Реставриран R35

Ако следите фотоблога ми, най-вероятно сте забелязали, че в последно време съм се надъхал да си правя разни модели на мотори. Явно двигателите на две колела са в кръвта на семейството ми, защото почти цялата рода е имала или все още има мотоциклети. Аз съм малко отклонение от „правилото“, понеже все още нямам книжка, а може би до някаква степен не ми е интересно да шофирам… коли. С моторите нещата обаче стоят различно. Ако има нещо, което може да ми вдигне адреналина, това е звукът от двигателя на някоя мощна машина.

Всъщност, не си падам толкова много по новите, спортни машини. Вярно, готино е да караш със 100 подобен звяр, но винаги съм усещал някаква нестабилност, особено при мотор с повече кубици. Винаги са ме радвали по-старите модели, повечето туристически, понякога и спортни мотоциклети. А и съдейки по това, което по-старото поколение в семейството ми има(ше), моделите от някогашния източен блок никак не са били лоши. Правени, за да са вечни при подходяща и правилна поддръжка, те са доста тежички, понякога вибрират повече от очакваното, но въпреки това, човек се чувства стабилен върху тях. Вуйчо ми все още има някакъв 250 кубиков Иж (като този), но понеже не съм в много добри отношения с него, не съм се качвал доста отдавна на Иж-а. Като малък баща ми ме караше на едно полицейско BMW, но от него нямам много добри спомени. След това ми даваше да карам из село един Puch , който впоследствие подари на свой приятел. Дядо ми, който почина преди около месец, е имал спортен 250cc Jawa в средата на 60-те и е правил обиколка на България с баба ми на него Без книжка, естествено. А мен ме е яд, че чичо ми е дал на вторични суровини един Simson SR2, който изглеждаше много яко, заради мързела си да разглоби и да изчисти двигателя. На тоя, последния, му се бях наточил да го реставрирам и, евентуално, продам. Нещо 50-те му кубика не ми се струваха достатъчни, за да понесат кльощавия ми задник из родните пътища.

Неизползван Simson SR2

Както вече казах, истинската ми страст са старите мотори. А последната ми мания е BMW R35. Разрових се доста в историята на тази машина, затова ще разкажа накратко за нея, понеже е най-успешния модел в историята на германския концерн. Производството му започва пред 1937, без да бъде нещо невиждано с 350-те си кубика (BMW R4 е с 400) и максимална скорост от 100 км/ч. За цена от близо хиляда DM, около 15 000 човека са възседнали 14-те му коня до 1940 година. Масивната рамка от пресован метал и досега му придава уникален изглед, способен да накара всеки ценител да изпадне в екстаз при вида му.

След Втората световна война моделът изживява своебразен ренесанс, след като производството му е възобновено в източногерманската фабрика в Айзенах. В началото за производството са използвани останалите отпреди части, дори емблемата на BMW е красяла корпуса, но през 1949 от западногерманския концерн завеждат дело, което бързо печелят. Така руснаците са принудени да променят името на марката на EMW (Eisenacher Motorenwerkes), както и цветовете на емблемата. Някои източници предполагат, че са произведени нови над 80 000 машини, с добавен вече заден амортисьор, което си остава страхотно постижение. Отново използвани от полицията и военните, повечето остават в ГДР, а основни дестинации за износ са СССР и страните от бившия източен блок. Около 5000 бройки са изнесени на запад, някои от тях все още могат да се намерят в Англия и САЩ.

Оригинална брошура на BMW R35

Като цяло, в днешни дни BMW/EMW R35 е скъпо удоволствие, което не само не всеки може да си позволи(5-6000 £ реставриран). Мисля, че и не всеки би издържал рева на двигателя, особено на по-високи обороти. За мен обаче това е перфектното превозно средство, съчетаващо елегантен и злобен дизайн с мощен, едноцилиндров, двутактов двигател. Много ми се иска след няколко години да ме видите да цепя тишината и вятъра на един такъв звяр… Дай боже да има работа, защото R35 е инвестиция, която си заслужава и която определено ще направя, ако успея да си намеря работа по специалността.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, настроение

*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

За незапознатите вчера от Microsoft официално пуснаха за даунлоуд Windows7 beta 1. Е, имат известни спънки и явно им се е наложило да си ъпгрейдват сървърите поради големия наплив за даунлоуд, но обещават, че бързо-бързо ще решат проблема. Впрочем, .iso файлът беше изтекъл преди доста време и първата бета версия на новия Windows можеше да се намери свободно по чуждестранните торент тракери, за българските не съм проверявал.

Негативи

Съответно аз си дръпнах тази „ранна“ версия от залива на пиратите и нетърпеливо започнах да я разцъквам – първо на виртуална машина, за да проверя стабилността на релийза и в последствие на един тестов дял на харддиска. Под VirtualBox новото редмъндско изчадие (каквото очаквах да бъде) се показа точно като такова – лакомия за ресурси. Очаквано, Aero интерфейсът не работеше във виртуална машина, а host операционната ми система (WinXP sp3) едва креташе. Но все пак Уиндоус 7 не заби, не даде кой знае какви грешки при инсталиране на софтуер и пристъпих към инсталация, която да има достъп до реалните системни ресурси, т.е. на харддиск.

Предварително се бях настроил за инсталация, по-дълга от тази на Виста, и очакванията ми се оправдаха. Най-горе можете да видите началния инсталационен екран. Впрочем, прилича на този на Виста-та, нали? Прави сте, Windows 7 не се различава много от своя предшественик. Поне графично. Това до голяма степен е улеснение за бъдещите потребители на операционната система. Доколкото забелязах, много хора бяха стресирани от промяната в интерфейса от XP към Виста. Ако вече сте мигрирали, обаче, няма да ви се налага на разучавате 3 дни новите неща в операционната си система.

Честно казано, аз бях малко разочарован, защото това беше първата версия на Windows 7, която си сложих. Преди нея излязоха доста алфа версии, за които от доста източници разбрах, че са стабилни, но аз все отлагах тестването. А това, което първоначално ме разочарова, е че се очакваше една „врътка“ на десктопа, за която MS бяха отнесли доста критики, че е крадена от MacOS. Не съм сигурен, че въпросното кръгче е било изначално Майкрософтска концепция, в един момент нета беше залят от фейкове на Windows 7, та не е изключено „разочарованието“ ми да е провокирано от болната фантазия на някой дизайнер, който е решил да се избъзика с интересуващите се от Win7. Ако не сте виждали тази мнима „врътка“ -ето я и нея:

Фейк или не?

Ако прибавим и липсата на лицензирани драйвери за видеокартата ми (GeForce 8500GT), първите 10 минути се чувствах точно сякаш тествам бета версия. Все пак, NVIDIA драйверите за Виста си вървят перфектно (засега).

Графичен интерфейс

Оттам нататък започнаха приятните изненади. Промененият таскбар определено е в пъти по-функционален, няма да ми стигнат поне 100 реда да опиша всичките новости. По-добре изгледайте това видео:

И все пак, ако само го изгледате… просто не може да се усети ефекта. Може и аз да съм такъв, ама друго си е ръка да пипне, не само око да види

Всъщност, ако се замислим, новото, което Виста предложи на масовия потребител, беше промени в графичния интерфейс и заемане на безумно много системни ресурси. Последното беше голям удар под кръста за всички, но най-вече за хората с по-стари конфигурации. Геймъри си преправяха операционната система и махаха ненужните им компоненти в отчаяни опити да освободят малко системна памет и процесорно време. Това беше голям проблем, който забави бързата миграция към Виста.

Производителност

В Уиндоус 7 проблемите с производителността, поне на този етап, изглеждат решени до задоволително ниво. От доста потребители разбрах предварително, че Win7 заема по-малко системна памет  от Windows XP (~300 мб !!!), а след като я инсталирах, останах очарован от елегантните решения, до които са достигнали редмъндските програмисти. Ако пуснете някоя програма и след това я отворите още веднъж, тя няма да заеме допълнителни ресурси. Това означава, че tabbed browsing-a като усещане няма да се промени ил ида забави системата ви, независимо колко нови табове отваряте. Можете да отворите колкото си пъти искате windows explorer и това няма да забави компютъра ви. Поне за мен това е решаващия фактор, който ме накара направо да се влюбя в бета версията. От ритейл рилийза може и оргазъм да получа, ако съумеят да изцедят още от хардуера ми . Впрочем, ето и една малка демонстрация на това какво може новия уиндоус:

Чува се нещо и за имплементация на Direct2D и ако може да се съди по допълнителните настройки по ClearType шрифтовете, ще можете да получите страхотна четимост на LCD монитора си. За глезотийки като touchscreеn имплементация в програми не искам да си развихрям фантазията, защото мога да съм направо перверзен (в добрия смисъл), когато става дума за подобни функционалности.

Моята тестова система е подобна на тази, която е използвал пича от филмчето – Athlon x2 5000+, 2gb RAM, GF 8500GT. Няма никакви high-end компоненти, дънната ми платка е някакво дърво, което си купих, колкото да мога да накачуля хардуера по нея. А резултатът е повече от впечатляващ – толкова стабилен не съм виждал компютъра си дори с Линукс.

Заключение

Windows 7 ме остави с приятен вкус в устата и с усещането, че в Microsoft най-накрая са започнали да се интересуват от това какво искат потребителите. Ако продължи да се развива в същите насоки, „седмицата“ има потенциал да сцепи пазара, вместо да повтори краха, който се получи с Windows 2000, който беше същата гадост като Уин98 в преход към XP. Остава само да почакаме и да видим докъде ще го докарат пичовете от Редмънд. Аз ще оставя на вас да си дръпнете и инсталирате бетата, ако съм ви заинтригувал. Няма да ви разкривам повече промени, а повярвайте ми, те са много. Дребни, но определено добавят някакво усещане за самочувствие, докато работите с новия Windows 7.

Download Link

P.S. От Майкрософт казват, че може да се получат фалове с mp3 файлове (ОС-а изтривал начаото на някои), но май вече имат кръпка за това. Не забравяйте да ъпдейтнете! В момента аз карам без сериен номер, но когато си оправят техническите проблеми, ще можете да получите оригинален такъв (и аз, де).  Проблеми с compatibility засега не съм забелязал. Ако някой види нещо подобно, да докладва!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 21 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, Програми, уиндоус

[poll=3]

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, Лайфстайл, секс

Както вече казах, това лято бях в САЩ, хората там са интересни, безспорно стандартът им на живот е много по-различен и висок от този в България. Там парите за храна, ток, вода, газ рядко са проблем за някого.

Затова и културата на хранене се е изменила от традиционните европейски стандарти. Трудно бих определил хамбургера с пържени картофки и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО диетична кола като „кухня“, но за задокеанските ни приятели той е част от традиционната „американска култура„. Че са странни животни, е безспорно. Че се тъпчат с мазна храна – също. И съответно напълняват. Ако доскоро това не е било кой знае какъв проблем, сега всичко, що мърда иска да отслабне. Постоянно им се набива в главата колко са вредни мазнините, как водят до инфаркти, рак, едва ли не СПИН, холера, малария и заушка. Тази анти-липидна обсесия води в крайна сметка до общество, което и да не успява, поне се бори със затлъстяването.

А как стоят нещата в България? Бърза справка с Бай Гугъл ме отведе до тази статистика. Това, което мен ме дразни е как млади, красиви и неразвити физически момиченца започват да броят калории още от крехка възраст. Няма нищо лошо в желанието да си красив, но, какво по дяволите е хубавото на това да си манекенка? Не, наистина не разбирам… Как може да се смята за нормално в съвременно общество, каквото претендираме, че сме, да гледаме как 50 килограмово, 14 годишно ДЕТЕ се мисли за дебело и нарушава нормалния си режим на хранене? Виждал съм родители, които дори поощряват подобна гавра с тялото на децата си. Това откъдето и да го погледне човек, е неправилно, грубо и некрасиво. Да не говорим, че в доста от случаите води и до чисто психически травми, които в таква юношеска възраст са почти непопоправими в бъдеще.

Какво е решението? Ами не мога да отговоря със сигурност, не съм нито педиатър, нито педагог, диетолог.. въобще, не завършвам на -лог (предполагам, че окончанието идва от англ. log n – пън ). А и това не е медицинска академия, а блог. Затова мога просто да кажа скромното си мнение. Пазете децата си, не ги тормозете по отношение на това какво искат да ядат. И без това културата им на хранене е достатъчно неориентирана (може би като всичко, свързано с „култура“ в България). И все пак, мисля, че е задължение на всеки да се грижи за децата си. Ако искате те да са здрави, обяснете им не само как няма да имат приятели и как ще им се подиграват, ако са с наднормено тегло, а и че анорексията, например, е не по-малко опасна. Защото ако затлъстяването може да ДОВЕДЕ до проблеми, липсата на витамини в организма, анемията, анорексията, гастрита и т.н. са истински болести. Познавам доста момичета, които имат подобни проблеми, които са се борили с гореспоменатите последствия от всякакви видове диети и „здравословни“ гладувания и им е отнело много повече време да оздравеят, отколкото да свалят килограми. А ефектът е „за 5 пари работа, за 500 – бела“. Човек е това, което е и да се следват модели, които не разбираш е едно от най-безсмислените неща, които може да си причиниш САМ.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, Лайфстайл, отслабване, размисли

Това лято бях на бригада в САЩ и имах възможността да се запозная с много латиноамериканци. За повечето млади хора в България това може и да е мръсна дума, имайки предвид, че се свързва предимно със сълзливи сериали с гадно качество, излъчвани, повтаряни и преповтаряни от кабеларките. Признавам, че и аз самия бях предубеден в това отношение. Да не забравяме, че нашият манталитет е доста различен от техния, а освен това и географски двете култури са доста отдалечени.

Това, което ме впечатли, обаче, е като цяло отношението им към живота. Тези хора не се притесняваха да работят мизерна работа, за която обикновеният, средностатически американец дори не би кандидатствал. Но в свободните си дни определено знаеха как да се забавляват. Тяхната музика ми направи голямо впечатление с мелодичността си и хъса, с който пееха. Чистотсърдечно си признавам, че не знаех много испански, но за 4 месеца понаучих някоя и друга дума, все пак живеех в къщата на едни доминиканци. Доколкото разбрах, регетонът (така се нарича тяхната музика) се е зародил в Пуерто Рико, като останалите държави от карибския басейн бързо са го възприели и се е разпространил.Голямо впечатление ми направи от културна гледна точка, че този стил преодолява междунационалните вражди между пуерториканци и доминиканци, например. Като цяло регетонът е смесица между латино ритми и хип-хоп лирика на испански. Мисля, че доста българи са чували за Daddy Yankee и Don Omar, например, но освен тях има много други изпълнители, всеки с различна репутация, както и различна аудитория.

И тъй като изпълнителите са много, различните парчета си имат различно звучене, някои са по-бързи, други по-бавни. Най-често засяганите теми в песните са любовта, купоните и като цяло чувствата, били те споделени или не. Аз по принцип не съм голям фен на родната чалга/поп фолк, но смятам ,че като цяло регетонът би могъл много бързо да се наложи в България и да измести пошлите текстове в БГ „фолк индустрията“. Ако вече съм ви заинтригувал, ще оставя едно линкче, откъдето можете да си дръпнете доста музика, при това безплатно. Ако някой има проблем със свалянето на файловете, ще обясня подробно как става по-нататък.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, музика, Полезно