghz, AMD Phenom X3 2.1Ghz
• Memory: 2 GB (Windows XP) 2.5 GB (Windows Vista)
• 18 GB Free Hard Drive Space
• Video Card: 512MB NVIDIA 8600 / 512MB ATI 387,

което поне на мен ми се струва като нещо, което предимно хардкор геймърите имат вкъщи. И все пак, знаем, че обикновено тези изисквания са леко завишени, така че не изпадайте в паника и не се втурвайте към най-близкия хардуерен магазин. Изчакайте да излезе играта и тогава преценете дали ще и трябват нови части за компютъра. GTA 4 ще бъде страхотна игра и аз поне не бих си развалил удоволствието, като я играя на изкъртена щайга като моята. Т.е сериозно се замислям за ъпгрейд, но все пак ще изчакам да излезе, да я инсталирам и да видя за какво иде реч. Почти 20те гигабайта, които играта заема също са леко плашещи, но съм сигурен, че всеки бит ще си струва – все пак това е Grand Theft Auto – чисто новичко, лъскаво и наблъскано с незабравими емоции. Приятно чакане на всички и… купувайте си играта, така подкрепяте създателите й.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: настроение, Полезно, Програми

Лили във водата

И пак мързела ми попречи да си поиграя още малко със светлините и да стане още по-реална композицията, но аз поне и така съм доволен.

Весел ден, аз ще разцъкам малко ProStreet. Бръм-бръм-бръъъъм.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, настроение, секс

Хм, все знаех, че в България има лобистки кръгове. Че има политици, които гледат своя интерес пред този на обществото. Напълно нормално е. В САЩ, например, сенатори гласуват на база собствени идеи и интереси, а не партийно нареждане. А лобитата в България са толкова назад с материята, че само могат да послужат за назидание и анти-пример.

Тази сутрин, както винаги, отварям великотърновските вестници. И останах потресен. То бива поръчкова журналистика, но чак пък толкова… не е просто дразнещо! Прииска ми се да упражня физическо насилие над някого.

В сайта на вестник Янтра днес има (отново) тенденциозна и, меко казано, поръчковастатия. Стария лаф за медала, който бил имал две страни НЕ важи във всяка ситуация, драга редакция. Излагате се не като кифладжии, а като кифли. Говоря за ТОВА. Много ще се радвам да ми обясните няколко откровени недосмислици, които сте написали на страниците на вестника. Ще си позволя да пусна тук част от материала, мисля, че ще зарадва доста читатели, а който има желание, нека проследи линка по-горе, за да прочете целия материал.

Ако Общинският съвет приеме пускането на петте маршрутни линии, започваме стачни действия, обявиха вчера автобусните превозвачи във Велико Търново. Готовността за стачка се подкрепя и от синдикалната организация на КНСБ в “Пътнически превози”, заяви областният синдикален лидер Димитър Григоров.
Не може да се посяга на хляба на повече от 200 семейства, които работят в градския транспорт, категорични са превозвачите. Те негодуваха как ще пътуват 20-местните бусове по стръмните улички в кв. Варуша и Сухата чешма, където лек автомобил трудно се движи. Защо няма маршрутки за кв. Чолаковци и до ВТУ, питаха още превозвачите.

Ще започна с кратка предистория. Тъй като в Търново се секат едни гори между кварталите Картала и Варуша, където ще се строи, ще трябва да с изгради някаква инфраструктура. За да може да се стига до тези нови жилища, които засега са само планирани. А има общински съветници, които предлагат да се пуснат маршрутни линии за тези „отрязани“ квартали. Освен това във Варуша (където по стечение на обстоятелствата живея и аз) си има и някакво „предишно“ население. А улици НЯМА! Впрочем, по план си ги има, но изглеждат ето така:

А там (тук!) живеят хора. Хора, които имат право да се чувстват такива. Ок, ще кажете вие, значи просто има конфликт на интереси и превозвачите и таксиджиите пак се правят на интересни. Майка му стара, поне да имаха интерес тези хора да няма маршрутки. А това ВЪОБЩЕ не им се бърка, нито в бизнеса, нито в маршрутите. Кой и как се прибира с колата на Варуша не е техен проблем. ИЗОБЩО! В момента няма превозвач, който да качва пътниците до един от най-старите квартали в града. Няма и факан бакшиш, който да иска да продължи нагоре от Американския колеж. Пътят наистина е калдъръм, улиците – тесни. Сами виждате от снимката, че не автобус, а Трабант се прибира трудно. Тогава, какво, по дяволите, ви влиза в работата, господа превозвачи кой и откъде минава? След като Вие не можете да ме закарате до вкъщи, защо не оставите някой друг да го направи. Няма Вие да си трошите окачването и нервите.

А ето защо, според мен, се стига до подобни откровено малоумни (психодиспансера е на Варуша, наминете някой път) лобизми из вестниците. В Търново има два вестника. Няма да коментирам стила им на писане, нито това кой доколко защитава гражданските или частни интереси. Факт е, че двата вестника са съперници, но това не значи, че когато единия напише нещо, и другия трябва автоматично да му опонира. Папагалщината, особено в журналистиката, изобщо не е хубаво нещо. Вярно, че всеки се бори да го четат, (дори и аз го правя, пишейки тази статия) но това вашето е НАГЛОСТ и БЕЗОЧИЕ. Ако нямате с какво да си пълните страниците, пускайте снимки на мизерията в града и неизхвърлените кофи по центъра. Ако нямате, да ви услужа, а? Официално освобождавам долната снимка от CC лиценза на блога си и разрешавам използването й де що намерите.

Поздрави и се замислете накъде отивате. Журналистиката трябва да не е официозна, освен ако не сте партиен вестник. А Вие претендирате, че не сте, даже и награди имате!

P.S. Ако просто правите кампания, пишейки безсмислици, които да се коментират в социалните мрежи, евала на маркетинговия Ви мениджър.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, коментар, настроение

Благодаря и на всички останали, които проявяват някакъв интерес към проекта. Ако искате, можете да си поръчате Лили – в каквато искате поза, вършеща каквото поискате действие. Утре Лили би трябвало да мие червено Ферари, каквато беше последната поръчка. Ако Лили ви е впечатлила по някакъв начин, гласувайте за нея от свежо бутона и/или оставете някое коментарче под статията – тя ги чете с радост .

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, настроение, секс

П.С. Ако Лили ти харесва, можеш да си я поръчаш – тя може да прави почти всичко, а в случая – каквото ти й кажеш. Сподели как искаш да я видиш и има голяма вероятност твоята идея да се визуализира като утрешната Лили в блога ми Дори и да не си я поръчаш, ако ти е станало интересно каква ще е утрешната снимка, можеш да се абонираш за RSS, за а следиш редовно как ще изтипосвам Лили всеки ден.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, настроение

Всъщност, ТИ си човека, който може да я изкара от неприятното самовглъбяване. Кажи как искаш да я видиш утре и се абонирай за RSS, за да можеш да я видиш почти веднага, след като пусна нейна снимка.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, настроение

Бях чел някъде из блоговете за едни луди изисквания към рекламодателите в Google AdWords – как нямали право да използват крайни определения за продуктите, които рекламират (т.е. не можеш да рекламираш „най-добрите хапчета против отслабване“), как в България нямат право да използват запазени марки, ако не са тяхно притежание и куп други простотии. Да, но явно няма ограничение по отношение на някои по-специфични думи… например такива, които изразяват определени физиологични потребности: ВИЖ СНИМКАТА ––>

И как ми прилича на онази реклама, в която обясняваха за някакъв продукт против запек… точно в 20 часа вечерта, когато редовия отруден човечец е седнал да пие една ракия и да вечеря… Made in BG

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, настроение

Аз уж следя какво става покрай популярната търсачка, но нещо съм изпуснал новата услуга HOT jobs. Майтап, бе, Уили! Няма такава услуга, но първата картинка /явно тази с най-голяма релевантност за думата „работа“ за нашия регион/, ми повдигна настроението за целия ден. Каква хуубава държавица сме, даже гугъл знае как се изкарват пари в България. Не знам да се смея ли, да плача ли…

Както и да е, и още нещо бях открил преди време за същата търсачка. Не може да се оправя с жените! Поздрави на всички, дано сте се посмели като мен

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, настроение

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: настроение, пролет, Снимки