Райски залив, Созопол

През миналата седмица се разходих за два дни до Созопол, любимият ми град по българското Черноморие. Не бях ходил от почти шест години, помня как се простираше до водната пързалка, а след това имаше само път за Каваците и бурени. Доста се е променил Созопол, доста хотели и къщички са построени, всяка със собствен „стил“. Въобще, доста инвеститори са взели земя, кой със заменки, кой с подкупи, кой с плащане на надути цени.. и са изклeцали по една фасада, абсолютно безидейно, без дори да се замислят дали има кой да купува и кога. Впрочем, хич не ми е.. да си берат гайлето. Дали са в регулация, дали имат ток, вода… на мен не ми дреме. Това, което наистина ме слиса, беше безотговорността към природата, към морето. В крайна сметка созополчани печелят точно от него, а не се грижат за нищичко – плажът беше неизчистен, морето мръсничко, а красивите места по крайбрежието – със строителни отпадъци.

При всичките си ходения до Созопол, винаги съм посещавал и Райския залив. За тези, които не знаят за какво говоря, ще го опиша с няколко думи – прекрасно местенце, на което има два малки пясъчни плажа и много скали. Понеже не съм голям почитател на дюните (песъчинките имат наглостта да се загнездват на най-неподходящи места), се пека по скалите. Преди години, преди града да се разшири двойно, ходехме с нашите с колата до заливчето, правехме плаж и се връщахме пак на четири гуми до квартирата. Но при това си ходене направо останах отчаян. Целият залив беше замърсен до неузнаваемост, кесии, пластмасови и изпочупени стъклени бутилки се въргаляха навсякъде. Явно българската простотия намира израз дори на подобни наистина райски кътчета. Нооо… това не е всичко. Замърсяването не е фатално, понеже ако се съберем 10 души, всеки с 2 чувала, за два дни ще почистим всичко и местенцето ще светне. ЩЕ видим как ще се опитам да организирам една акцийка и наистина да се направи нещо по въпроса. Истинската трагедия обаче всеки може да види още преди да се спусне до морето, особено ако иде дотам с кола.

Частен имот ли е пътя към Райския залив?

Пътят, по който се стигаше до водата, вече е препречен от бяла табела „Частен имот“. Съвсем неуместно някой си (доколкото разбрах от „местните“ строители, които по това време са в околността – най вероятно собственикът на един от застроените парцели) е преградил пътя, защото преминаващите коли „го дразнят“.

Кой прегради пътя за Райския залив?

До преди 20 дни оградата е била подкрепена просто от два огромни камъка, зад които сега са изровени и два дълбоки трапа, явно с единствената цел да попречат на автомобили да могат да паркират на направеното за това място.

Камъни и дълбоки ровове спират курортистите, пожелали да посетят Райски залив - Созопол

Тъжно, но факт – в типично каубойски стил – който пожелае може да си парцелира, запрещи и разкопае което си място иска по българското черноморие. Презастроеният Созопол ми се стори просто част от нормалната картинка, характерна за България, но да посегнеш на Райския залив… ебати, какъв идиот трябва да си.
Доколкото знам, местенцето е известно на доста хора, повечето с пари, интелектуалци или известни шоумени. Дони и Нети често ходеха там, засичал съм и други родни „знаменитости“. Доста младежи бяха редовни посетители, имаше всякакви хора, които идваха и се връщаха отново и отново, запленени от романтиката на залива. Сега вече ще трябва да го правят пеша. А още по-вероятно е просто мързелът да ги надвие и да изберат друго място, където да идат. Така заливът ще се запусне още повече, като освен на произвола на съдбата, ще стане лесна плячка за всеки с повече пари и „инвестиционни“ интереси.
Иска ми се някой вече да се ядоса, да направи нещо, общината да изрине всички незаконни сгради, малки капанчета без течаща вода и въобще всеки наглец, който си позволява да си изцопка мазния пъпчасал задник в новопостроената си полузаконна бетонна крепост. Иска ми се созополчани да осъзнаят, че трябва да се грижат за основния си източник на приходи – морето – и да организират нещо по въпроса. Дотогава, може би ще бъда просто глас в пустиня.

Собственикът на това заведение не е сметнал за нужно да си прокарва течаща вода...

Иначе, преди малко писах на една фирма, която преди почти две години се е заела със задачата да почисти плажната ивица на заливчето, дано проявят инициатива и този път отново организират нещо. Ако ми отвърнат, ще пиша резултатите. Дотогава приемам предложения частно да организираме нещо и да разкараме оградата, която незаконно загражда подстъпа към Райския залив и най-вече да го попочистим. Желаещи?

Писмо до Green Life Property Development:

Добър ден,
Пиша ви, понеже на този линк (http://society.actualno.com/news_118675.html) четох новина за вашата компания и благородната Ви кауза за почистване на Райския залив от преди почти две години. Смятам да пусна статия в личния си блог за Райския залив и неговото състояние в момента, затова се интересувам от резултатите от Вашата кампания. Планирате ли да подновите инициативата, например тази година? Благодаря предварително за информацията, ако смятате да се ангажирате отново с почистване на плажната ивица, ще съм повече от щастлив да помогна и да разпространя новината, за да могат да се впрегнат повече хора и да се постигнат още по-добри резултати.

Бранимир Бонев,
www.bbonev.info

Да добавя още няколко реда по темата – първо вестник „Труд“ оряза и преписа статията ми и я публикува в броя си от 19.06.2009, заедно с няколко снимки, като не пропуснаха да ме споменат като автор. Аз май имам някакъв лиценз на блога, ама кво им пука. Уотевър, статията е за кауза, така че няма да се разправям. Гледам, че днес (3.8.2009г.) „Сега“ са пуснали журналистическо разследване по въпроса. Можете да го видите тук. Преди 2 часа се чух с нашите, които са в Созопол и ми казаха, че плажа бил засипан с пясък и било чисто… но оградата все още седи. Кофти

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: green, култура, нерви, почивка, простаци

*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

Бойко vs Сергей

Тия дни в медийното пространство на България се разнесе здрава воня. И на политическо, и на PR, и на маркетингово ниво. Всички сме чували как Бат’Бойко „няма PR екип“.Но има нещо фрапиращо, нещо, което всички подозирахме отдавна, изплувало из блатото на политическите кръгове (или май „обръчи“ е по-добрата дума?): PR екипът на Бат’Серго чупи мивки. Направо се изкъртих преди една-две вечери като гледах новия им рекламен клип, докато Милен Цветков се опитваше на да му прави разбор. Идейната безидейност, или, айде, нека кажем обърканост, просто не се поддава на коментар.

Ако не сте останали слисани от маркетинговата стратегия на Партията,  кметът на София просто ще ви разбие на атоми. Прессъобщението на Столична община е по-скоро като за първоаприлска шега, отколкото за официален релийз.

Това, което се случва, всъщност, не е просто поредната българска идиотия. То заслужава да се разгледа обстойно, даже анализ си заслужава, ако ме питате. Всички знаят, че двамата другари, Сергей и Бойко, не се обичат. Всички знаят, че софийският градоначалник обича да политиканства и да се пъчи по медиите. И всички просто седят и се хилят отстрани на тъпотията на политическите ни(?) лидери. Интересно ми е, някой замисли ли се, че бат’ ви Серго всъщност вместо да оправя всичките лайна (няма да ме прощавате), които Партията и Коалицията му натвориха, всъщност е отделил от ценното си време на министър-председател, за да бъде какво? Медийна звезда! След рокерските изпълнения и DJ изявите на Бузлуджа вече е и рекламно лице. Да се чуди човек и да се мае, с този черно-бял ние-сме-на-всеки-километър клип коя е целевата аудитория на БСП. Серго с двамата старчоци определено се целят в по-старото поколение/електорат. А Серго с плочите  и мАторЯ май иска да навива младите да стават червени. Бах’мааму, абе другари, вие що не си гледате баницата? Е те тая същата баница, дето сте я захапали. Политическата. Гледайте първо нея да опечете, така ще си спестите много работа. Свършете това, за която сме ви избрали и ви плащаме, пък ако ни хареса, сами ще ви изберем отново.

Да, ама за другарите „работа“ е мръсна дума. Явно няма да стане по лесния начин. Народът се поотврати от червените и се оглежда за нещо по-добро. И везните клонят към партията на Бат(ман)’Бойко. Той като един истински закрилник на обществото спасява електората от неквалифицирани ватмани. От тия, дето карат не трамвай, а държавата. И като няма ватман, какво да прави, горкия, ще покара той. Чаак до дъното… ъъъ, депото, обърках се. Впрочем, какъв е тоя нашия късмет, че все случваме на ватмани, които се грижат повече за това как изглеждат в очите на хората, вместо за това накъде карат мотрисата…

На мен ми писна от изцепки. И съм сигурен, че който и да дойде, ще ни дава поводи да се смайваме с все по-идиотски медийни кампании („и едните, и другите са маскари“ – Байганьовщината прозира ли?). Очевидно обществото се нуждае от разместване на ценностите. Но за това е нужно време – първо трябва да се отвърнем от традиционните медии, да намерим механизъм да впрегнем управляващите да си вършат работата и чак накрая да се посмеем на изцепките им.

ПС. Преди малко пускам К1 и гледам нещо черно-бяло на екрана. Явно националната телевизия е в тон с партията – даваха „На всеки километър“..

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, коментар, култура, политика

От няколко дни скучая и наистина не мога да намеря нещо хубаво, за което да пиша. Общо взето, занимавам се с глупости и разни дреболии. Като добавим и това, че единият ми сайт беше почти деиндексиран от Гугъл и все още търся причините, явно ще съм в лека депресия още (не)известно време.

Добре, че е Лили, все пак. Новата виеокарта продължава да ме радва, позволявайки ми да рендвам бързо-бързо картинки, които преди ми отнемаха по около час. А и с малко допълнителни програми + един платен плъгин, успях да поизмокря Лили. Капките по тялото й ми отнеха повече от два часа, въпреки, че се генерират автоматично. Но пък имаше толкова много настройки по тях, че докато намеря правилната комбинация… ми се отели вола. И все пак си струваше. Ще се радвам на  кратичък коментар от вас. Реални ли са капките? Харесва ли ви Лили? Липсва ли нещо на композицията?

Между другото, поръчки за Лили вече ще приемам само в редки случаи. Но ако тя ви харесва, можете да пробвате да ме вдъхновите с някоя идея. Не мога да обещая, че ще отделя време да я изпълня, но пък ако е нещо оригинално, ще направя всичко възможно. Градивна критика винаги е добре дошла

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: изкуство, култура, секс

Колко простичко е устроена всяка държава… Още от теорията на Русо за „обществения договор“, жителите на всяка страна се отказват от определени свободи (да изнасилиш детето на съседите, а след това да ги застреляш, например) и дават власт на държавата, за да се получи накрая едно хомогенно общество, което да е едновременно защитено и доволно.

Тази „хомогенност“ се постига чрез приемането на общи за всички жители закони. Те трябва да са безпристрастни и да са написани, съблюдавайки някакви морално-обществени норми. Всеки, който малко или много се е занимавал с право, би се съгласил, че там всичко е суха материя, а всеки, който е учил поне малко история, би се съгласил, че в геноцида, извършван в нацистките концлагери през Втората световна война, е КРАЙНО неморален. Да, но е бил законен. Т.е. с времето закон и морал не само спират да се припокриват, те са две противоположности.

На този фон умопомрачителното заключение „Как може решение, което е законно, да е неморално?“ на адвокат Йордан Цветанов от град Велико Търново изглежда не само абсурдно, а и направо лишено от разум. Впрочем, лишена от разум е самият случай, който адвокат Цветанов защитава от страниците на великотърновския вестник „Янтра днес“. Ще си позволя да цитирам и някои от думите на главната редакторка (ако не е лъже паметта), чието име стои над публикацията, и г-н адвоката. Само за да стане ясно колко тенденциозно е написан материала и какви недосмислици се обсъждат в него.

Според Йордан Цветанов това, което се случва с въпросните гори /в Картала – бел.авт./, е изключително незачитане на законите на страната от страна на група граждани. Всъщност, няма незачитане на закони. никой не е влизал в частна собственост, никой не е обезпокоил резачите на гората. Това, което хората се отитват да направят е по ЗАКОНЕН и МИРЕН начин да спасят дърветата до блоковете си.

„Хора, които не познават проблема в дълбочина и без да имат нужната квалификация, си позволяват да дават оценки, които не са верни“. Явно кметът др. Румен Рашев е оторизиран директор на цирк, след като си позволява да обижда граждани и да ги нарича мутри.

Но ето тук идва и най-фрапиращото в цялото интервю, това което мен ме издразни най-много. „Направих опити, изисках, пратих писма до кмета, до председателя на ОбС, да ми изпратят кои са точно членовете на този инициативен комитет, какви са им целите, задачите, структурата. До този момент такова нещо не ми е предоставено.„, казва АДВОКАТът. Впрочем, имайки предвид колко гъсти са градоначалникът и въпросното лице, представящо собственикът на 53те декара гори, едва ли кметът му е отказал достъп до такава информация. Той просто я НЯМА. А и не би следвало да я има. Мисля, че всеки нормален човек бисе съгласил, че това е изнасяне на лична информация, нещо което е забранено СЪС ЗАКОН в Република България. А и в конституцията май имаше няколко реда, посветени на дискриминацията. Това ако не е дискриминация, значи аз съм дърво в гората на Картала. Впрочем, подобно отношение от страна на адвокат Йордан Цветанов съвсем не е учудващо. Бивш дознател в системата на МВР. И после не сме били полицейска държава.. Дрън-дрън. Но, ето, че всъщност хората от инициативния комитет „За гората“ не са са покрили. Аз може ид а не съм член, но пък пиша. Коментарите под статиите ми са отворени за всеки, а и много рядко ги редактирам. Г-н Цветанов може да се чувства поканен да ми отговори/опонира под статията.

Така.. и сега, ключовия момент. Стига съм се заяждал с човечеца, ще погледна насериозно какво точно е казал в интервюто.

Към момента сеч на големи дървета няма реализирана. Категорично. В това на място може да се увери всеки. Има прочистване на храсти, за да може да се трасира територията на 53-те дка, да се знаят точните є граници. За терена има изготвен подробен устройствен план, съобразно който се предвижда тази територия да бъде застроена с дву- и триетажни къщички. Категорично мога да заявя, че триетажни къщички няма да има. Сградите ще бъдат инкорпорирани вътре в зеленината и няма да бъде отсечено нито едно дърво, което няма да пречи на строителството. Ще бъдат изсечени големи дървета само за прокарване на пътища, алеи, една детска площадка и за строителство на къщите.

Ок, тогава. Няма да се сече. Или май ще се сече. Това, че все още няма реализирана сеч, какво значи? Че ще има или че ще няма? Явно ще се секат големи дървета. Това какво значи, че малките ще останат? И с каква площ ще бъдат построените къщи общо? Колко дървета ще останат? Кой преценява кое е голямо дърво и кое не? Отговорът е съвсем простичък – това е частен имот, ако искат, ще отсекат всички дървета, храсти, ще изкоренят тревичките и ще извадят и обесят всеки торен бръмбар, червей или катерица, които им пречат на стрителството. Тогава, от какъв зор, адвокат Цветанов, коментирате кой какво ще сече? Хората протестират не срещу частната собственост, а срещу унищожаването на зеленината. Срещу „законните“ интрижки, след които Вашият клиент получава тези 53 декара гора. Срещу още по-законните интрижки, след които тя е включена в градоустройствения план и е разрешена сечта, а след това и строителството. Срещу аморалността. А, съгласете се, морал и закон наистина нямат нищо общо.

Както и да е, няма да се занимавам с цялата статия в Янтра-та. Каквото и да се направи, вие ще сечете. Има си инициативен комитет, хората в него не са ограничени или глупави, вярвам, че ще направят всичко, за да спасят дърветата от изсичане. Просто не искам да се товаря повече, като чета полицейщини и думи, с които се ближат нечии… оф, обещах си, че няма да съм груб.. с които се обслужват нечии интереси.

И последни думи по темата – вече се прави подписка, с която всеки жител на Търново може да каже своето НЕ на изсичането на горите. Пред общината е разположена маса, където се събират подписи в защита на гората.

Ако не си от Търново, можеш да гласуваш от бутона отдолу. Така повече хора ще научат за проблема!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, култура, размисли, сигурност

Понеже е неделя, днес реших да си дремна повечко от обикновеното. Снощи се занимавах с Лили и Ферари-то, но нещо не ми спори работата. Рендъра се скапва на всяко трето действие, което опитам. Крашва, осветлението не мога да го настроя хубаво.. Греда, един вид.

Затова пък, като станах, останах треснат. При dzver-a и при Пейо излязла информацията, че матурите са източени в нета преди дечурлигата да се явят на въпросния зрелостен изпит. То това ще се провери, не е трудно. Но пък мен друго ме смая. Защото помня моите кандидатстудентски изпити. То бяха едни телефони, едни работи… и всичките ги струпваха отпред, на катедрата на квесторите. А ако се вярва на „Монитор“, вече се е оказало, че е невъзможно тия същите квестори да се справят с мобилките. И какво следва, мислите? Вместо да се забрани изобщо на хлапетата (оп, забравих, те са вече големи, имаха бал оня ден) да носят въбще телефони в сградата, където ще ги препитват, те трябвало да си ги извадят и да ги държат на чина пред себе си. Клоунада, висша класа. Няма да обяснявам как стават номерата с безжичните хендсфри-та, скрити под дългата коса. Това го знае всяко хлапе!

Явно тъпанарщината в държавата ни е стигнала дотам, че Министерството на образованието се е превърнало в Министерство на закърнелите мозъци. Явно логиката на тези матури е следната: те дечурлигата така или иначе ще препишат, защо да ги тормозим да ходят до тоалетната (оп, записвайте си, де, тези идеи за чийтване може и да не са ви дошли наум). Само се чудя кой се наема да направи разликата между калкулатор, мобилен телефон, смартфон, лаптоп и хадилник, да речем. Защото техниката навлиза все по-често в ежедневието ни. Щом могат да си носят телефон, догодина ще могат да си носят лаптоп. А по-следващата защо не и хладилник с провизии, да не огладнеят случайно. Аз предлагам да се разреши на държащите матури да имат право да си носят и книжка с разработки на литературни теми, един правописен речник и кутия цигари, за да могат да се скрият зад димна завеса. А пък квесторите могат и да не се явяват. Те, в крайна сметка, не могат да се оправят с телефоните на хлапетата, какво да кажем за поведението им.

П.С. А к’во прайм, ако почти всички едновременно пуснат телефоните си и звъннат „на приятел“… ей така, съвсем явно пред квесторите. Ще анулират работите на всички? А тези, които не са звъннали? Системата е Халифакс, а това, за което говоря дори не е анархия, защото изисква предварителна подготовка. Но май на никой не му се занимава.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: култура, размисли

Не изглежда зле, нали? Даже се връзва с възрожденската архитектура на Търново . Булшит, какви ги дрънкам. Впрочем, това няма никакво значение. Ние сме там, за да учим, а не за да се наслаждаваме на архитектурата. Ок, а някой не би ли трябвало да носи отговорност за нас, като студенти. Нали си плащаме, майка му стара? Не виждате проблем, може би? Добре, ще ви го покажа:

Хоп, сега видяхте ли проблема? Това, драги читателю, е същата тази сграда ОТЗАД. Впрочем, доколко е отзад, трудно може да се определи. Защото тази, недовършена част на университетския пети корпус всъщност гледа към центъра на града. Оттам обикновено идва човек, когато му се налага да стигне до „Старото военно“, както му казват кореняк болярите. Ок, де, ок.. какъв ми е толкова проблема, ще кажете вие. Ами нямах проблеми… поне до тази сутрин. Отварям си Янтра днес (цъкни на линка, като ти казвам, това е регионален вестник във Велико Търново) и к’во да видя. Изтипосали хората в края на статията как въпросната сграда НЯМА акт 16 за ЗАВЪРШЕНАТА си част. Т.е. реално тя не е одобрена за използване. Може и да бъркам, но като се разрових в нета, това намерих. Акт 16 е „удостоверението или разрешението за ползване“. Ок, тогава нас защо ни тикат там? Отговорът е простичък. Студентите, които учим по-новите специалности /разбирай маркетинг, мениджмънт, туризъм, PR/ сме нещо като „финансовите приходи“ на университета. Ние сме им нужни, за да може да се плаща на преподаватели, лектори и т.н. И след като няма акт 16, изводът е много конкретен, поне според мен. На никой НЕ МУ ДРЕМЕ!

Има поне лъч светлина.. Новият ректор на университета изглежда се е загрижил за нас, като студенти. Съдейки по статията, ще се направят всички възможни стъпки, за да можем ние да учим в добри условия. Климатици, туй-онуй. Е, в Ректората, нас не ни топли /буквално/ , но пък и за пети корпус нещата щели да се оправят. Седим и чакаме. Нашето поколение, съдейки от опита си, обаче, едва ли ще намаже. Справка – „Баба Яга“ до Английската гимназия в Русе. Направиха хубаво заведение от нея чак след като аз завърших. Че така ще стане и с Пети корпус на ВТУ-то., сигурно Инак, нещата вървели на добре. Да, бе, чак повярвах.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: ВТУ, коментар, култура, размисли, сигурност

От няколко седмици във Велико Търново тече кампания против изсичането на няколко десетки декари гори в два от кварталите на града. Варуша и Картала са едни от най-спокойните и тихи места в старопрестолния град, където човек може да живее – те са едновременно на няколко минути път от центъра, а същевременно встрани от основния автомобилен поток. А с разрастването на града това събужда апетити у всеки „уважаващ себе си“ инвеститор и общинар. За да ви стане по-ясно, първо ще ви въведа в случая с малко данни. Благодаря за съдействието на гражданския инициативен комитет, който ми даде допълнителна информация и ми позволи да използвам материалите, които ще видите по-нататък в статията. Та, за какво иде реч…

Преди 3 години Общинския съвет на град Велико Търново гласува замяна на 53 декара гори срещу 100 кв.м, където всъщност се помещава нефтеното стопанство на Общината. Всъщност, като оставим настрана сухите цифри, „сделката“ пак мирише… направо вони. Въпросните 100 квадрата в Общината принадлежат на частни лица, които ги получават след посткомунистическите реституции. А на общинарите трябва да им е топло, горките. Инак, разбиха де що има улици покрай градския съвет, но не можаха да намерят терен да си направят едно помещение за нефтено стопанство. Но пък и нужда не е имало. Защото лицата, на които принадлежи помещението, се съгласяват да го отдадат под наем на държавата… срещу 300 лева. Смешна сума, имайки предвид финансирането на общината, едва ли би било проблем да се изплаща ежемесечно. Да, но само така си мислите вие. Неизвестно (за кого ли?) поради какви причини няколко месеца подред парите за наема не се изплащат. А в договора има клаузи в случай, че се стигне дотам. Т.е. за 300 лв работа, за 300 000 – бела. Частните лица, естествено, завеждат дело и така се стига до решението за замяна на 100те квадрата срещу 53 декара борова гора в два от кварталите на Търново.

Преди две седмици обаче се оказва, че собствениците на горите /над 30 души, според запознати/ вече са успели да изключат горите от горския фонд и да ги присъединят към градската територия. А това значи само едно – сеч и безразборно строителство. Документа, който узаконява това е от края на 2007, с подписа на доц. Стефан Юруков, председател на Държавната агенция по горите. Юридически и документално всичко е уредено, прави се всичко възможно да се запази тишина около въпроса… поне до изтичане на сроковете за обжалване.

Т.е. спасение за гората на практика няма. Не и докато хората си мълчат.. така, както са свикнали да си мълчат… и както БИ ТРЯБВАЛО да си мълчат в полицейска държава като България. Лошото е, че спасение трябва не само за гората, но и за града. Освен, че брадвите ще убият белите дробове на града, премахването на естествената растителност ще предизвика ерозионни процеси, ще активизира едва закрепените свлачища в града и т.н. Заради печалбата на няколко калпака, ще изгори цялото село.

И какво можем да направим ние? Освен да нададем вой до небето и да протестираме, май нищо друго. Защото в последните години забелязвам, че западноевропейците, предимно „качествени“ туристи започват да избягват пренаселеното ни Черноморие. Те търсят спокойствие, уют и красиви гледки. И действително, на картичките Велико Търново изглежда красив – със старинната си архитектура, Царевец и т.н. Но каква изненада ги чака туристите след известно време – камиони със строителни материали, шум от строежи и напукани от свлачища мазилки на апартаменти „ново строителство“. Впрочем, мани ги туристите, ами ние, които живеем целогодишно в Търново? Нас – кучета ни яли. За да не не се случи това, нека се вземем в ръце – нека протестираме!

За да не се прескачаме по улиците като хлебарки, за да не се получава повече така и за да спасим гората..

Тази, последната снимка, е от центъра на града, точно до Съдебната палата. Улиците са пусти, защото снимката е правена по Великден. Но пък работници имаше дори и тогава. Двата строежа гледат един към друг, т.е. парадокс би било да се сложи табела „Премини на отсрещния тротоар“. Това грози в момента и зелените площи на града. А и нас… Затова:

19 май, 18 часа, улица „Черни връх“! НЕКА ПРОТЕСТИРАМЕ!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: култура, политика, размисли

Чудя се кога ще започнат да правят такива интересни и идейни реклами и в България… и докога целевата публика ще са бабички или хора на средна възраст, които се радва на „Адаме, ти, къде, е, мойто мУНче?“

ПС. Впрочем, тази я слагам, и за да ми напомня от време на време да си подредя стаята

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: култура, секс

Снимка: http://www.optimiced.com/

Сядам да пиша тази статия и някак се сещам за стария руски плакат, който призовава хората да се запишат доброволци. Само че вместо «Ты записался добровольцем?», мисля, че е по-редно във всеки български град с население над 20 000 души да се направи рекламна кампания «А ти записа ли си час при очния лекар?».

За незапознатите, аз живея в Търново. Град, който още Вазов (имам антипатия към него, ще напиша статия за това някой път) описва като живописен, с тесните си улички и надвиснали над Янтра къщи. Съгласен съм, красив е. Но и труднопроходим. С тесни улички и още по-тесни тротоари. Винаги съм се чудил колко луд трябва да е човек, за да изкара шофьорски курс и да вземе книжка точно в Търново. Да, но какво се оказва? Луд или не, книжка взимаш. Радваш й се, бръмчиш си и из града и изведнъж… няма къде да паркираш. Паркинги има, но са платени. А българинът обича да минава тънко. Или пък му се е наложило да отскочи по някоя бърза задача до центъра. Или просто е нагъл и не му пука къде паркира.

Ако от дотук прочетеното сте се зачудили за какво съм седнал да пиша, да си кажа направо. Дразня се. От това, че тротоарите са заети от паркирали коли и ми се налага да вървя по платното, където на практика си нося риска да ме сгази някой. Смешна ситуация – ако ме блъснат на пътя, аз съм в нарушение и на шофьора може да му се размине. А аз съм в нарушение, защото има 10-15 коли, които са паркирали на тротоара. Не просто да са качили една гума там, те буквално са паркирали НА пешеходната зона.

Много се шумя примерно за строежа, където земна маса се срути и отне живота на двама строителни работници. Да, но всичко мина и замина. А на това опасно кръстовище открай време си има коли, които си паркират на тротоара. Сега там паркират не само живеещите в околните къщи, а и всякакви видове камиони, бусчета и коли на изпълнители, подизпълнители и Бог знае още какви „шефове“. И на редовия пешеходец му се налага просто да излезе на пътя, за да ги заобиколи. Липсата на видимост на това конкретно място повишава опасността, а освен това няма никаква маркировка. Никъде няма табела (поне аз не видях) да се премине на отсрещния тротоар или каквото и да е. Изобщо, абсурдно и аматьорско, отвсякъде.

Впрочем, предложението ми за прегледи при очен лекар може би не трябва да се въведе само за шофьорите. Мисля, че и общинарите, и шофьорите на „паяци“ също се нуждаят от един контролен преглед. Впрочем, как пък виждат коя дивотия и ферма за пари трябва да добутат и гласуват, а тези откровени наглеци, плъзнали из целия град, никой не ги вижда. С ремонтите на всеки 3 метра взех да посвиквам. С тях наистина няма какво да направя. Но някои от колите, които паркират неправилно, са си там всеки работен ден. Някой път ще ми избият балансите и просто ще се разходя върху капака и покрива на колата. За да слезе човек от Картала до центъра, например, трябва да се провира между коли, да изчаква движението, прикрит между два паркирали автомобила, или до някой контейнер, също, неизвестно защо, изкаран на пътя. Впрочем, не е чак толкова неизвестно. Контейнерът е на пътя, за да може някой да паркира на неговото място на тротоара.

И пак за родината… опознай я, за да я обикнеш! Ако ти е много трудно, значи не влагаш достатъчно усилия. Ако смяташ, че си се постарал достатъчно да откриеш красотата, но тя все ти убягва, добре дошъл в реалността. Търново си е все така красив град, но от времето на Вазов се е променил достатъчно, за да отблъсне всеки, който има „щастието“ да се бори с тесните му улички.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, култура, сигурност

Едва ли на някой, който живее в по-големите градове на България му се е случвало скоро да излезе от вкъщи, без да срещне на улицата просяк/гледачка/клошар. Нямам нищо против социалното и финансово положение на тези хора, не целя и да ги обиждам. Просто ме дразнят. Не с това, че са бедни, а с това, че са нагли. Преди да започна да си изливам яда, първо държа да отбележа, че герои в тази статия не са хората, които са чисто физически неспособни да работят, а тези, които просто не искат, тези, които бездействат с ясната идея, че има кой да ги съжали и така да изтикат до следващия ден.

Забелязал съм, че тази социална прослойка има няколко подвида. И така… почвам ги!

1. „Нормалните“ просяци – За този тип хора да бездействаш и с това да събуждаш съчувствие е един вид професионално отклонение. За тях да излезеш на главната улица и да молиш хората за пари е като за човек ставането сутрин за работа. Те осъзнават, че това, което правят не е от най-хубавите неща на света, но все пак си го вършат, при това успешно. Действат предимно сами. Здрави са като биволи и все пак голяма част от тях дори не са помирисвали бачкане. Най-типичното оправдание за тях е, че никъде не биха ги взели на работа, защото нямат образование. А образование нямат не защото не са имали възможност да го получат, а защото не са искали. Защото са преценили, подчертавам, с пълно и ясно съзнание, че е по-лесно да излязат и да изпросят за един хляб, кофичка кисело мляко и два кренвирша, отколкото да работят за тях.

2. Просяци-жонгльори – С времето така съм започнал да наричам всякаква пасмина, която дебне зад ъгъла и точно в момента, в който човек се е умислил в личните си проблеми, те изскачат иззад ъгъла и започват да нареждат „Бате, бате, дай да ти гле’ам на ръка/карти/боб (без наденички)“ или „Спри, ‘ти кажем що си ни’шастен в любувтъ. (На последната такава просто не можах да сдържа смеха си и й казах, че се е объркала, просто защото в любовта съм щастлив)“. Те може би са най-нагли, а това, което истински ме развеселява, е че са и безогледни и отмъстителни. От много хора съм чувал, че кълнат, ако им откажеш „услугите“, но на мен не ми се е случвало. Като видя някоя от тези (обикновено) циганори, все се сещам за стария виц, в който една малка проститутка чакала пред родилното отделение с идеята да изкара някой лев. „Бате, бате, дай пет лева да ти покажа какво имам между краката“, спряла тя поредния, който излязъл през вратата. А получила само шамар, тъй като случила на дежурния гинеколог, който тъкмо свършил смяната си.

3. Просяци-изнудвачи – Предимно от ромски произход (отново). Характерно за тях е, че излизат с цялото си домочадие, дори покъщнина, като идеята им е много проста – „Дай пари или отивам да крада“. Все едно, че ми пука. ИДИ да крадеш, даже по-добре ЕЛА да крадеш, аз ще те посрещна подобаващо. „Нямам, бате, за хляб“ и „Дай 20 стотинки“ са редовните и заучени реплики. И в тоя момент отнякъде изскача цялата сюрия чавета, които започват неистови писъци, сякаш някой им забива нагорещени игли в гръбнака. Това се преживява.. отминавам ги, дори с цената на това да съборя едно-две на земята. А ако някое се хване за панталона/дънките ми, едва ли се храни само следващата една седмица.

4. Просяци-туристи – Е тези вече съвсем не ми го побира акъла как очакват да изпросят нещо. Киснат на гарата и пият кафе в очакване на някой балама. Защо мен все ме взимат за такъв.. не ми е ясно. Историите им рядко варират, обикновено не са от града, в който се намираме в момента. Т.е. за мен са туристи. Да, ама не щеш ли, не им стигат лев-два за да се върнат до родния си град и съответно някой трябва да се погрижи за тях. Да им помогне и услужи с липсващите средства. Лошото е, че наистина може да му се случи на човек да замръкне в някой чужд край и да няма пари за билет. Ама пък и проблема си е негов, след като не си е направил сметката колко пари да изпие предната вечер. А просяка-турист е и по-зле – и 10 лева да му дадеш, той всичките ще изпие в кръчмето на гарата и пак ще излезе да търси още, дори преди края на вечерта.

5. Просяци-пеперуди – Тези типове са черешката на тортата. В последно време се позагубиха, ама преди две години (когато бях в първи курс) си спомням как обикаляха търновските заведения, влизаха вътре и „прелитаха“ от маса на маса, за да изврънкат някой лев. Или се замогнаха прекалено много и завъртяха „бизнеса“ си в чужбина, или собствениците на заведения се усетиха (най-накрая), че губят клиентела по този начин и ги изгониха. Тяхната най-долна разновидност бяха едни хора със смирен вид, които обикаляха по същия начин със снимка на някое болно детенце и събираха пари за операцията му. Иди че разбери дали е шарлатанин или наистина ще помогне на някоя душица за животоспасяваща операция.

6. Интелигентните НЕ-просяци – Това са един особен вид хора, които не просят. Те са мръсни и опърпани като всички предходни категории, но с единствената разлика, че наистина са бездомни. Те наистина са жертва на прехода или на обществото. Аз познавам двама такива, а една позната ми беше разказвала за неин разговор с подобен човек. Те нямат желание да просят. Ходят от време на време на работа, нещо почасово или сезонно, но живеят на улицата. Имат образование, единият мой познат дори е висшист, но никой не иска да им даде редовна и нормална работа. Тях не мога да ги осъдя, че харчат всичко за храна и пиене. Те наистина нямат нищо и на такъв човек наистина бих помогнал, въпреки, че той не ме е молил. Като видя такъв интелигентен човек на улицата, се сещам за Моканина от „По жицата“ и неговата прословута реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже“.

Ако някой се сети за друга група просяци, нека я постне в коментарите, аз ще се постарая да я добавя в статията.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, култура, размисли

Та, ако случйно и вие сте от тези хора, да дам малко информация. Царевец е име на хълм, а съответно и на крепост в старата част на Велико Търново. Като крепост съществува от XII век, тогава са укрепени постройките в селището, което се намира на хълма. Строят се християнски култови сгради, там са и доста болярски къщи. След въстанието на Асен и Петър, след което се създава Втората българска държава, Търновград (днешно Велико Търново) става столица на тогавашна България. С изграждането на царския дворец и Патриаршията, хълмът става и духовен център на държавата, за което спомага и почти двукилометровата защитна стена, пазеща столицата от вражески нашествия. Те са възстановени в днешно време, заедно с Балдуиновата кула, привличайки, наред с Лобната скала и неповторимия изглед към р.Янтра, хиляди български и чуждестранни туристи. Вечер хълмът е осветен, а и шоу-програмата Звук и светлина са уникални не само за България, а и за света.

Ето и малко снимки, които, надявам се, ще ви подтикнат да посетите Търново и Царевец, за да се насладите на величието на Втората българска държава.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: култура, Снимки

Наскоро гледах един крайно интересен филм – Zeitgeist, който може да си дръпнете от замунда и арена с български субтитри, ако не ви домързи да дочетете статията. Въпреки, че ми направи впечатление, че е леко разхвърлян (засегнати бяха 3 големи теми, които на пръв поглед нямаха нищо общо помежду си), филмът си остава задължителен за всички, които обичат конспирациите.

В първата част се обсъждаха приликите между християнството и куп други митове, легенди и дори религии. Тъй като аз отдавна чета където и каквото ми попадне по темата (не съм нито теолог, нито пък вярвам на всичко прочетено), смятам, че имаше сравнително малко неща, които вече не бях виждал някъде. И все пак, за човек, който просто е приел религията като даденост (аз съм атеист и винаги съм се чудил на подобни хора) и не се замисля за отговорността, която поема, казвайки, че изповядва еди-коя-си религия, първата част на филма би била силно разтърсваща, да не казвам, че би разклатила дори вярата му. Нарочно се ограничавам от коментари по отношение на това доколко същата тази ВЯРА е просто инструмент за манипулация, не искам да влияя на ничие мнение, нито да се завързват безсмислени спорове по отношение на истиността на Бог. В България религията, религиозната култура и образование са достатъчно занемарени, за да откажа още 10 човека (примерно) от религията им. А пък и чисто исторически у нас религията е имала малко по-различни функции. Ненапразно ни учат, че благодарение на нея сме оцелели като народ по време на петвековното робство. Поне за мен… това е единствената причина да уважавам религията.

Втората тема във Zeitgeist е за атентатите от 11 септември. Също крайно интересна тема, поне конспиративните теории по въпроса на мен са ми били тръпка и ги следя вече повече от две години. Ако не сте гледали някой от филмите по темата, преполагам, че ще намерите за доста съмнителни някои от фактите, които знаете и Zeitgeist ще обори. Това, което ми хареса, е че бяха показани и причинно-следствените връзки, довели до самите „атентати“, беше изяснено (макар че съм гледал и по-задълбочени коментари по въпроса) защо авторите смятат, двете кули и жертвите са целенасочена атака не срещу американското общество, а диверсия, целяща промяна на общественото мнение и изсипване на огромен военен ресурс, което би помогнало на американската икономика.

И последната тема във филма беше вече типично анти-масонско/еврейска. Разбулваха се „тайни“ за това как целия свят се управлява от банките и банковите магнати. За човек, постарал се още на младини да прочете десетте(!) тома на „Мисия „Земя“" на Л. Рон Хабърд нищо ново под слънцето. А най-голямо впечатление ми направи разказът за това, че данъчното облагае в САЩ е в голяма степен незаконно и неконституционно. Като човек, който е работил там 4 месеца и са му били удържани около 700 долара.. даже малко се поядосах. Ама няма как, при условие, че работодателя изпраща данъчна декларация, човек няма особен избор.

Ще следя с интерес дали Zeitgeist ще промени нещо, но засега смятам, че спада повече в категорията „конспиративни“, отколкото към „документални“ филми. И все пак, ако ви остане време и искате да гледате нещо интересно и способно да ви накара да се замислите накъде върви света – гледайте го!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, култура, размисли, филми

Стана ми интересно колко сексуално необразован е българинът като цяло, може би дори и аз в това число. Колко често сексът е повод за средностатистическия българин да се похвали и изпъчи гордо напред гърди? Колко често самите вие го правите?

Може би в древни времена сексът е бил начин на прародителите ни да определят кой е най-силният в стадото. Най-хубавите и най-плодовити женски са били оплождани от най-силните и авторитетни мъжки. Да, но тези времена отдавна са отминали, отдавна хората са започнали да правят секс само защото им харесва, това се е превърнало в някаква висша роля на социална комуникация. А шум в канала се получава много лесно – достатъчно е да се похвалиш на приятели колко често и с кого правиш секс. Глупаво отвсякъде. Освен разваляне на отношенията с партнора си, човек рискува да му излезе лошо име – я затова, че спи с прекалено много хора, я затова, че говори прекалено много, или дори заради това, че е възможно да се хвали за нещо, което никога не се е случвало.

Направи ми впечатление анкетата в замунда.нет от миналата седмица, според която много голям процент от гласувалите бяха дали вота си за опцията, че ще правят секс, ако знаят, че им остава само 1 час живот. Вярно, звучи примамливо, но доколко е изпълнимо? И доколко неофройдизмът се налага като начин на мислене у младите? Някак натрапчиво се прокрадва мисълта, че цялото ни общество, всички социални връзки в момента се крепят на секса. Опа, грешка, не на секса като такъв, а на това кой с колко сексуални партньори може да се похвали. Това, което всъщност не ми харесва, е факта, че хората започват да парадират със сексуалните си умения и изпълнения, достойни за увековечаване в порнофилм. Няма лошо, ама или в България живят най-добрите любовници, или аз съм прекалено критичен към себе си.

Ако досега се е случвало и аз да коментирам интимните си преживявания, ще се постарая оттук нататък да се въздържам. Не за друго, а за да не си личат комплексите ми от километри. Няма човек без комплекси, това е безспорно. Но не мисля, че да се похвалиш с тях е нещо хубаво или достойно за уважение. Както и че сексът е нещо, за което трябва да се говори. Той трябва да се прави, а не да се обсъжда.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: култура, размисли, секс

Снощи имах много странен разговор с една позната, която втора поредна година е участвала в кастингите за Мюзик Айдъл. Тя ми разказа как е протекло при нея прослушването, както и някои неща, които, бих казал, изглеждат като извадени от сценарий на треторазряден филм. Много бих се радвал, ако някой може да потвърди или обори тази информация, защото ми се струва крайно неприятно да се спекулира и да се малтретира интелектуално и духовно половината български народ.

И направо към въпроса – какво ми разказа въпросното момиче. Първо стана дума за това какви идиоти се явяват на кастинга за музикален идол на България и тя буквално ме сряза, като ми каза, че това, което гледам в момента по телевизията е режисирано, нагласенo, нарязано и така нататък, за да се получи продаваем продукт. По нейни думи се провежда предварителен конкурс, в който едни от оценяващите са Етиен Леви и Фънки. Там кандидатите се сортират, прослушват и така нататък. Разпределят се в 3 стаи(синя, жълта и зелена), където пеят пред камери, а по-късно журито, също разпределено по въпросните стаи, се събира заедно, гледа всички материали и дава своя глас. Но това не е достатъчно, за да продължиш. Трябва кандидатурата ти да бъде прегледана и одобрена и от продуцента на предаването, за да минеш и на втори кръг. Освен това си длъжен да попълниш и анкета, преди още да влезеш в някоя от цветните стаи. Тя има психологически характер, по отговорите ти може журито да определи доколко могат да се гаврят с теб. Имало 3 варианта да минеш – или да си идиот и да се правиш на шут, или да си силно чувствителен и да се разцивряш лесно (което се подсказвало от анкетата) или да можеш да пееш. За да бъде гаврата пълна, Иван и Андрей бутат обратно по-податливите кандидати, за да „направят скандал“. След това сълзите са почти гарантирани. Така човек продължава на втори тур, където жури са Есил, Люси, Фънки и Вили Казасян. Там вече кандидатите, които не могат да пеят (или по-голямата част от тях – бел.авт.) са скъсани, а някои от тях дори ги излъчват в национален ефир, въпреки, че не са oдобрени.

Най-голямата гавра за мен е това, че bTV, като национална медия, излъчва как хората се ядосват, плачат и псуват, че не са одобрени за шоуто им, а не показват предисторията, която напълно обуславя тези техни реакции. Хората се ядосват, защото са се готвили, защото на крилете на казаното вече „да“ на първи тур са се надявали да продължат, а надменното и арогантно поведение на журито ги е обидило. Мисля, че е неетично и просташко да се изопачават факти, да се спекулира със зрителите и самите участници в шоуто. Защото точно това става с предаването Мюзик айдъл 2. Участниците е трябвало да подписват декларации пред нотариус за правата над снимките, в които освен всичко останало е пишело, че каквото стане на снимачната площадка, си остава там. Тоест, може и най-големия смотаняк, нямащ нищо общо с пеенето да мине, ще стане шоу, а на втори тур ще го скъсат. Смятам, че това е добро обяснение за поведението на „журито“ на втория етап. Знае се предварително кого трябва да пуснат и кого не. И ето защо някои участници, които нямат нищо общо с пеенето са част от формата на шоуто, което като замисъл е по-скоро кастинг за певци, а реално – режисиран(!) цирк. Мисля, че ако продуцентите направят още едно шоу, за актьорски идол на България, биха били рейтинга на собствения си Мюзик Айдъл 2. Не мисля, че е правилно една съвременна медия да режисира предварително подобна масова подигравка, както и след това да излъчва кадрите в праймтайма си. Некоректността на екипа на това предаване ме отврати и аз ще протестирам срещу културната диващина и масовата подигравка с мечтите на немалка част от хората, явили се на първоначалния кастинг, като просто НЕ гледам предаването. Знам, че всеки влак си има пътници, но аз няма да пътувам в тази посока!

[poll=2]

Моля, всички, които искат да протестират заедно с мен, да разпространят страницата – http://bbonev.info/?p=8

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 15 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: култура, мюзик айдъл, размисли