Социални коментари - от Бранимир Бонев на петък, януари 16, 2009 14:03 - 3 Коментара

Протестите и очакванията на протестиращите

За съжаление нямах възможност да ида на протестите в София от последните два дни. Малко ме е срам от този факт, но това е положението – сесия, изпити, разни приятели си вземат лаптопи, рутери и се налага да инсталирам уиндоуси, да конфигурирам файъруоли и програми. Не искам да се оправдавам, напротив… Наистина съжалявам, че не можах да отида. Най-малкото защото наистина мнението ми съвпада по доста точки с това на софийските колеги, еколозите… за земеделците не съм сигурен, но в крайна сметка цялата държава пострада от управлението на това правителство.

Всъщност, развитието на протеста не беше толкова „неочаквано“, колкото организаторите се опитаха да го изкарат. Или са били слепи преди 14.1.2009, или са тъпи или се правят на ударени с мокър парцал. Из форуми и блогове още от преди Коледа се чуваха мнения, че без кръв няма да се размине. Правеха се аналогии с 1997 година, имаше дори заплахи, че ще е още по-хард. А всъщност всичко си остана една АНАЛогия.

Едно е да седиш на топло вкъщи пред компютъра и да се биеш в гърдите как ще превземеш „на нож“ Парламента, съвсем друго да скочиш на каските на всичките полицаи, които те гледат като измет и се отнасят с теб още по-зле. Хората, които се опитват да „балансират“, изкарвайки полицаите едва ли не невинни и само изпълняващи заповеди, явно не разбират за какво протестират. Доколкото си спомням, идеята на целия протест беше срещу властта. В демократичното общество съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Протестиращите във форумите бяха освирепели срещу корупцията, която на практика най-общо може да се определи като срастване на трите власти, което обикновено е основен политически признак за несвободно общество. Т.е. полицаите не са „невинни“! Те са част от цялата корупционна схема – според някои са последна дупка на кавала в пирамидата, според някои оттам тръгва всичко (сетете се дали познавате някой, дето е бутнал 20 лева на катаджия, за да се размине с акт или отнемане на точки). Това няма значение, важното е че всички, свързани с властта са в кюпа. Хората излязоха да протестират срещу всички, а не срещу всички, с изключение на тия, от които можеха да изядат голям кютек.

Да не говорим, че когато имаше протести в Гърция, коментарите бяха „ние не сме народ, а мърша“, щом те могат, а ние – не. Да, много народ изядоха палките и кубинките на полицаите. Това направи ли ни народ? Защото според мен целия протест ще си остане ей така, в историята. Колкото и да се надъхват протестиращите, че властта се е уплашила, аз мисля, че тълпата беше много по-уплашена. От гледката на кръв, от псувните на полицаите и от студения метал на белезниците. А точно това не трябваше да става – хората не трябваше да се делят от агитките и крайните „националисти“. В крайна сметка, Бойко изигра страхотно театро, за което трябва да си понесе съответните юридически последствия. Както и тъпунгерите с каските, които обиждаха и биха.

Затова смятам, че ще си останем мърша, а не народ. Мен не ме е страх да получа аркада или да ми счупят ръката, защото си знам правата и след това въпросните полицаи, които са ми сторили това, ще си носят последствията. Важно е хората да разберат за какво са излезли, какво искат и най вече колко са способни да понесат, за да го постигнат. Защото ако Левски го беше страх какво ще му стори турската власт, сега може би все още щяхме да сме част от Турция.

Винаги ги има двете страни на медала. От гледна точка на Османската империя, Ботев е бил терорист, който пряко е атакувал суверенността на държавата. За нас е герой, защото с жертвата си е послужил за пример. По същия начин след 10-20-30 години и нашите деца ще ни съдят според това, което сме направили. Ако хората протестират с ясната идея да се разбягат като пилци пред възможността от арест и/или бой, явно е, че нищо няма да постигнем. Ако обаче ВСЕКИ недоволен от властта даде максимума, на който е способен, ще имаме шанс да преструктурираме властта по начин, по който тя да бъде проконтролирана от хората и да се получи прозрачност, даваща власт на хората да реагират навреме на политическите, икономически и каквито още проблеми се сетите, застрашаващи държавата.

И накрая… моята лична позиция. Не съм Вазов (който е избягал по времето на Априлското въстание) и съзнавам, че това, че не участвам в събията нред НС не ме прави достоен да провокирам общественото мнение. Но все пак съм принципно „за“ протеста, защото страната определено има нужда от промяна. За всеки здравомислещ е ясно, че това няма да стане по мирен начин, колкото и да е жалко. Това, което не подкрепям, обаче, е че тълпата почна да се дели, преди още да се е събрала. На националисти, политици, пенсионери, на майки, деца, лумпени и какво ли още не. Не става с „ние бяхме тука, а те -там“. И още нещо, което трябва да се добави към исканията – след като протестиращите искат смяна на правителството, редно е да се замислят кой ще дойде на тяхно място… Имайки предвид старите муцуни в Парламента сега, искрено се съмнявам, че ще има много нови лица в следващия парламент. Затова и подкрепям идеята на Ружа за промяна на избирателния закон. Ако искате повече информация – може да я намерите тук. Прочетете колкото може повече за исканията и за протеста, и чак след това идете  пред Народното събрание и изкажете мнение!

Гласувай!

Хареса ли ти статията?

Гласуването и абонирането за RSS са страхотен начин да кажеш "Благодаря" и да подкрепиш автора! Не забравяй да оставиш своя коментар по-долу!