*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

За съжаление нямах възможност да ида на протестите в София от последните два дни. Малко ме е срам от този факт, но това е положението – сесия, изпити, разни приятели си вземат лаптопи, рутери и се налага да инсталирам уиндоуси, да конфигурирам файъруоли и програми. Не искам да се оправдавам, напротив… Наистина съжалявам, че не можах да отида. Най-малкото защото наистина мнението ми съвпада по доста точки с това на софийските колеги, еколозите… за земеделците не съм сигурен, но в крайна сметка цялата държава пострада от управлението на това правителство.

Всъщност, развитието на протеста не беше толкова „неочаквано“, колкото организаторите се опитаха да го изкарат. Или са били слепи преди 14.1.2009, или са тъпи или се правят на ударени с мокър парцал. Из форуми и блогове още от преди Коледа се чуваха мнения, че без кръв няма да се размине. Правеха се аналогии с 1997 година, имаше дори заплахи, че ще е още по-хард. А всъщност всичко си остана една АНАЛогия.

Едно е да седиш на топло вкъщи пред компютъра и да се биеш в гърдите как ще превземеш „на нож“ Парламента, съвсем друго да скочиш на каските на всичките полицаи, които те гледат като измет и се отнасят с теб още по-зле. Хората, които се опитват да „балансират“, изкарвайки полицаите едва ли не невинни и само изпълняващи заповеди, явно не разбират за какво протестират. Доколкото си спомням, идеята на целия протест беше срещу властта. В демократичното общество съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Протестиращите във форумите бяха освирепели срещу корупцията, която на практика най-общо може да се определи като срастване на трите власти, което обикновено е основен политически признак за несвободно общество. Т.е. полицаите не са „невинни“! Те са част от цялата корупционна схема – според някои са последна дупка на кавала в пирамидата, според някои оттам тръгва всичко (сетете се дали познавате някой, дето е бутнал 20 лева на катаджия, за да се размине с акт или отнемане на точки). Това няма значение, важното е че всички, свързани с властта са в кюпа. Хората излязоха да протестират срещу всички, а не срещу всички, с изключение на тия, от които можеха да изядат голям кютек.

Да не говорим, че когато имаше протести в Гърция, коментарите бяха „ние не сме народ, а мърша“, щом те могат, а ние – не. Да, много народ изядоха палките и кубинките на полицаите. Това направи ли ни народ? Защото според мен целия протест ще си остане ей така, в историята. Колкото и да се надъхват протестиращите, че властта се е уплашила, аз мисля, че тълпата беше много по-уплашена. От гледката на кръв, от псувните на полицаите и от студения метал на белезниците. А точно това не трябваше да става – хората не трябваше да се делят от агитките и крайните „националисти“. В крайна сметка, Бойко изигра страхотно театро, за което трябва да си понесе съответните юридически последствия. Както и тъпунгерите с каските, които обиждаха и биха.

Затова смятам, че ще си останем мърша, а не народ. Мен не ме е страх да получа аркада или да ми счупят ръката, защото си знам правата и след това въпросните полицаи, които са ми сторили това, ще си носят последствията. Важно е хората да разберат за какво са излезли, какво искат и най вече колко са способни да понесат, за да го постигнат. Защото ако Левски го беше страх какво ще му стори турската власт, сега може би все още щяхме да сме част от Турция.

Винаги ги има двете страни на медала. От гледна точка на Османската империя, Ботев е бил терорист, който пряко е атакувал суверенността на държавата. За нас е герой, защото с жертвата си е послужил за пример. По същия начин след 10-20-30 години и нашите деца ще ни съдят според това, което сме направили. Ако хората протестират с ясната идея да се разбягат като пилци пред възможността от арест и/или бой, явно е, че нищо няма да постигнем. Ако обаче ВСЕКИ недоволен от властта даде максимума, на който е способен, ще имаме шанс да преструктурираме властта по начин, по който тя да бъде проконтролирана от хората и да се получи прозрачност, даваща власт на хората да реагират навреме на политическите, икономически и каквито още проблеми се сетите, застрашаващи държавата.

И накрая… моята лична позиция. Не съм Вазов (който е избягал по времето на Априлското въстание) и съзнавам, че това, че не участвам в събията нред НС не ме прави достоен да провокирам общественото мнение. Но все пак съм принципно „за“ протеста, защото страната определено има нужда от промяна. За всеки здравомислещ е ясно, че това няма да стане по мирен начин, колкото и да е жалко. Това, което не подкрепям, обаче, е че тълпата почна да се дели, преди още да се е събрала. На националисти, политици, пенсионери, на майки, деца, лумпени и какво ли още не. Не става с „ние бяхме тука, а те -там“. И още нещо, което трябва да се добави към исканията – след като протестиращите искат смяна на правителството, редно е да се замислят кой ще дойде на тяхно място… Имайки предвид старите муцуни в Парламента сега, искрено се съмнявам, че ще има много нови лица в следващия парламент. Затова и подкрепям идеята на Ружа за промяна на избирателния закон. Ако искате повече информация – може да я намерите тук. Прочетете колкото може повече за исканията и за протеста, и чак след това идете  пред Народното събрание и изкажете мнение!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, нерви, политика

Разцъквам си днес малко из интернет и попаднах на странен материал. В смисъл, той може и да не е толкова странен, но толкова директно не бях виждал да се изнасят факти от „онова“ време. Може би само в книгите на Георги Стоев и Христо Калчев, макар че там всичко отива в графата „художествена литература“. Оставям на вас да прочетете какво ме е впечатлило толкова много:

Корупцията при комунизма

По информация на Тодор Живков в средата на осемдесетте години „цената“ за получаване на жителство варира между 3 и 5 хил. лева, на жилище – 2-3 хил., „тарифата“ за назначаване на барман е 5 хил., за поставяне на телефонен пост – 300 лв., за „благоприятно“ съдебно решение от 300 до 3000 лв. в зависимост от случая. И всичко това при 2965 лв. средна годишна заплата в народното стопанство. С болка първият секретар е принуден да признае, че: „Подкупът е заел трайно място в нашия живот и нанася тежки морални и материални вреди. Стига се дотам, че понякога за нищожен подкуп се жертват интересите на държавата, възлизащи на хиляди и милиони левове или долари“

Мартин Иванов, „Реформаторство без реформи. Политическа икономия на българския комунизъм 1963 – 1989„, Сиела, София, 2008

Взето от http://ikonomika.org/?p=1319

И така, да се замислим какво точно означават тези думи на другаря Тодор Живков. Реално погледнато, един държавен глава признава как е довел държавата си сам до разруха, при това отвътре. Защото корупцията днес не е по-голяма или малка от тази по времето на комунизма. Тя е същата – няма значение тарифата или размерите, важното е, че я има. Че полицаите, политиците, държавните чиновници и въобще всеки, де що има власт в изстрадалата ни (като написах това и някак се сетих за Камен Воденичаров-“Не съм избягал“) държавица продължават да си прибират парички в джобчето. Дали са повече или по-малко няма значение. Просто всичко опира до манталитет, а той не се е променил.

Май просто до всяка картонена полицейска кола, опряна на някой билборд, трябва да се сложи касичка. Не за друго, ами защото ако случайно полицаите спрат да прибират едни пари вместо да пишат актове, редовият шофьор ще се чувства неудобно. Т.е. корупцията не е проблем само на властимащите. Каквито и глупости да ни наливат от синия екран в главите, все някога трябва да признаем пред себе си, че корупцията е проблем на обществото, а не на определени социални групи. Ако гражданите не даваха подкупи, полицаи/политици/чиновници нямаше да са корумпирани. Сега ще си кажете „ау, горките те, жертви на подкупващите ги граждани“. Да ме прощавате за чуждицата, но ще кажа само „булшит„! Грешката не е нито в полицията, нито в гражданите, а в цялото отношение, нагласа, ориенталски манталитет, ако щете („рушвет“ е турска дума, използва се много по-често от „подкуп“, съгласете се, не звучи толкова криминализирано, което я прави по-приемлива в очите на де що има вестникари, писатели, драскачи, кариеристи, каруцари и въобще всякаква паплач).

Та, аз самият отдавна съм се отказал да търся виновния в каквато и да е ситуация. Защото кой е виновен е без значение, поне докато проблемът си седи. Но в случая няма лошо, ще кажа според мен кой е виновен, иначе ще си кажете, че само плещя празни приказки. Не си чеша езика. За тоя манталитет у нашенеца виновни са Бай Тошо (същия, който по-нагоре обясняваше кое колко е „струвало“ през комунизма), бедността, безхаберието и лакомите задници на управлявалите досега, както и на тези, които в момента са на власт. Доволни? Нещо за допълване? Давайте, приемам предложения. За мен кому е вината няма значение, казвам го с риск да се повторя. Важното е като се правят смешни кампании против корупцията (някой скоро да е ходил да си плаща данъците или да е влизал в някое РПУ?) да се правят така, че да работят ефективно, а не просто да ги има.. ей така, защото изглежда добре за пред ЕС. Пък ако остане време, може и да погоним малко вещици.

И все пак, не всичко опира до кампаниите. В дъното на всичко сме всички ние. Докато хората не почнат да разсъждават като европейци, ще продължаваме да сме ориенталска държава, която се крепи на рушвети. Докато не започнем да си налягаме парцалите и да мислим за държавата, вместо да я псуваме, вместо да треперим за собствения си задник, всички кампании са безсмислени. И тогава наистина нямаме право да казваме, че парите от данъците ни са отишли на вятъра. Защото на антикорупционните телефони никой не звъни, освен ако няма за цел лично отмъщение. И защото докато гледаме „да минем тънко“, ще жънем това, което сме посели. Т.е. и нас ще ни минават все така… тънко, но болезнено.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, политика, размисли

Едва ли на някой, който живее в по-големите градове на България му се е случвало скоро да излезе от вкъщи, без да срещне на улицата просяк/гледачка/клошар. Нямам нищо против социалното и финансово положение на тези хора, не целя и да ги обиждам. Просто ме дразнят. Не с това, че са бедни, а с това, че са нагли. Преди да започна да си изливам яда, първо държа да отбележа, че герои в тази статия не са хората, които са чисто физически неспособни да работят, а тези, които просто не искат, тези, които бездействат с ясната идея, че има кой да ги съжали и така да изтикат до следващия ден.

Забелязал съм, че тази социална прослойка има няколко подвида. И така… почвам ги!

1. „Нормалните“ просяци – За този тип хора да бездействаш и с това да събуждаш съчувствие е един вид професионално отклонение. За тях да излезеш на главната улица и да молиш хората за пари е като за човек ставането сутрин за работа. Те осъзнават, че това, което правят не е от най-хубавите неща на света, но все пак си го вършат, при това успешно. Действат предимно сами. Здрави са като биволи и все пак голяма част от тях дори не са помирисвали бачкане. Най-типичното оправдание за тях е, че никъде не биха ги взели на работа, защото нямат образование. А образование нямат не защото не са имали възможност да го получат, а защото не са искали. Защото са преценили, подчертавам, с пълно и ясно съзнание, че е по-лесно да излязат и да изпросят за един хляб, кофичка кисело мляко и два кренвирша, отколкото да работят за тях.

2. Просяци-жонгльори – С времето така съм започнал да наричам всякаква пасмина, която дебне зад ъгъла и точно в момента, в който човек се е умислил в личните си проблеми, те изскачат иззад ъгъла и започват да нареждат „Бате, бате, дай да ти гле’ам на ръка/карти/боб (без наденички)“ или „Спри, ‘ти кажем що си ни’шастен в любувтъ. (На последната такава просто не можах да сдържа смеха си и й казах, че се е объркала, просто защото в любовта съм щастлив)“. Те може би са най-нагли, а това, което истински ме развеселява, е че са и безогледни и отмъстителни. От много хора съм чувал, че кълнат, ако им откажеш „услугите“, но на мен не ми се е случвало. Като видя някоя от тези (обикновено) циганори, все се сещам за стария виц, в който една малка проститутка чакала пред родилното отделение с идеята да изкара някой лев. „Бате, бате, дай пет лева да ти покажа какво имам между краката“, спряла тя поредния, който излязъл през вратата. А получила само шамар, тъй като случила на дежурния гинеколог, който тъкмо свършил смяната си.

3. Просяци-изнудвачи – Предимно от ромски произход (отново). Характерно за тях е, че излизат с цялото си домочадие, дори покъщнина, като идеята им е много проста – „Дай пари или отивам да крада“. Все едно, че ми пука. ИДИ да крадеш, даже по-добре ЕЛА да крадеш, аз ще те посрещна подобаващо. „Нямам, бате, за хляб“ и „Дай 20 стотинки“ са редовните и заучени реплики. И в тоя момент отнякъде изскача цялата сюрия чавета, които започват неистови писъци, сякаш някой им забива нагорещени игли в гръбнака. Това се преживява.. отминавам ги, дори с цената на това да съборя едно-две на земята. А ако някое се хване за панталона/дънките ми, едва ли се храни само следващата една седмица.

4. Просяци-туристи – Е тези вече съвсем не ми го побира акъла как очакват да изпросят нещо. Киснат на гарата и пият кафе в очакване на някой балама. Защо мен все ме взимат за такъв.. не ми е ясно. Историите им рядко варират, обикновено не са от града, в който се намираме в момента. Т.е. за мен са туристи. Да, ама не щеш ли, не им стигат лев-два за да се върнат до родния си град и съответно някой трябва да се погрижи за тях. Да им помогне и услужи с липсващите средства. Лошото е, че наистина може да му се случи на човек да замръкне в някой чужд край и да няма пари за билет. Ама пък и проблема си е негов, след като не си е направил сметката колко пари да изпие предната вечер. А просяка-турист е и по-зле – и 10 лева да му дадеш, той всичките ще изпие в кръчмето на гарата и пак ще излезе да търси още, дори преди края на вечерта.

5. Просяци-пеперуди – Тези типове са черешката на тортата. В последно време се позагубиха, ама преди две години (когато бях в първи курс) си спомням как обикаляха търновските заведения, влизаха вътре и „прелитаха“ от маса на маса, за да изврънкат някой лев. Или се замогнаха прекалено много и завъртяха „бизнеса“ си в чужбина, или собствениците на заведения се усетиха (най-накрая), че губят клиентела по този начин и ги изгониха. Тяхната най-долна разновидност бяха едни хора със смирен вид, които обикаляха по същия начин със снимка на някое болно детенце и събираха пари за операцията му. Иди че разбери дали е шарлатанин или наистина ще помогне на някоя душица за животоспасяваща операция.

6. Интелигентните НЕ-просяци – Това са един особен вид хора, които не просят. Те са мръсни и опърпани като всички предходни категории, но с единствената разлика, че наистина са бездомни. Те наистина са жертва на прехода или на обществото. Аз познавам двама такива, а една позната ми беше разказвала за неин разговор с подобен човек. Те нямат желание да просят. Ходят от време на време на работа, нещо почасово или сезонно, но живеят на улицата. Имат образование, единият мой познат дори е висшист, но никой не иска да им даде редовна и нормална работа. Тях не мога да ги осъдя, че харчат всичко за храна и пиене. Те наистина нямат нищо и на такъв човек наистина бих помогнал, въпреки, че той не ме е молил. Като видя такъв интелигентен човек на улицата, се сещам за Моканина от „По жицата“ и неговата прословута реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже“.

Ако някой се сети за друга група просяци, нека я постне в коментарите, аз ще се постарая да я добавя в статията.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, култура, размисли

Щели да паднат главите на еди-кои-си министри, ама едва ли стандартът ни ще се вдигне. Доларът и той пада, но цените скачат. Пуснах си FIFA 2008 на компютъра, и там паднах. Звъня на един приятел, не вдига. Звъня му и на домашния, оказа, се че му била паднала батерията. “Къде е паднала, намери ли я?”, питам го, а той ми мълчи, все едно съм паднал от Марс. За спорните новини няма да коментирам, там обикновено единия бие, а другия пада. Излязох по домашни дрехи да пия още една бира, срещам една позната и я каня да ми прави компания, сама била. А тя ми каза, че съм приличал на изпаднал германец. Падна ми набързо самочувствието. А след бирата почти паднах от стола – сервитьорката по невнимание беше сбъркала моята сметка с тази на мутрите от съседната маса. Като се върнах от кварталното кръчме, бях изморен и паднах като труп в леглото. Събудих се на другия ден, дори сутрешна ерекция нямах, явно всичко падаше стремглаво надолу.

И се замислих, от всички хора, които срещам на улицата, забързани в ежедневието си, колко биха помогнали на паднал на улицата човек. Виждайки празния им поглед, разбрах, че те всъщност имат нужда някой да им подаде ръка, че те са истинските паднали, тези, които имат нужда от ръка, за да се изправят.

Защото доларът пада, но ще се вдигне след изборите с Щатите. Главите на министрите и да паднат, ще дойдат други на тяхно място (може и вратовете им да са по-дебели, разбирай с по-трудно падащи глави). Самочувствието ми се оправя бързо – две водки, хубавата ризка и съм готов. А за ерекцията, нямам проблеми, който не вярва, да пита приятелката ми. Какъв е проблемът ли? Че хората са все по-изпаднали, че по улицата виждам зомбита, които си говорят сами, че държавата ни пропада. И ако не подадем ръка на падналия, няма да има кой да ни изправи нас. Ако не си помагаме взаимно, накрая всички ще станем зомбита. Защото да паднеш не е срамно, срамно е да обърнеш глава, като видиш някой на земята.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, политика, размисли