Лайфстайл - от Бранимир Бонев на четвъртък, май 15, 2008 23:18 - 4 Коментара

Касфони, масфони… телефони

Здравей, ако идваш за първи път, абонирай се за RSS безплатно , за да получаваш редовни ъпдейти

Издразних се, ша знайтИ. Ама много се издразних…

Търкалям си се аз лениво из блогосферата днес, бездействам си, и от бездействие почнах да чета старите постове на блогърите в рийдъра си. Чета, чета и се изумявам. Тоя не бил гледал телевизия, оня не бил гледал. Е, как все така става, че не гледат тея хора телевизия, пък знаят какво става в държавата. И за Петков разбраха, като се изцепи за Уйович, вой вдигнаха до небето. И Станишев това бил казал, онова бил казал, пак лаят месечината. Е, няма лошо, то радиа дал Бог. Че и вестници. Явно оттам черпят информация. ОК, няма лошо… то и аз не гледам телевизия. Оп, това май не трябваше да го казвам. Защото ако е било модерно да не гледаш телевизия, вече не е. На това му викам или отчаяни опити за оригиналност, или апатия/безхаберие. А в крайна сметка нали като имаш блог, изказваш мнение. За предпочитане мнение по актуален въпрос, а не просто ей така. В смисъл, всички сме до някаква степен жертви /уф, че изтъркано/ на информационното общество. И гледаме телевизия, щем, не щем. Някои по-рядко, други по-често. Но чак пък никак.. айде, не на мене тия.

Та, за „жертвите“.. хубава тема, чак се радвам ,че я засегнах. Я всеки от вас да си признае, има ли мобилен телефон. Един? Два? А колко номера сте сменили досега. Аз пък съм различен – нямам телефон. Сменил съм поне 10 номера досега, но от повече от половин година не съм „мобилен“. Не ми и трябва, само да ме намират роднини, комшии и приятели, които да ме откъсват от компютъра. Така съм преценил, така си живея. И си ми е добре, хич даже не се оплаквам. Наречете ме назадничав, а аз ще ви отговоря, че не съм по-различен от вас, негледащите телевизия.

Но да се върнем на въпроса с телевизията. Да ви кажа, не е модерно вече да НЕ гледаш. Тя затова е направена – за да има зрители. И си ги има. Вярно е, че хората са изморени от безидейните предавания, от липсата на свежи идеи, дори в рекламите. Но продължават да зяпат вечер, докато се хранят. Ако имат възможност, и сутрешен блок гледат. Така че да не гледаш телевизия вече не те прави различен. Предлагам нова мания – хората да оставят мобилните си телефони, ей така, за 1 ден вкъщи. Да видим какво толкова ще се случи. Уверявам ви, няма да се срине небето отгоре ви. Всъщност, ще имате един малко по-спокоен ден. А и ако работата вие в офис, никой не може да ви задължи да носите ЛИЧНИЯ си телефон. Който може – да пробва, пък после да се отбие тук и да каже как е изкарал. И моля ви, ако се навиете, не го правете за да сте „различни“. Направете го за самите себе си. За да видите дали има разлика. А и за да осъзнаете точно доколко сте „жертва“ на технологиите.

Сподели във фейсбук

Предишна статия

Следваща статия

4 Коментара

Можете да следите всички коментари по темата през RSS 2.0 хранилка. Можете да коментирате, или да използвате trackback от вашия блог.

Lanfear

май 17, 2008 4:12

Ха, без мобилния действително е много по-спокойно.
Никой не може да те намери, ако не искаш, нито да знае къде си по кое да е време и какво правиш…
Аз също изкарах към една година въобще без телефон, а и сега въпреки че имам е по-скоро като стационарен – т.е стои си в къщи…
Е, понякога го взимам със себе си, когато трябва, но в повечето случаи не.
А хората които си мислят, че не могат без телефон да си помислят как са живели преди десетина години, когато повечето хора изобщо нямаха и беше екстра… Сякаш целият живот беше конструиран по друг начин…и не го казвам с някаква носталгия по ония времена – просто постът ти ме накара да си спомня онези безтелефонни времена и как успявахме и да живеем и да се срещаме и разговаряме

Ебаси държавата! | •Бранимир Бонев•

юни 26, 2008 10:32

[...] камо ли да ми поиска нещо.. я документи, я телефон (добре, че нямам), а защо не и [...]

ilianskim

юни 29, 2008 14:45

И аз съм за това живот без мобилен телефон. Имам го от 2000 година и мога само да кажа, че той разглезва и те прави супер мързелив. Преди като излизаш някъде си правиш оговорки и тогава излизаш. Записваш си всичко в училище и университета, а като има телефон се обаждаш и питаш колежките . Другото е, че си постоянно в стрес дали тоя ще се обади, ония и ако вдигнеш на непознат номер кой ли е? Много ми е спокойно като нямам телефон и все по-често го оставям нарочно. Живота без мобилен е песен:) Поздрави Бонев.

Бранимир Бонев

юни 29, 2008 16:44

@ ilianskim, предпочетох преди седмица да дам 100 лева за видео карта, вместо да се изръся за мобилка. Не че съм супер запален геймър, но предпочитам като се уговарям с някой да е някъде в еди-колко-си часа, той наистина да е там! Сещам се преди колко пъти хора са ми звънели… „ами няма да мога да дойда, щото ме сърби лявото … “ сещаш се. Поздрави и на теб!