Политик

На P2P конференцията във Велико Търново се запознах с доста хора, чиито блогове чета от повече от година. Там някой го спомена и съм напълно съгласен – по-голямата част от блогосферата е дясно ориентирана. Да, но дясното в България е толкова разпиляно и раз(кон)центрирано, че дори коалицията СДС/ДСБ, по мое мнение, не се доближава до европейското дясно.

В тази статия съвсем набързо ще разгледам основните играчи на следващите избори, ще припомня няколко факта (народът бързо забравя при вида на предизборните кебапчета) и ще обясня защо бих/не бих гласувал за конкретните кандидат-управляващи.

ДПС

Партията на Ахмед Доган трябваше да е политически мъртвец много отдавна. Още след изцепките в ефир за „обръчите от фирми“. Не виждам как някой нормален може да гласува за партия, която без да е създала едно самостоятелно правителство в годините на прехода е участвала във всеки парламент. А реално не е инициирала нито една от големите промени, подобрили живота в България. Някои хора смятат, че страната има нужда от подобен политически „балансьор“. Само че аз не виждам как тази конкретна партия поддържа статуквото в страната. Да не би да е спряла някой тъпанарски закон при гласуване? Защото аз нямам такива спомени…

НДСВ

Към тези хорица имам много лично отношение. Не задруго, а защото те имат лично отношение към мен. Ще илюстрирам много набързо за какво става дума. Членувам в една гражданска, неполитическа организация, която е основно антикорупционно насочена. Реално исканията ни не са по никакъв начин политически обвързани, но постигането на целите ни са свързани с търчане, увещаване, молене и координация с много политици. При един разговор с депутатката от царската партия Мариана Костадинова организацията ни беше обвинена в политиканстване (странно обвинение към отворено гражданско НПО), понеже сме били приели при нас бивш член на не-знам-си коя партия. 5-те човека от управителния съвет я зяпнаха без да могат да реагират. В този момент аз вземам думата и обяснявам, че не сме партия, а хорица, дето все едно се събират на седянка и си говорят какви законови мерки могат да се вземат срещу тъпанарщината, корупцията и неследването на обществения интерес. Нямайки какво да ми отговори, въпросната лакейка (май така се вика на обкръжението на царя, а?) ми ОБЪРНА ГРЪБ. Сори, нямам желание да дам с гласа си власт на някой, който не се изправя срещу проблемите лице в лице. Ако е за крадене, ще ги викнем, няма страшно.

СДС/ДСБ

Още помня какъв шум се беше вдигнал преди вътрешните избори за ръководство на СДС в блогосферата. Сегашният лидер, Мартин Димитров, беше събрал и проагитирал доста блогъри, които бяха останали с надежда за едно добро бъдеще, на една просперираща държава. Доколкото се сещам, бяха обещани промени в СДС. А пък аз, като по-глупавичък, все си мисля, че за промяната трябва да има интродукция на нещо ново. Кое е новото, Костов ли? Това беше голям пирон в ковчега на синята партия… Да се съюзиш с човека, който разцепи (да не се бърка със „сцепи“ от младежкия жаргон) дясното в България ми намирисва на „искам да управлявам на всяка цена“. Ефектът, обаче, поне сред старите СДС-ари е точно обратния. Мартин Димитров, бидейки по-млад от останалите политици, оставя впечатлението за някаква наредничавост откъм идеи, но от времето, когато Симеон Кобур-мафиотски се обгради с вся сволоч, ми е останал навика да не се взирам в лидера на дадена партия, а в обкръжението му. А то си е все същото, непроменено. В търновския общински съвет има няколко доказани „пазители на обществения ред“, имащи наглостта да нарекат мирно и законно протестиращите хора „екстремисти“. Можете да видите за какво става дума в тази статия на Бого. Сигурен съм, че доста хора, начело с Ангел Грънчаров, няма да са съгласни с мен… Но затова пък има място за коментари под статията.

Атака

Не може да се отрече, че Волен Сидеров има някаква харизма, която повлече хората на последните парламентарни избори. Идеите му може и да изглеждат антиевропейски, но си бяха точно на мястото в нашето общество. Българинът, като цяло, е болен на тема национализъм. Но пък народа доста ясно видя, че за съжаление „Атака“ няма какво реално да направи по много от въпросите, които сами бяха определили като доктрина на партията. Очаква се на предстоящите избори да оберат доста гласове, но това ще е до голяма степен протестен вот срещу досегашното управление. Сидеров се постара достатъчно да се идентифицира като онеправдания антипод на корупцията в досегашното управление и със сигурност доста шарани ще налапат въдицата. Историята ни е показала, че крайностите в политиката обикновено водят до пагубни последици. Затова „Атака“ посмекчиха тона в последно време (май). Но в структурите по места има доста безидейни хора, поне по мои наблюдения.

ГЕРБ

Това е партията-надежда на целокупния български народ. Същия, дето все чака някой да го оправи. Бойко Борисов всява спокойствие у хората с бабаитския си вид и поведение. Може би наистина ни трябва някой малко по-невъздържан, който да поозапти крадците с високи постове, но пък един човек не е цяла партия. Помня как още когато беше генсек на МВР, Бат’ Бойко щеше да оправя футболното хулиганство с камери по стадионите. Е, оправи го… Оттогава все го виждам като някакъв клоун, който само се пери и се отнася с неуважение към обикновените хора (и журналисти). Явно огромен процент се е наточил да пусне бюлетина за него, без да се събрази с това кои други са в структурата на политическата му формация. Ако се прежаля да гласувам на парламентарните, сигурно и аз за тях… със стадото. Липосата на ясно очертана управленска платформа, дори и идея, ме спира засега.

РЗС

Партията на Яне Янев. Доскоро никому неизвестния „политик“ води една крайно интересна кампания. Подобно на Атака, „Ред, Законност, Справедливост“ се изправя срещу всеки проблем в държавата с.. обиди. В интерес на истината, РЗС бяха първите (и май единствените), които подкрепиха нашите антикорупционни опити във Велико Търново. На практика предизборната им кампания започна именно на пресконференцията срещу нашия кмет преди 2-3 месеца. Не знам защо всички медии тръбят, че той бил получавал секретна информация от ДАНС, която после подхвърля в публичното пространство. Всичко, което Янев прави, е да води една остаряла като стратегия кампания, която обаче му дава някакви плодове. Той взема някакъв компромат (известен на обществото на локално ниво), изстрелва го набързо пред медиите (националните) и започва „Този е крадец и лъжец. Аз фамилията му ще разкатая, аз тъй, аз иначе.“ А Димитър Абаджиев (бивш СДСар от русенските листи) седи до него, гледа лошо и кима одобрително. Cool, ама няма да гласувам за някой, който вместо да оправи належащите проблеми с кризата, ще „разкатава фамилии“. Щото знам, че няма и пръста си да мръдне, ако има малко власт.

БСП

Тотално изпростяха в последно време. След всички издънки – еврофондовете, Румен Петков, бюджетния излишък.. и още, и още – да имат наглостта да ме убеждават, че нещо са свършили? Да бе, да… Айде всички другари на един влак – и в Катинската гора… Тя, историята, ще им го върне.

И квооо?

Ок, стигнахме до момента, в който може би вече сте си казали „Тоя е яко анти.. И за кого пък ще гласува?“. Всъщност, не съм против някоя конкретна партия. Аз съм против алчността и некадърността на хората у всяка една от тях. Теорията ми е, че тъй като има доста време между местните и парламентарните избори, човек може много лесно да провери какво са направили партиите на местно ниво, и оттам да си реши за кого да гласува на парламентарните. А докато дойде време за местните, да следи какво правят тия в парламента. Това, естествено не важи за партийните функционери но пък е доста смислен механизъм, който би трябвало да придаде смисъл на изтъркания термин „политическа отговорност“. На практика, кръга се затваря – „горните“ следят местните да не сгафят, за да може партията да се класира добре на парламентарния вот. „Главните“ пък си спазват обещанията, за да могат да имат после достатъчно кметове/общинари, които да прилагат приетите от тях закони… Перфектната система, а?

Иначе, както вече казах, ГЕРБ във Велико Търново са ми направили най-малко поразии от сега представените формации в Общинския Съвет. Може би, защото просто не са имали достаъчно дълго време за изява. Но, със все стадото, и аз ще пусна вота си за тях, АКО реша да гласувам на парламентарните избори.Което изобщо не е сигурно за момента. Да, да, знам последствията, знам, че не е хубаво да съм апатичен. Но и самоубийството е плод на избор, въпреки, че на практика е отказ от постоянните избори, които ни предоставя живота.

На гласуването за евродепутати, обаче, имам сигурен и твърд фаворит, за който ще пусна вот с чиста съвест. Отдавна съм се наточил да гласувам за „Зелените“. Защо?

Зелените

С бюлетината на тази формация всеки може да подкрепи Бого Шопов. По последни проучвания неговата партия има цели 10% обществено одобрение, което изглежда много обещаващо, имайки предвид, че зелената идея не е много популярна в България. Явно бавно, но сигурно този факт се променя. И накратко… Защо Бого? Защото е точен, защото има ясна представа как работи политиката, защото има конкретни идеи, които ми опонират пряко (цифрови права, защита на околната среда), защото и той, като мен, се е нагледал на корупция и му е писнало. Защото има хъс да работи, а не да краде, защото е едно колело в машината на ЕС, което ще се движи в правилната посока. Европа, и в частност България, има належаща нужда от експерти като него, които знаят какво трябва да бъде цифровото право, за да могат да са потребителите щастливи, престъпниците – гонени, а администрацията – работеща. Ако имам някаква идея как трябва да разсъждават и работят политиците (навсякъде по света), то тя е много кратка – Богомил Шопов.

Хубавото е, че на евроизборите гласът ми няма да отиде в моя избирателен район, а в общия кюп с вотове, от цялата страна. Т.е. Богомил не е локално явление и ако и вие искате да го подкрепите, нищо не ви спира. Освен това той от доста време се занимава с политика, пише често в личния си и политически блогове. Т.е. съвсем лесно можете да проверите дали ви допада като убеждения, политика, като човек, ако щете.

Като цяло, липсата на ясна алтернатива на червеното управление досега, не ми оставя голям избор за парламентарния вот. На точно обратния полюс са обаче нещата с изборите за европарламент. Иска ми се да знам… от тези хора, с които се запознахме, които видях преди две седмици в Търново, колко смятат, че бъркам някъде. Longanlon дали смята, че има свястно и перспективно дясно в България? Калоян, Marfi, Станислав от Свежо.. все хора, които мисля, че имат поглед върху нещата… те дали ще гласуват? Смятат ли програмата на някоя политическа партия за достатъчно добра, за да дадат вота си, без да изпитват угризения? Ще се радвам да се получи нещо като блог игра – ако всеки каже защо подкрепя дадена партия/личност – ще помогне на предстоящите избори на своите избраници и ще изведе на преден план идеите им. Коментарите са отворени за всеки, знам, че ще има доста несъгласни с мен. Убедете ме, че бъркам!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, коментар, нерви, политика, размисли

Има нещо гнило в (цената на) хляба

Всъщност, като се замисля, доста често пиша за нещата, които ме дразнят. Може би съм прекалено критичен, а може би не са много хубавите неща около нас.

От днес добавям още един таг в tag cloud-a на блога – „добрата новина“. Просто имам повод да го направя, макар че всеки медал има две страни – това, което е добро за някой, е нещастие за друг. И все пак, когато нещо е хубаво за повече хора, отколкото броят на тези, които то ощетява, заслужава да бъде в категорията „добрата новина“, поне тук, в моя блог.

Мисля, че повечето хора са се сблъсквали из медиите с исканията на хлебопроизводителите за повишаване цените на крайните им продукти на всеки 2 месеца. Донякъде обществото е свикнало с икономическите им обосновки, понякога изсмукани от пръстите, понякога направо изстъргани с мръсното под ноктите от същите тези пръсти.. а понякога и съвсем реалистични спрямо пазарната обстановка.

Впрочем, подобни искания са често срещани и в други възлови отрасли, но гражданинът ги усеща с пълна сила едва когато влезе в магазина и се наложи да бръкне в джоба си.

Та, добрата новина е, че от неделя хлябът, произведен  в най-“оборотните“ местни заводи – „Яна-1″ (село Ресен) и „Стражица“ – поевтиня с цели 30% и вече е 70 стотинки. Според производителите смъкването на цените е пазарна конюнктура и не е обвързано със себестойността на продукта. Промяната е продиктувана от ценова война с русенския хлебозавод „Фаворит-98″.

Оказва се, че въпросната фирма от крайдунавския град продава продукцията си на цена 60 ст във Велико Търново. Утре специално излизам „на лов“ за техния хляб, ако го няма в кварталната бакалия. Смешно е когато цената на пшеницата пада, големите производители във великотърновски регион да циврят като ощипани девици, когато някой им подбива пазара. При това, „Фаворит-98″ продължава да печели, въпреки, че поддържа цена по-ниска от тази на великотърновци. Модернизирано и автоматизирано производство, казват…

Ако може да се вярва на думите на хлебарите от старопрестолния град, обаче, ценовата война не била в полза нито на хлебозаводите, нито на потребителите(?). Това какво трябва да значи, че когато битката за пазара на хляб в Търново приключи, ще си избият разходите, вдигайки цените над старите стойности? Ако следваме  логиката на простия икономически принцип, че цената на един продукт е толкова, колкото хората са готови да платят за него, аз хич не съм готов да давам по левче за нарязан и фолиран хляб, щом някой може да ми го продаде на 60% от цената му.

На практика, истински красивото („добрата новина“) в случая са голите задници на заводите, работещи по стар и неоптимизиран производствен процес. Щом могат да смъкнат цената, за да изгонят конкуренцията, значи могат и да я държат ниска, без да фалират. Или ако решат да върнат старите цени, поне да модернизират производството. Честно казано, хлябът, който си купих днес (на ресенския хлебозавод Яна-1), имаше вкус на дърво. Не мога да съм сигурен, но предполагам ,че са спестили част от подобрителите, които слагат в брашното, за да могат да не са на чак толкова голяма загуба. Но пък ако русенския хляб е по-вкусен и все още по-евтин утре, определено Яна-1 ще ме загубят като клиент.

Та, такива работи, драги ми Смехурко. Хубава държава сме, картелна… Наговарят се първо едни производители да вдигнат едновременно цените, после едновременно ги свалят, за да изгонят тези, които искат да им гепят пазара съвсем честно. Потребителят страда във всички случаи, така че дали ще ги понапсувам малко в блога си… все едно. Поне ми е кеф, като се гърчат, попаднали сами в ценовия капан, които сами си изкопаха

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, добрата новина, коментар, настроение

*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

За съжаление нямах възможност да ида на протестите в София от последните два дни. Малко ме е срам от този факт, но това е положението – сесия, изпити, разни приятели си вземат лаптопи, рутери и се налага да инсталирам уиндоуси, да конфигурирам файъруоли и програми. Не искам да се оправдавам, напротив… Наистина съжалявам, че не можах да отида. Най-малкото защото наистина мнението ми съвпада по доста точки с това на софийските колеги, еколозите… за земеделците не съм сигурен, но в крайна сметка цялата държава пострада от управлението на това правителство.

Всъщност, развитието на протеста не беше толкова „неочаквано“, колкото организаторите се опитаха да го изкарат. Или са били слепи преди 14.1.2009, или са тъпи или се правят на ударени с мокър парцал. Из форуми и блогове още от преди Коледа се чуваха мнения, че без кръв няма да се размине. Правеха се аналогии с 1997 година, имаше дори заплахи, че ще е още по-хард. А всъщност всичко си остана една АНАЛогия.

Едно е да седиш на топло вкъщи пред компютъра и да се биеш в гърдите как ще превземеш „на нож“ Парламента, съвсем друго да скочиш на каските на всичките полицаи, които те гледат като измет и се отнасят с теб още по-зле. Хората, които се опитват да „балансират“, изкарвайки полицаите едва ли не невинни и само изпълняващи заповеди, явно не разбират за какво протестират. Доколкото си спомням, идеята на целия протест беше срещу властта. В демократичното общество съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Протестиращите във форумите бяха освирепели срещу корупцията, която на практика най-общо може да се определи като срастване на трите власти, което обикновено е основен политически признак за несвободно общество. Т.е. полицаите не са „невинни“! Те са част от цялата корупционна схема – според някои са последна дупка на кавала в пирамидата, според някои оттам тръгва всичко (сетете се дали познавате някой, дето е бутнал 20 лева на катаджия, за да се размине с акт или отнемане на точки). Това няма значение, важното е че всички, свързани с властта са в кюпа. Хората излязоха да протестират срещу всички, а не срещу всички, с изключение на тия, от които можеха да изядат голям кютек.

Да не говорим, че когато имаше протести в Гърция, коментарите бяха „ние не сме народ, а мърша“, щом те могат, а ние – не. Да, много народ изядоха палките и кубинките на полицаите. Това направи ли ни народ? Защото според мен целия протест ще си остане ей така, в историята. Колкото и да се надъхват протестиращите, че властта се е уплашила, аз мисля, че тълпата беше много по-уплашена. От гледката на кръв, от псувните на полицаите и от студения метал на белезниците. А точно това не трябваше да става – хората не трябваше да се делят от агитките и крайните „националисти“. В крайна сметка, Бойко изигра страхотно театро, за което трябва да си понесе съответните юридически последствия. Както и тъпунгерите с каските, които обиждаха и биха.

Затова смятам, че ще си останем мърша, а не народ. Мен не ме е страх да получа аркада или да ми счупят ръката, защото си знам правата и след това въпросните полицаи, които са ми сторили това, ще си носят последствията. Важно е хората да разберат за какво са излезли, какво искат и най вече колко са способни да понесат, за да го постигнат. Защото ако Левски го беше страх какво ще му стори турската власт, сега може би все още щяхме да сме част от Турция.

Винаги ги има двете страни на медала. От гледна точка на Османската империя, Ботев е бил терорист, който пряко е атакувал суверенността на държавата. За нас е герой, защото с жертвата си е послужил за пример. По същия начин след 10-20-30 години и нашите деца ще ни съдят според това, което сме направили. Ако хората протестират с ясната идея да се разбягат като пилци пред възможността от арест и/или бой, явно е, че нищо няма да постигнем. Ако обаче ВСЕКИ недоволен от властта даде максимума, на който е способен, ще имаме шанс да преструктурираме властта по начин, по който тя да бъде проконтролирана от хората и да се получи прозрачност, даваща власт на хората да реагират навреме на политическите, икономически и каквито още проблеми се сетите, застрашаващи държавата.

И накрая… моята лична позиция. Не съм Вазов (който е избягал по времето на Априлското въстание) и съзнавам, че това, че не участвам в събията нред НС не ме прави достоен да провокирам общественото мнение. Но все пак съм принципно „за“ протеста, защото страната определено има нужда от промяна. За всеки здравомислещ е ясно, че това няма да стане по мирен начин, колкото и да е жалко. Това, което не подкрепям, обаче, е че тълпата почна да се дели, преди още да се е събрала. На националисти, политици, пенсионери, на майки, деца, лумпени и какво ли още не. Не става с „ние бяхме тука, а те -там“. И още нещо, което трябва да се добави към исканията – след като протестиращите искат смяна на правителството, редно е да се замислят кой ще дойде на тяхно място… Имайки предвид старите муцуни в Парламента сега, искрено се съмнявам, че ще има много нови лица в следващия парламент. Затова и подкрепям идеята на Ружа за промяна на избирателния закон. Ако искате повече информация – може да я намерите тук. Прочетете колкото може повече за исканията и за протеста, и чак след това идете  пред Народното събрание и изкажете мнение!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, нерви, политика

Парламент на България

Ти, който си влязъл в моя блог тиквеник ли си? Не, бе, изобщо не се ебавам! Щото гледам, че държавата е пълна с тиквеници, та се зачудих какъв процент от тях се интересуват от политика.

Убиха един студент в София, и де що има празноглавец с интернет и скайп, си наслага [x] пред името. Това е лесно. Не изисква кой знае колко време, не ти бърка в джоба, нали? Пък готенко, таквоз, да покажеш колко си съпричастен към смъртта… Верно, може някоя сладурка в скайп да се върже и да се „разтопи“ пред чувствителната ти душа. А къде беше чувсквителността ти, когато всеки ден убиваха не-студенти? Когато други тиквеници помитаха с колите си невиини пешеходци по пътищата на родината? Или когато ученички си скубеха косите из разни клипчета във vbox-а? Тогава си беше заврял главата в задника, нали? Още си е там, не се притеснявай, няма опасност да настинеш. И ако искаш да си останеш тъп тиквеник с глава в задника, не чети нататък! Опасно е, все пак има голяма вероятност да забележиш, че покрай теб има нещо, наречено реалност.

Част от същата тази реалност е факта, че студентите са просто хора. Ние не сме някаква свръх-категория. Смъртта на един студент не е по-различна от смъртта на един работник във фабрика, да речем. Същото, което може да убие един пощальон или сладкар, може да убие и студент. Като ритници в главата, катастрофа, обесване, огнестрелна рана.. Ей такива, злободневни неща. Да, злободневни са. Щото ти, ако си тъп тиквеник, не си обърнал внимание на това, че намират разни трупове из страната. Това е „нещо нормално“, нали? Е, като е нормално, сега за какво протестираш? Че са убили Стоян ли? Ами то всяка седмица има изнасилвания, обири, убийства… Какво се прекърши в нежната ти душичка тоя път, лицемер такъв? Нали си още жив, я пак си навирай главата в задника!

Ако не ти е ясно, ти НИЩО НЕ МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ. Ако не ми вярваш, попрегледай тук-таме из интернет какво са писали другите тиквеници. „Амчи то парламента разпуснат, пред кого да протестираме?“, „Ами то и да протестираме, тя държавата си е такава“, „Студентски град – на студентите“ и какви ли още не дивотии. Що, бе, софийския Студентски град е нещо по-важно от другите квартали в столицата ли? Или от другите студентски градчета из страната? Я да посъзаклятничим малко с теб, тиквенико (ако още четеш, де). Я ги остави онези долни пияници и развратници, студентите, да мръзнат и да протестират, пък ти си стой на топло вкъщи. Той парламента е разпуснат, нали ги знаеш, че нищо няма да направят.

Впрочем, дали не е редно вече да престанем да бъдем тиквеници двамата с теб и да спрем да си завираме главата в задника? Да вземем малко да се огледаме и да видим в какво се е превърнала България. Я гледай, парламента е пълен с безочливи плужеци, дето свършили много работа тая година… Пък ние двамата с тебе газим във все същите локви по улиците. Няма къде да паркираме, а пък като тръгнем пеша, тротоарите са заети от коли. Убийствата са вече нещо нормално, а пък ако ти откраднат нещо, няма смисъл да ходиш до полицията, защото оттам просто ще кажат „ами нищо не можем да направим“. След това ще излязат да пушат цигари(в знак на протест??), въпреки, че взимат заплати, двойно по-големи от нашите. Подкупите не ги броим.

Е, добре, тогава. Те могат да протестират пък ти не? Няма ли да е по-добре, ако се облечем топло двамата с теб и покажем че ни пука. Пред парламента, пред министерството, няма значение къде. Сигурен съм, че все от нещо си недоволен, също като мен. А има и други недоволни! Иди при тях. Поговорете. Помислете как искате да се промени държавата! Защото ако просто си завираме главата отзад, няма гаранция, че няма да я ритат. А всички знаем до къде води това.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, политика, размисли

Румен Рашев

Преди време бях писал за далаверите с гори във Велико Търново. Честно казано, беше гръмнал голям скандал в града. Повечето хора стояха отстрани и покорно (по „овчи“) чакаха развръзката. Кметът, в комбина с подставени лица, беше спретнал едно хубаво театро на гърба на гражданите, като се беше стигнало до комични ситуации, които също бях описал.

Спектакълът беше интересен за всички зяпачи, но почти взе жертви – щяха да съдят вестник „Борба“ за клевета срещу кмета, спряха строителството на нови проекти в града до изясняване на положението(или поне така беше обещал градоначалника), даже куче нахапа майка с дете до неизсечената гора. Тези събития не ги отразих своевременно, защото или бях зает с други задачи, или бяха тенденциозно описани в медиите, или просто ме е мързяло. А може би от всичко по малко.

Но циркът не си е тръгнал от града. От страниците на местните вестници можем да научим още „топлото“ продължение. Оказва се, че ще съдят кмета на старопрестолния град – др. Румен Рашев. Най-накрая тромавата ни прокуратура се размърда и се готви да предяви обвинение на (може би) главния виновник за цинично смешния подарък на 53 декара гори, които вече са в границите на града и чакат да бъдат застроени. Впрочем, не е сигурно, че той е единствения виновник за подигравката с демокрацията, която доведе до личното облагодетелстване на един неизвестен автомонтьор от Търново. Но пък би било хубаво най-накрая някой властимащ да получи ефективна присъда. Аз лично не вярвам това да стане, но перспективата изглежда интересна.

А и да не забравяме, че наскоро хванаха с подкуп един доктор, който случайно се оказа и общински съветник. Няма да проявявам излишна злоба, коментирайки корупцията в цялата община. Това всеки жител на Велико Търново го знае. По-интересно е дали има връзка между двата случая. Струва ми се, че партиите по високите етажи на управлението в старопрестолния град са почнали да се хапят „на месо“, стягайки се за предстоящите избори. Хляб може и да няма, ама зрелища за масите – дал Бог.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: green, Велико Търново, коментар, нерви, политика, размисли

Бойко vs Сергей

Тия дни в медийното пространство на България се разнесе здрава воня. И на политическо, и на PR, и на маркетингово ниво. Всички сме чували как Бат’Бойко „няма PR екип“.Но има нещо фрапиращо, нещо, което всички подозирахме отдавна, изплувало из блатото на политическите кръгове (или май „обръчи“ е по-добрата дума?): PR екипът на Бат’Серго чупи мивки. Направо се изкъртих преди една-две вечери като гледах новия им рекламен клип, докато Милен Цветков се опитваше на да му прави разбор. Идейната безидейност, или, айде, нека кажем обърканост, просто не се поддава на коментар.

Ако не сте останали слисани от маркетинговата стратегия на Партията,  кметът на София просто ще ви разбие на атоми. Прессъобщението на Столична община е по-скоро като за първоаприлска шега, отколкото за официален релийз.

Това, което се случва, всъщност, не е просто поредната българска идиотия. То заслужава да се разгледа обстойно, даже анализ си заслужава, ако ме питате. Всички знаят, че двамата другари, Сергей и Бойко, не се обичат. Всички знаят, че софийският градоначалник обича да политиканства и да се пъчи по медиите. И всички просто седят и се хилят отстрани на тъпотията на политическите ни(?) лидери. Интересно ми е, някой замисли ли се, че бат’ ви Серго всъщност вместо да оправя всичките лайна (няма да ме прощавате), които Партията и Коалицията му натвориха, всъщност е отделил от ценното си време на министър-председател, за да бъде какво? Медийна звезда! След рокерските изпълнения и DJ изявите на Бузлуджа вече е и рекламно лице. Да се чуди човек и да се мае, с този черно-бял ние-сме-на-всеки-километър клип коя е целевата аудитория на БСП. Серго с двамата старчоци определено се целят в по-старото поколение/електорат. А Серго с плочите  и мАторЯ май иска да навива младите да стават червени. Бах’мааму, абе другари, вие що не си гледате баницата? Е те тая същата баница, дето сте я захапали. Политическата. Гледайте първо нея да опечете, така ще си спестите много работа. Свършете това, за която сме ви избрали и ви плащаме, пък ако ни хареса, сами ще ви изберем отново.

Да, ама за другарите „работа“ е мръсна дума. Явно няма да стане по лесния начин. Народът се поотврати от червените и се оглежда за нещо по-добро. И везните клонят към партията на Бат(ман)’Бойко. Той като един истински закрилник на обществото спасява електората от неквалифицирани ватмани. От тия, дето карат не трамвай, а държавата. И като няма ватман, какво да прави, горкия, ще покара той. Чаак до дъното… ъъъ, депото, обърках се. Впрочем, какъв е тоя нашия късмет, че все случваме на ватмани, които се грижат повече за това как изглеждат в очите на хората, вместо за това накъде карат мотрисата…

На мен ми писна от изцепки. И съм сигурен, че който и да дойде, ще ни дава поводи да се смайваме с все по-идиотски медийни кампании („и едните, и другите са маскари“ – Байганьовщината прозира ли?). Очевидно обществото се нуждае от разместване на ценностите. Но за това е нужно време – първо трябва да се отвърнем от традиционните медии, да намерим механизъм да впрегнем управляващите да си вършат работата и чак накрая да се посмеем на изцепките им.

ПС. Преди малко пускам К1 и гледам нещо черно-бяло на екрана. Явно националната телевизия е в тон с партията – даваха „На всеки километър“..

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, коментар, култура, политика

Това новини ли са? Това държава ли е? Преди няколко дни се взриви склад в Челопечене и малкото селце за няколко дни се превърна в най-споменаваната дума в медии, от политици, строителни работници и де що има клошари из държавата. Имаше ли новина? ДА! Но дали това беше новината, която всъщност трябваше да се лансира от медиите. След първоначалното объркване и липса на информация се получи твърде кратък период на негодуване срещу управляващите, бързо заменен по старата и изпитана схема с психотерор над обикновените граждани. За отрицателно време се направиха проверки къде какви военни складове има. От това излезе добра новина. Съобщи се моментално колко и какви боеприпаси се „съхраняват“ в тях. Още една новина. Обещания се дадоха след колко време и как ще се утилизират (wtf? ебаси думата…) ненужните боеприпаси. Страхотно… направо успокоиха хората. Ами то един склад гръмна, ама няма страшно, има още сума ти подобни… Какво трябва да е посланието? „Страхувайте се!“??? Мирно, равнис, ще се страхуваме, ами, какво да правим.

Някак си се налага и усещането, че въпросния PR-усер на управляващите трябваше да бъде заметен набързо, за да им се спасят дебелите кожички. След като сума блогъри писаха, че тоя или оня трябва да си ходи от висшите етажи на властта, смело можем да твърдим, че нищо не стана. Емел Етем и Бойко Борисов се псуваха, псуваха, направиха малко сеир, ама истината пак остана някъде по средата. Вместо това на хората им се внушава страх, излизат какви ли не тези, спряга се тероризъм, кражби, какво ли не… А същите стари кримки, които позволиха да се стигне дотук, си остават в удобните управленски кресла. А новините ни заливат отвсякъде… Или май глупостите ни заливат отвсякъде. Аз станах свидетел как кола се взриви във Велико Търново в 3:10 посред нощ в петък вечерта и до следобед на другия ден информация не излезе никъде. А взривът си беше „баш кат по филмите“. От Ректората на ВТУ-то до Трапезица се стелеше огромен облак дим. Пожарни, патрулки, ала-бала. Всичко беше потушено набързо. Новината не беше отразена. Защо? Ами защото това са глупости… Защото трябва да се внушава страх, не да се коментира какво наистина страва в страната.

Топ новина номер 2 от изминалите дни.. с две думи: Ангел Бончев. Дали е бос на нещо си, дали е забогатял (не)законно не ми дреме. Става дума за човешко същество, измъчвано, тормозено, с два отрязани пръста и какво ли още не… При извършване на акция по освобождаването му… отвличат жена му(?). А сиктир, бе, честно!!! И аз да вярвам в тая държава, а? На кое по-точно? Че няма да ме отвлекат ли? Че ще ме освободят? Или че няма да позволят жена ми, която предава откупа на похитителите да бъде отвлечена, изнасилена, нарязана с нож, събрана в малки пликчета и пращана в някое РПУ на части ли? Това НЕ СА измислици, по дяволите! Не е взето от някой американски филм. Такава е тъпата ни държава! Това е шибаната реалност. Млади жени са отличани и насилвани да проституират, хлапета в 8-9 клас шмъркат всякакви лайна, произведени в някой гараж, разбиват жилища и си вземат де що има, а тъпата полиция не може да намери един кирлив откраднат лаптоп вече трети месец. Телефонната мафия лъже възрастните, че синовете им са катастрофирали и те сами им снасят по 1000-5000 лева, за да се „покрие“ всичко. Обикновените хора са депресирани и живеят в страх дали някой няма да ги ограби или нещо да избухне до тях. Дребните бизнесмени живеят в страх кой ще дойде да избочи някой лев от тях, а едрите ги отвличат и измъчват. Това са шибаните новини в шибаната ни държава. Ако звънна в пожарната от мобилния си телефон, дава заето и никой не вдига. Ако звънна на 112 – същата работа. Тоест, всичко е една огромна септична яма, в която затъваме все повече и повече. И Бат Бойко щял да ни оправи??? Ай сектир от тука. В Щатите никой не разчита на Бат Бойко. Хората си имат лично оръжие и имат шибаното право да пръснат тиквата на всеки лайнар, който влезе в тяхна собственост. А тук имаш право да се хванеш за палците, след като си козирувал и да разтвориш широко бузки, за да ти наврат чадър отзад… и след това да го отворят.

Простите изводи от „обстановката“ в милата ни родина са пълен тъшак: Има новина, тя се „яде“, докато не излезе следващата. После се забравя. Както и кражбите, както и изнасилванията, отвличанията, взривовете, сечта на горите, безразборното строителство, гейпарадите, мюзик айдъл и порното от снощи. Ако изнасилят Емел Етем, отвлекат Бойко Борисов, взривят общината, отсекат дърветата пред дома на кмета и построят склад за зеленчуци по средата на пътя, ако гейовете тръгнат по патки по центъра и започнат да късат кандидатите за мюзик айдъл с куршум в темето и спрат порното… на българина ще продължава да му е все тая. Защото на другия ден ще има нова „новина“… Сори, не пуша от тия лайна!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, Връзки с обществеността, ВТУ, коментар, мюзик айдъл, сигурност

Ок, няма проблеми да има гей парад. Толкова много се изписа, че май дори Боян Расате им направи само реклама. А отвсякъде ни убеждават колко трябва да сме толерантни. Дори Longanlon изписа толкова много в защита на обратните, че направо да ти е драго да си такъв.

Впрочем, бъди си. Мен НЕ МЕ ВЪЛНУВА. Аз също имам права. Например, не е ли мое право да избирам какъв да бъда? Май е така, нали? Никой не може да дойде и да ми каже „Стани гей!“. Впрочем, може, но в зависимост от габаритите му, може да остане без поколение (ако е обратен, ще му трябва ли?) или да отнесе доста цветисти псувни.. че и майка му и тя. Защото аз ВЕЧЕ СЪМ ИЗБРАЛ! Харесва ми да съм нормален, нямам нужда от ласки на мъже (представихте ли си какви ги вършат двама мъже в леглото? не сте? ето тук може да ВИДИТЕ, ако не сте със слаби нерви и сте над 18 години – цък). Впрочем, ако нарушавам обществения ред, като целувам приятелката си в парка, защо, по дяволите, хомосексуалистите не го нарушават, когато го правят? Същото е като с мангалите.. „нямаме права, нямаме права“.. а накрая те не плащат и имат ток (не спори, ВИЖДАЛ съм го, а и съм го чувал от шеф на едно регионално Електроразпределение!) а аз ако закъснея с разплащането, изяждам големия след най-много 10 дни.

Идеята м ие много проста.. Така наречените гейове са си най-обикновени пендели. Ако ще и да наложат със закон да ги наричат в медийното пространство „нежни души“, хората пак ще говорят за тях като за сбъркани. И те имат право да дишат, но и Расате е прав, че им се дават прекалено много ПРАВА. В крайна сметка, с какво един педераст (обидно ли е? дреме ми! и на мен ми е обидно да видя мъж с брада и сутиен на центъра, че и да подсвирва след мен.. бляк!) е по-добър от мен? Не ходеха в казарма, ок.. направиха парад на центъра, ок… искат да имат кмет, ок… Но мамка му, нали не са толкова различни. Нали претендират, че са съвсем обикновени и нормални.. Защо сами се отделят в някаква обособена и малцинствена група? Щом искат да се реализират в обществото, да престанат да бъдат преди всичко гейове. Нека бъдат първо нормални хора, а чак след това пендели.

Впрочем, сещам се за една история от Автобиография-та на Бранислав Нушич. Онази, в която малкото дете се пъчеше с новите си обувки и ги навираше в лицето на всичките гости на родителите си. С невинна наглост то си просеше признание за красотата на обувките му. И я получаваше снизходително.

Май е същата история с гей-парада, а? „Вижте какви хубави гейове сме, станете и вие един от нас!“ Който иска – да става. Мен не ме вълнува. Вълнува ме някой, независимо гей, мангал, просяк или полуидиот да не ми обяснява, че е нормален и не е „различен“, а да иска повече права пред държавата от мен. Защото ако утре има парад на хетеросексуалните, никой няма да спира педерастите да го доближат, нали? Справка – Иван Бедров

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 29 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, размисли, секс, сигурност

E, не, не може да бъде! Все е бивало наглост, безочие, тъпанарщина и селения, ама чак пък толкова… Чудите се какво ме е вбесило? Ето, вижте:

Полицейският служител Нели Йонкова от Детска педагогическа стая при ОДП ­ В. Търново бе уличена в кражба на фотоапарати и мобилни телефони от свои колеги. Инцидентът е станал по време на двудневен семинар на полицаи от Детска педагогическа стая от цялата страна на 13 и 14 юни в мотел “Света гора” във В. Търново. След приключването на първия ден от семинара служители от ОДП-Враца установили, че им липсват мобилните телефони и фотоапарати. Полицаите започнали да разпитват персонала на хотела и колегите си. Малко по-късно те позвънили на номерата на липсващите телефони. Невероятно било учудването им, когато установили, че апаратите звънят от паркиран на паркинга на хотела автомобил, в който била Йонкова. Тя обяснила на колегите си, че е взела апаратите, за да ги съхранява.

Според запознати, Йонкова е бъркала и в касата на местното синдикално полицейско дружество, на което тя е представител. Жалби за това обаче няма депозирани при председателя на Националния полицейски синдикат Емил Рашев. “До мен също достигнаха подобни слухове. Но на този етап не мога да кажа дали има нарушения. Разпоредил да бъде извършена проверка от няколко човека. Това са много сериозни обвинения. ”, каза още Рашев. Той обясни, че подробна информация от проверката ще има днес.

Преди няколко месеца Йонкова бе хваната с неплатено пакетче със семена за цветя в голяма търговска верига във В. Търново.

Самата Йонкова вчера не бе открита за коментар.

Това го прочетох в днешния „Янтра Днес„. Добре, де, нали все лаят от телевизора, радиото, вестниците и от де що има трибуна разните му там властелини на закона, че се борят и колко успешно била войната срещу престъпността? Нали има по 100 000 кампании и безплатни телефони, на които се сигнализира за корупция? Ква корупция, бе, братче, те са толкова алчни и нагли, че се крадат взаимно. Баси дебилщината, и аз чакам тези хора да ми помогнат, ако ми се случи нещо лошо. Сиктир! Видя ли полицай, ще бягам в обратна посока, да го видя как ще ми се легитимира, камо ли да ми поиска нещо.. я документи, я телефон (добре, че нямам), а защо не и пари..

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, нерви, размисли, сигурност

Хм, все знаех, че в България има лобистки кръгове. Че има политици, които гледат своя интерес пред този на обществото. Напълно нормално е. В САЩ, например, сенатори гласуват на база собствени идеи и интереси, а не партийно нареждане. А лобитата в България са толкова назад с материята, че само могат да послужат за назидание и анти-пример.

Тази сутрин, както винаги, отварям великотърновските вестници. И останах потресен. То бива поръчкова журналистика, но чак пък толкова… не е просто дразнещо! Прииска ми се да упражня физическо насилие над някого.

В сайта на вестник Янтра днес има (отново) тенденциозна и, меко казано, поръчковастатия. Стария лаф за медала, който бил имал две страни НЕ важи във всяка ситуация, драга редакция. Излагате се не като кифладжии, а като кифли. Говоря за ТОВА. Много ще се радвам да ми обясните няколко откровени недосмислици, които сте написали на страниците на вестника. Ще си позволя да пусна тук част от материала, мисля, че ще зарадва доста читатели, а който има желание, нека проследи линка по-горе, за да прочете целия материал.

Ако Общинският съвет приеме пускането на петте маршрутни линии, започваме стачни действия, обявиха вчера автобусните превозвачи във Велико Търново. Готовността за стачка се подкрепя и от синдикалната организация на КНСБ в “Пътнически превози”, заяви областният синдикален лидер Димитър Григоров.
Не може да се посяга на хляба на повече от 200 семейства, които работят в градския транспорт, категорични са превозвачите. Те негодуваха как ще пътуват 20-местните бусове по стръмните улички в кв. Варуша и Сухата чешма, където лек автомобил трудно се движи. Защо няма маршрутки за кв. Чолаковци и до ВТУ, питаха още превозвачите.

Ще започна с кратка предистория. Тъй като в Търново се секат едни гори между кварталите Картала и Варуша, където ще се строи, ще трябва да с изгради някаква инфраструктура. За да може да се стига до тези нови жилища, които засега са само планирани. А има общински съветници, които предлагат да се пуснат маршрутни линии за тези „отрязани“ квартали. Освен това във Варуша (където по стечение на обстоятелствата живея и аз) си има и някакво „предишно“ население. А улици НЯМА! Впрочем, по план си ги има, но изглеждат ето така:

А там (тук!) живеят хора. Хора, които имат право да се чувстват такива. Ок, ще кажете вие, значи просто има конфликт на интереси и превозвачите и таксиджиите пак се правят на интересни. Майка му стара, поне да имаха интерес тези хора да няма маршрутки. А това ВЪОБЩЕ не им се бърка, нито в бизнеса, нито в маршрутите. Кой и как се прибира с колата на Варуша не е техен проблем. ИЗОБЩО! В момента няма превозвач, който да качва пътниците до един от най-старите квартали в града. Няма и факан бакшиш, който да иска да продължи нагоре от Американския колеж. Пътят наистина е калдъръм, улиците – тесни. Сами виждате от снимката, че не автобус, а Трабант се прибира трудно. Тогава, какво, по дяволите, ви влиза в работата, господа превозвачи кой и откъде минава? След като Вие не можете да ме закарате до вкъщи, защо не оставите някой друг да го направи. Няма Вие да си трошите окачването и нервите.

А ето защо, според мен, се стига до подобни откровено малоумни (психодиспансера е на Варуша, наминете някой път) лобизми из вестниците. В Търново има два вестника. Няма да коментирам стила им на писане, нито това кой доколко защитава гражданските или частни интереси. Факт е, че двата вестника са съперници, но това не значи, че когато единия напише нещо, и другия трябва автоматично да му опонира. Папагалщината, особено в журналистиката, изобщо не е хубаво нещо. Вярно, че всеки се бори да го четат, (дори и аз го правя, пишейки тази статия) но това вашето е НАГЛОСТ и БЕЗОЧИЕ. Ако нямате с какво да си пълните страниците, пускайте снимки на мизерията в града и неизхвърлените кофи по центъра. Ако нямате, да ви услужа, а? Официално освобождавам долната снимка от CC лиценза на блога си и разрешавам използването й де що намерите.

Поздрави и се замислете накъде отивате. Журналистиката трябва да не е официозна, освен ако не сте партиен вестник. А Вие претендирате, че не сте, даже и награди имате!

P.S. Ако просто правите кампания, пишейки безсмислици, които да се коментират в социалните мрежи, евала на маркетинговия Ви мениджър.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, коментар, настроение

\"But if you continue to burn down the herbs,

we gonna burn down the cane fields....\"

Като начало, искам още веднъж да благодаря на великотърновския вестник „Борба“, които, за ралика от „по-радикално“ настроената медия (!?) „Янтра днес“ отделят място във вестника си, трошат нерви и гладиаторски не отстъпват пред кмета на старопрестолния град в борбата за спасяване на гората в Картала. Всъщност, и ние, блогърите, които застъпихме и продължаваме да застъпваме темата, имаме пръст в цялата работа. А и самият вестник ни благодари от страниците си вчера, за отделените нерви и време. Рядко съм виждал подобно ползотворно взаимодействие между „официална“ медия и блогъри, които някак по определение се водят.. хм.. алтернативен източник на новини и коментари. А Борба се показаха и като доста отворени към обществото и неговото мнение, като обърнаха внимание на молбата ми да се създаде архив с всички статии за сечта на гората във Велико Търново.

А защо всъщност пишем ние? На практика проблемът не е просто локален, това не е сеч на някакви дървета в някакъв квартал в някакъв град. Става дума за 53 декара гора, които с перфектно замислени маневри и машинации от страна на няколко бизнесмени преминават от ръцете на държавата във владение на около 30 инвеститори. С помощта на мощно лоби от кръговете на определени политически формации в Общинския съвет. Цап-царап, през локвата.. и накрая излизат сухи. Впрочем, албанците си направиха цяла държава по средата на Балканите, пък един кмет няма да избута изсичането и застрояването на няколко декара… „кучешка тоалетна“. След кратко ровене се оказа, че др. Рашев (тая титла с тире ли се съкращава или с точка?) всъщност има доста странен речник, що се отнася до природата. Негови били думите „на който му трябват дървета, да ходи в гората!„. Ако всичко в тази община беше нормално, хората биха могли да кажат „на който му трябва свестен кмет, да ходи на избори“. Да, но това е третия мандат на Рашев, след който той няма да бъде повече кмет. За три мандата – каквото откраднал, откраднал. Впрочем, сега е модерно да се правят заменки, не да се краде. Има кой да се занимава с имотите на кмета, сина му, дъщеря му, свако, вуйна и пралеля му. Това няма да съм аз, просто нямам нито нервите, нито желанието да се цапам.

Но има нещо, което ме зарадва – проблемът се централизира в интернет пространството. Вече има един свестен архив с материали за войната срещу сечта. Оттам човек може да научи всичко, което е изтекло в публичното пространство по отношение на проблема. А информацията е най-силното оръжие на гражданското общество. Няма как да имаш мнение по даден проблем, ако не знаеш за неговото съществуване. Искам да благодаря и на малка част от блогърите, които писаха по нещо за проблема. Ще спомена тези от тях, за които знам, ще помоля, ако съм пропуснал някой, да пише в коментарите, аз ще го добавя в статията.

Черен списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа

Туй-Онуй

Пещерата на неандерталеца

Grigor Gatchev

ПС. Както каза един комшия, все още ученик: „Мамка му, не искам като отивам на пикник в гората, да минавам между блокове!“. А ти? Сигурен ли си, че и в твоя град скоро няма да се случи същото? Протестирай!

ПС2. „Янтра Днес“ се имат за по-социална и младежка медия, или поне така ни обясняваха, когато ходихме на практика в редакцията преди година. Че и Черноризец Храбър намазали тая година. Хубава държава сме, явно наградите за журналистика се дават на тези, които мълчат!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: блог, Велико Търново, интернет, коментар

За съжаление, живеем в България и явно подкрепата на един кмет е достатъчна, за да се задвижи машинация, благодарение на която държавата да загуби 53 декара горски фонд, в последствие той да престане да бъде гора и да започне да се строи. Ако си съгласен, гласувай от бутона Свежо, за да подкрепиш инициативата и повече хора да разберат за варварщината и безнаказаността на тези, които унищожават природата, за да строят.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, коментар, политика, размисли

И пак по темата с горите на Търново. Всъщност, след като веднъж писах по въпроса, нищо ново или изненадващо не се случи. В града напрежението си ескалира. Разбирам да тлееше, но все повече и повече се говори за това как някой си отнякъде получава едни 53 декара гора, после те се включват в плана на града като подходящи за строителство и.. сега наистина ще ви изненадам.. там ще се строи. Впрочем, това нямаше да е голям проблем, ако цялата работа не миришеше.. оп, обърках се… направо СМЪРДИ!

А според кметът на Велико Търново, доктор Румен Рашев, ставало дума за някаква си горичка там, за „тоалетна за кучета“. Хм, ебаси тоалетната, честно! 53 декара кучешки кенеф! Както и да е, това са си вече откровени заяжданки от моя страна, не ми обръщайте внимание. Друго е важното! Друга е новината!

А именно: вчера на заседание на общинския съвет на Велико Търново, трябваше най-после да се разгледа въпросът за тая гора, дето толко я дъвчат. Но, както информира вестник Борба, вместо да се стигне до някакво решение, да се правят компромиси в името на града, селото или кучешките тоалетни.. се стига до обиди. Впрочем, това че някакъв общински съветник тръгнал да бие граждани е не по-малко учудващо. Но това, което мен ме издразни, е че кметът на Търново е обидил от трибуната дошлите на заседанието граждани, като е сравнил исканията им (за спиране сечта на гората) с цирк и ги е НАРЕКЪЛ „МУТРИ“. Впрочем, другар.. ъъ.. доктор Рашев, едва ли някой трябва да Ви напомня кои са мутрите. Е те тези, дето пазят резачите са много мили момчета. Впрочем, то това „мутра“ май не е обида, а? Ами ако не е, те тея МУТРИ защо са там, може ли да попитам? Или да взема да си мълча, а? Че да не ме привикат като Мишел в някое полицейско управление. Или да имам близки срещи с мутрите… (обидно ли е, или не, последно?).

Явно тъпанарщината край няма. Граници – също. Аз подкрепям кмета, между другото. Много мил човек, само не ми стана ясно, трети мандат кара, е па не се ли наяде, бееее? Толкоз лапане явно е довело до безочие и наглост, която да се лее от трибуната и през микрофона на общинския съвет в старопрестолния град. Жалко, защото на фона на поставеното осветление и постоянното чистене на града, подобни изцепки само провокират ескалиране на напрежението и (засега) тихо недоволство от страна на гражданите. Политиката е изкуство да усмиряваш страстите, а не да ги подклаждаш, др. Рашев. Ако наистина искате разрешаване на проблема, правете политика, а не война!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, коментар, политика

Не изглежда зле, нали? Даже се връзва с възрожденската архитектура на Търново . Булшит, какви ги дрънкам. Впрочем, това няма никакво значение. Ние сме там, за да учим, а не за да се наслаждаваме на архитектурата. Ок, а някой не би ли трябвало да носи отговорност за нас, като студенти. Нали си плащаме, майка му стара? Не виждате проблем, може би? Добре, ще ви го покажа:

Хоп, сега видяхте ли проблема? Това, драги читателю, е същата тази сграда ОТЗАД. Впрочем, доколко е отзад, трудно може да се определи. Защото тази, недовършена част на университетския пети корпус всъщност гледа към центъра на града. Оттам обикновено идва човек, когато му се налага да стигне до „Старото военно“, както му казват кореняк болярите. Ок, де, ок.. какъв ми е толкова проблема, ще кажете вие. Ами нямах проблеми… поне до тази сутрин. Отварям си Янтра днес (цъкни на линка, като ти казвам, това е регионален вестник във Велико Търново) и к’во да видя. Изтипосали хората в края на статията как въпросната сграда НЯМА акт 16 за ЗАВЪРШЕНАТА си част. Т.е. реално тя не е одобрена за използване. Може и да бъркам, но като се разрових в нета, това намерих. Акт 16 е „удостоверението или разрешението за ползване“. Ок, тогава нас защо ни тикат там? Отговорът е простичък. Студентите, които учим по-новите специалности /разбирай маркетинг, мениджмънт, туризъм, PR/ сме нещо като „финансовите приходи“ на университета. Ние сме им нужни, за да може да се плаща на преподаватели, лектори и т.н. И след като няма акт 16, изводът е много конкретен, поне според мен. На никой НЕ МУ ДРЕМЕ!

Има поне лъч светлина.. Новият ректор на университета изглежда се е загрижил за нас, като студенти. Съдейки по статията, ще се направят всички възможни стъпки, за да можем ние да учим в добри условия. Климатици, туй-онуй. Е, в Ректората, нас не ни топли /буквално/ , но пък и за пети корпус нещата щели да се оправят. Седим и чакаме. Нашето поколение, съдейки от опита си, обаче, едва ли ще намаже. Справка – „Баба Яга“ до Английската гимназия в Русе. Направиха хубаво заведение от нея чак след като аз завърших. Че така ще стане и с Пети корпус на ВТУ-то., сигурно Инак, нещата вървели на добре. Да, бе, чак повярвах.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: ВТУ, коментар, култура, размисли, сигурност

Разцъквам си днес малко из интернет и попаднах на странен материал. В смисъл, той може и да не е толкова странен, но толкова директно не бях виждал да се изнасят факти от „онова“ време. Може би само в книгите на Георги Стоев и Христо Калчев, макар че там всичко отива в графата „художествена литература“. Оставям на вас да прочетете какво ме е впечатлило толкова много:

Корупцията при комунизма

По информация на Тодор Живков в средата на осемдесетте години „цената“ за получаване на жителство варира между 3 и 5 хил. лева, на жилище – 2-3 хил., „тарифата“ за назначаване на барман е 5 хил., за поставяне на телефонен пост – 300 лв., за „благоприятно“ съдебно решение от 300 до 3000 лв. в зависимост от случая. И всичко това при 2965 лв. средна годишна заплата в народното стопанство. С болка първият секретар е принуден да признае, че: „Подкупът е заел трайно място в нашия живот и нанася тежки морални и материални вреди. Стига се дотам, че понякога за нищожен подкуп се жертват интересите на държавата, възлизащи на хиляди и милиони левове или долари“

Мартин Иванов, „Реформаторство без реформи. Политическа икономия на българския комунизъм 1963 – 1989„, Сиела, София, 2008

Взето от http://ikonomika.org/?p=1319

И така, да се замислим какво точно означават тези думи на другаря Тодор Живков. Реално погледнато, един държавен глава признава как е довел държавата си сам до разруха, при това отвътре. Защото корупцията днес не е по-голяма или малка от тази по времето на комунизма. Тя е същата – няма значение тарифата или размерите, важното е, че я има. Че полицаите, политиците, държавните чиновници и въобще всеки, де що има власт в изстрадалата ни (като написах това и някак се сетих за Камен Воденичаров-“Не съм избягал“) държавица продължават да си прибират парички в джобчето. Дали са повече или по-малко няма значение. Просто всичко опира до манталитет, а той не се е променил.

Май просто до всяка картонена полицейска кола, опряна на някой билборд, трябва да се сложи касичка. Не за друго, ами защото ако случайно полицаите спрат да прибират едни пари вместо да пишат актове, редовият шофьор ще се чувства неудобно. Т.е. корупцията не е проблем само на властимащите. Каквито и глупости да ни наливат от синия екран в главите, все някога трябва да признаем пред себе си, че корупцията е проблем на обществото, а не на определени социални групи. Ако гражданите не даваха подкупи, полицаи/политици/чиновници нямаше да са корумпирани. Сега ще си кажете „ау, горките те, жертви на подкупващите ги граждани“. Да ме прощавате за чуждицата, но ще кажа само „булшит„! Грешката не е нито в полицията, нито в гражданите, а в цялото отношение, нагласа, ориенталски манталитет, ако щете („рушвет“ е турска дума, използва се много по-често от „подкуп“, съгласете се, не звучи толкова криминализирано, което я прави по-приемлива в очите на де що има вестникари, писатели, драскачи, кариеристи, каруцари и въобще всякаква паплач).

Та, аз самият отдавна съм се отказал да търся виновния в каквато и да е ситуация. Защото кой е виновен е без значение, поне докато проблемът си седи. Но в случая няма лошо, ще кажа според мен кой е виновен, иначе ще си кажете, че само плещя празни приказки. Не си чеша езика. За тоя манталитет у нашенеца виновни са Бай Тошо (същия, който по-нагоре обясняваше кое колко е „струвало“ през комунизма), бедността, безхаберието и лакомите задници на управлявалите досега, както и на тези, които в момента са на власт. Доволни? Нещо за допълване? Давайте, приемам предложения. За мен кому е вината няма значение, казвам го с риск да се повторя. Важното е като се правят смешни кампании против корупцията (някой скоро да е ходил да си плаща данъците или да е влизал в някое РПУ?) да се правят така, че да работят ефективно, а не просто да ги има.. ей така, защото изглежда добре за пред ЕС. Пък ако остане време, може и да погоним малко вещици.

И все пак, не всичко опира до кампаниите. В дъното на всичко сме всички ние. Докато хората не почнат да разсъждават като европейци, ще продължаваме да сме ориенталска държава, която се крепи на рушвети. Докато не започнем да си налягаме парцалите и да мислим за държавата, вместо да я псуваме, вместо да треперим за собствения си задник, всички кампании са безсмислени. И тогава наистина нямаме право да казваме, че парите от данъците ни са отишли на вятъра. Защото на антикорупционните телефони никой не звъни, освен ако няма за цел лично отмъщение. И защото докато гледаме „да минем тънко“, ще жънем това, което сме посели. Т.е. и нас ще ни минават все така… тънко, но болезнено.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, политика, размисли

Снимка: http://www.optimiced.com/

Сядам да пиша тази статия и някак се сещам за стария руски плакат, който призовава хората да се запишат доброволци. Само че вместо «Ты записался добровольцем?», мисля, че е по-редно във всеки български град с население над 20 000 души да се направи рекламна кампания «А ти записа ли си час при очния лекар?».

За незапознатите, аз живея в Търново. Град, който още Вазов (имам антипатия към него, ще напиша статия за това някой път) описва като живописен, с тесните си улички и надвиснали над Янтра къщи. Съгласен съм, красив е. Но и труднопроходим. С тесни улички и още по-тесни тротоари. Винаги съм се чудил колко луд трябва да е човек, за да изкара шофьорски курс и да вземе книжка точно в Търново. Да, но какво се оказва? Луд или не, книжка взимаш. Радваш й се, бръмчиш си и из града и изведнъж… няма къде да паркираш. Паркинги има, но са платени. А българинът обича да минава тънко. Или пък му се е наложило да отскочи по някоя бърза задача до центъра. Или просто е нагъл и не му пука къде паркира.

Ако от дотук прочетеното сте се зачудили за какво съм седнал да пиша, да си кажа направо. Дразня се. От това, че тротоарите са заети от паркирали коли и ми се налага да вървя по платното, където на практика си нося риска да ме сгази някой. Смешна ситуация – ако ме блъснат на пътя, аз съм в нарушение и на шофьора може да му се размине. А аз съм в нарушение, защото има 10-15 коли, които са паркирали на тротоара. Не просто да са качили една гума там, те буквално са паркирали НА пешеходната зона.

Много се шумя примерно за строежа, където земна маса се срути и отне живота на двама строителни работници. Да, но всичко мина и замина. А на това опасно кръстовище открай време си има коли, които си паркират на тротоара. Сега там паркират не само живеещите в околните къщи, а и всякакви видове камиони, бусчета и коли на изпълнители, подизпълнители и Бог знае още какви „шефове“. И на редовия пешеходец му се налага просто да излезе на пътя, за да ги заобиколи. Липсата на видимост на това конкретно място повишава опасността, а освен това няма никаква маркировка. Никъде няма табела (поне аз не видях) да се премине на отсрещния тротоар или каквото и да е. Изобщо, абсурдно и аматьорско, отвсякъде.

Впрочем, предложението ми за прегледи при очен лекар може би не трябва да се въведе само за шофьорите. Мисля, че и общинарите, и шофьорите на „паяци“ също се нуждаят от един контролен преглед. Впрочем, как пък виждат коя дивотия и ферма за пари трябва да добутат и гласуват, а тези откровени наглеци, плъзнали из целия град, никой не ги вижда. С ремонтите на всеки 3 метра взех да посвиквам. С тях наистина няма какво да направя. Но някои от колите, които паркират неправилно, са си там всеки работен ден. Някой път ще ми избият балансите и просто ще се разходя върху капака и покрива на колата. За да слезе човек от Картала до центъра, например, трябва да се провира между коли, да изчаква движението, прикрит между два паркирали автомобила, или до някой контейнер, също, неизвестно защо, изкаран на пътя. Впрочем, не е чак толкова неизвестно. Контейнерът е на пътя, за да може някой да паркира на неговото място на тротоара.

И пак за родината… опознай я, за да я обикнеш! Ако ти е много трудно, значи не влагаш достатъчно усилия. Ако смяташ, че си се постарал достатъчно да откриеш красотата, но тя все ти убягва, добре дошъл в реалността. Търново си е все така красив град, но от времето на Вазов се е променил достатъчно, за да отблъсне всеки, който има „щастието“ да се бори с тесните му улички.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, култура, сигурност

Едва ли на някой, който живее в по-големите градове на България му се е случвало скоро да излезе от вкъщи, без да срещне на улицата просяк/гледачка/клошар. Нямам нищо против социалното и финансово положение на тези хора, не целя и да ги обиждам. Просто ме дразнят. Не с това, че са бедни, а с това, че са нагли. Преди да започна да си изливам яда, първо държа да отбележа, че герои в тази статия не са хората, които са чисто физически неспособни да работят, а тези, които просто не искат, тези, които бездействат с ясната идея, че има кой да ги съжали и така да изтикат до следващия ден.

Забелязал съм, че тази социална прослойка има няколко подвида. И така… почвам ги!

1. „Нормалните“ просяци – За този тип хора да бездействаш и с това да събуждаш съчувствие е един вид професионално отклонение. За тях да излезеш на главната улица и да молиш хората за пари е като за човек ставането сутрин за работа. Те осъзнават, че това, което правят не е от най-хубавите неща на света, но все пак си го вършат, при това успешно. Действат предимно сами. Здрави са като биволи и все пак голяма част от тях дори не са помирисвали бачкане. Най-типичното оправдание за тях е, че никъде не биха ги взели на работа, защото нямат образование. А образование нямат не защото не са имали възможност да го получат, а защото не са искали. Защото са преценили, подчертавам, с пълно и ясно съзнание, че е по-лесно да излязат и да изпросят за един хляб, кофичка кисело мляко и два кренвирша, отколкото да работят за тях.

2. Просяци-жонгльори – С времето така съм започнал да наричам всякаква пасмина, която дебне зад ъгъла и точно в момента, в който човек се е умислил в личните си проблеми, те изскачат иззад ъгъла и започват да нареждат „Бате, бате, дай да ти гле’ам на ръка/карти/боб (без наденички)“ или „Спри, ‘ти кажем що си ни’шастен в любувтъ. (На последната такава просто не можах да сдържа смеха си и й казах, че се е объркала, просто защото в любовта съм щастлив)“. Те може би са най-нагли, а това, което истински ме развеселява, е че са и безогледни и отмъстителни. От много хора съм чувал, че кълнат, ако им откажеш „услугите“, но на мен не ми се е случвало. Като видя някоя от тези (обикновено) циганори, все се сещам за стария виц, в който една малка проститутка чакала пред родилното отделение с идеята да изкара някой лев. „Бате, бате, дай пет лева да ти покажа какво имам между краката“, спряла тя поредния, който излязъл през вратата. А получила само шамар, тъй като случила на дежурния гинеколог, който тъкмо свършил смяната си.

3. Просяци-изнудвачи – Предимно от ромски произход (отново). Характерно за тях е, че излизат с цялото си домочадие, дори покъщнина, като идеята им е много проста – „Дай пари или отивам да крада“. Все едно, че ми пука. ИДИ да крадеш, даже по-добре ЕЛА да крадеш, аз ще те посрещна подобаващо. „Нямам, бате, за хляб“ и „Дай 20 стотинки“ са редовните и заучени реплики. И в тоя момент отнякъде изскача цялата сюрия чавета, които започват неистови писъци, сякаш някой им забива нагорещени игли в гръбнака. Това се преживява.. отминавам ги, дори с цената на това да съборя едно-две на земята. А ако някое се хване за панталона/дънките ми, едва ли се храни само следващата една седмица.

4. Просяци-туристи – Е тези вече съвсем не ми го побира акъла как очакват да изпросят нещо. Киснат на гарата и пият кафе в очакване на някой балама. Защо мен все ме взимат за такъв.. не ми е ясно. Историите им рядко варират, обикновено не са от града, в който се намираме в момента. Т.е. за мен са туристи. Да, ама не щеш ли, не им стигат лев-два за да се върнат до родния си град и съответно някой трябва да се погрижи за тях. Да им помогне и услужи с липсващите средства. Лошото е, че наистина може да му се случи на човек да замръкне в някой чужд край и да няма пари за билет. Ама пък и проблема си е негов, след като не си е направил сметката колко пари да изпие предната вечер. А просяка-турист е и по-зле – и 10 лева да му дадеш, той всичките ще изпие в кръчмето на гарата и пак ще излезе да търси още, дори преди края на вечерта.

5. Просяци-пеперуди – Тези типове са черешката на тортата. В последно време се позагубиха, ама преди две години (когато бях в първи курс) си спомням как обикаляха търновските заведения, влизаха вътре и „прелитаха“ от маса на маса, за да изврънкат някой лев. Или се замогнаха прекалено много и завъртяха „бизнеса“ си в чужбина, или собствениците на заведения се усетиха (най-накрая), че губят клиентела по този начин и ги изгониха. Тяхната най-долна разновидност бяха едни хора със смирен вид, които обикаляха по същия начин със снимка на някое болно детенце и събираха пари за операцията му. Иди че разбери дали е шарлатанин или наистина ще помогне на някоя душица за животоспасяваща операция.

6. Интелигентните НЕ-просяци – Това са един особен вид хора, които не просят. Те са мръсни и опърпани като всички предходни категории, но с единствената разлика, че наистина са бездомни. Те наистина са жертва на прехода или на обществото. Аз познавам двама такива, а една позната ми беше разказвала за неин разговор с подобен човек. Те нямат желание да просят. Ходят от време на време на работа, нещо почасово или сезонно, но живеят на улицата. Имат образование, единият мой познат дори е висшист, но никой не иска да им даде редовна и нормална работа. Тях не мога да ги осъдя, че харчат всичко за храна и пиене. Те наистина нямат нищо и на такъв човек наистина бих помогнал, въпреки, че той не ме е молил. Като видя такъв интелигентен човек на улицата, се сещам за Моканина от „По жицата“ и неговата прословута реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже“.

Ако някой се сети за друга група просяци, нека я постне в коментарите, аз ще се постарая да я добавя в статията.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, култура, размисли

Наскоро гледах един крайно интересен филм – Zeitgeist, който може да си дръпнете от замунда и арена с български субтитри, ако не ви домързи да дочетете статията. Въпреки, че ми направи впечатление, че е леко разхвърлян (засегнати бяха 3 големи теми, които на пръв поглед нямаха нищо общо помежду си), филмът си остава задължителен за всички, които обичат конспирациите.

В първата част се обсъждаха приликите между християнството и куп други митове, легенди и дори религии. Тъй като аз отдавна чета където и каквото ми попадне по темата (не съм нито теолог, нито пък вярвам на всичко прочетено), смятам, че имаше сравнително малко неща, които вече не бях виждал някъде. И все пак, за човек, който просто е приел религията като даденост (аз съм атеист и винаги съм се чудил на подобни хора) и не се замисля за отговорността, която поема, казвайки, че изповядва еди-коя-си религия, първата част на филма би била силно разтърсваща, да не казвам, че би разклатила дори вярата му. Нарочно се ограничавам от коментари по отношение на това доколко същата тази ВЯРА е просто инструмент за манипулация, не искам да влияя на ничие мнение, нито да се завързват безсмислени спорове по отношение на истиността на Бог. В България религията, религиозната култура и образование са достатъчно занемарени, за да откажа още 10 човека (примерно) от религията им. А пък и чисто исторически у нас религията е имала малко по-различни функции. Ненапразно ни учат, че благодарение на нея сме оцелели като народ по време на петвековното робство. Поне за мен… това е единствената причина да уважавам религията.

Втората тема във Zeitgeist е за атентатите от 11 септември. Също крайно интересна тема, поне конспиративните теории по въпроса на мен са ми били тръпка и ги следя вече повече от две години. Ако не сте гледали някой от филмите по темата, преполагам, че ще намерите за доста съмнителни някои от фактите, които знаете и Zeitgeist ще обори. Това, което ми хареса, е че бяха показани и причинно-следствените връзки, довели до самите „атентати“, беше изяснено (макар че съм гледал и по-задълбочени коментари по въпроса) защо авторите смятат, двете кули и жертвите са целенасочена атака не срещу американското общество, а диверсия, целяща промяна на общественото мнение и изсипване на огромен военен ресурс, което би помогнало на американската икономика.

И последната тема във филма беше вече типично анти-масонско/еврейска. Разбулваха се „тайни“ за това как целия свят се управлява от банките и банковите магнати. За човек, постарал се още на младини да прочете десетте(!) тома на „Мисия „Земя“" на Л. Рон Хабърд нищо ново под слънцето. А най-голямо впечатление ми направи разказът за това, че данъчното облагае в САЩ е в голяма степен незаконно и неконституционно. Като човек, който е работил там 4 месеца и са му били удържани около 700 долара.. даже малко се поядосах. Ама няма как, при условие, че работодателя изпраща данъчна декларация, човек няма особен избор.

Ще следя с интерес дали Zeitgeist ще промени нещо, но засега смятам, че спада повече в категорията „конспиративни“, отколкото към „документални“ филми. И все пак, ако ви остане време и искате да гледате нещо интересно и способно да ви накара да се замислите накъде върви света – гледайте го!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, култура, размисли, филми

Както вече казах, това лято бях в САЩ, хората там са интересни, безспорно стандартът им на живот е много по-различен и висок от този в България. Там парите за храна, ток, вода, газ рядко са проблем за някого.

Затова и културата на хранене се е изменила от традиционните европейски стандарти. Трудно бих определил хамбургера с пържени картофки и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО диетична кола като „кухня“, но за задокеанските ни приятели той е част от традиционната „американска култура„. Че са странни животни, е безспорно. Че се тъпчат с мазна храна – също. И съответно напълняват. Ако доскоро това не е било кой знае какъв проблем, сега всичко, що мърда иска да отслабне. Постоянно им се набива в главата колко са вредни мазнините, как водят до инфаркти, рак, едва ли не СПИН, холера, малария и заушка. Тази анти-липидна обсесия води в крайна сметка до общество, което и да не успява, поне се бори със затлъстяването.

А как стоят нещата в България? Бърза справка с Бай Гугъл ме отведе до тази статистика. Това, което мен ме дразни е как млади, красиви и неразвити физически момиченца започват да броят калории още от крехка възраст. Няма нищо лошо в желанието да си красив, но, какво по дяволите е хубавото на това да си манекенка? Не, наистина не разбирам… Как може да се смята за нормално в съвременно общество, каквото претендираме, че сме, да гледаме как 50 килограмово, 14 годишно ДЕТЕ се мисли за дебело и нарушава нормалния си режим на хранене? Виждал съм родители, които дори поощряват подобна гавра с тялото на децата си. Това откъдето и да го погледне човек, е неправилно, грубо и некрасиво. Да не говорим, че в доста от случаите води и до чисто психически травми, които в таква юношеска възраст са почти непопоправими в бъдеще.

Какво е решението? Ами не мога да отговоря със сигурност, не съм нито педиатър, нито педагог, диетолог.. въобще, не завършвам на -лог (предполагам, че окончанието идва от англ. log n – пън ). А и това не е медицинска академия, а блог. Затова мога просто да кажа скромното си мнение. Пазете децата си, не ги тормозете по отношение на това какво искат да ядат. И без това културата им на хранене е достатъчно неориентирана (може би като всичко, свързано с „култура“ в България). И все пак, мисля, че е задължение на всеки да се грижи за децата си. Ако искате те да са здрави, обяснете им не само как няма да имат приятели и как ще им се подиграват, ако са с наднормено тегло, а и че анорексията, например, е не по-малко опасна. Защото ако затлъстяването може да ДОВЕДЕ до проблеми, липсата на витамини в организма, анемията, анорексията, гастрита и т.н. са истински болести. Познавам доста момичета, които имат подобни проблеми, които са се борили с гореспоменатите последствия от всякакви видове диети и „здравословни“ гладувания и им е отнело много повече време да оздравеят, отколкото да свалят килограми. А ефектът е „за 5 пари работа, за 500 – бела“. Човек е това, което е и да се следват модели, които не разбираш е едно от най-безсмислените неща, които може да си причиниш САМ.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, Лайфстайл, отслабване, размисли