© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags:

Райски залив, Созопол

През миналата седмица се разходих за два дни до Созопол, любимият ми град по българското Черноморие. Не бях ходил от почти шест години, помня как се простираше до водната пързалка, а след това имаше само път за Каваците и бурени. Доста се е променил Созопол, доста хотели и къщички са построени, всяка със собствен „стил“. Въобще, доста инвеститори са взели земя, кой със заменки, кой с подкупи, кой с плащане на надути цени.. и са изклeцали по една фасада, абсолютно безидейно, без дори да се замислят дали има кой да купува и кога. Впрочем, хич не ми е.. да си берат гайлето. Дали са в регулация, дали имат ток, вода… на мен не ми дреме. Това, което наистина ме слиса, беше безотговорността към природата, към морето. В крайна сметка созополчани печелят точно от него, а не се грижат за нищичко – плажът беше неизчистен, морето мръсничко, а красивите места по крайбрежието – със строителни отпадъци.

При всичките си ходения до Созопол, винаги съм посещавал и Райския залив. За тези, които не знаят за какво говоря, ще го опиша с няколко думи – прекрасно местенце, на което има два малки пясъчни плажа и много скали. Понеже не съм голям почитател на дюните (песъчинките имат наглостта да се загнездват на най-неподходящи места), се пека по скалите. Преди години, преди града да се разшири двойно, ходехме с нашите с колата до заливчето, правехме плаж и се връщахме пак на четири гуми до квартирата. Но при това си ходене направо останах отчаян. Целият залив беше замърсен до неузнаваемост, кесии, пластмасови и изпочупени стъклени бутилки се въргаляха навсякъде. Явно българската простотия намира израз дори на подобни наистина райски кътчета. Нооо… това не е всичко. Замърсяването не е фатално, понеже ако се съберем 10 души, всеки с 2 чувала, за два дни ще почистим всичко и местенцето ще светне. ЩЕ видим как ще се опитам да организирам една акцийка и наистина да се направи нещо по въпроса. Истинската трагедия обаче всеки може да види още преди да се спусне до морето, особено ако иде дотам с кола.

Частен имот ли е пътя към Райския залив?

Пътят, по който се стигаше до водата, вече е препречен от бяла табела „Частен имот“. Съвсем неуместно някой си (доколкото разбрах от „местните“ строители, които по това време са в околността – най вероятно собственикът на един от застроените парцели) е преградил пътя, защото преминаващите коли „го дразнят“.

Кой прегради пътя за Райския залив?

До преди 20 дни оградата е била подкрепена просто от два огромни камъка, зад които сега са изровени и два дълбоки трапа, явно с единствената цел да попречат на автомобили да могат да паркират на направеното за това място.

Камъни и дълбоки ровове спират курортистите, пожелали да посетят Райски залив - Созопол

Тъжно, но факт – в типично каубойски стил – който пожелае може да си парцелира, запрещи и разкопае което си място иска по българското черноморие. Презастроеният Созопол ми се стори просто част от нормалната картинка, характерна за България, но да посегнеш на Райския залив… ебати, какъв идиот трябва да си.
Доколкото знам, местенцето е известно на доста хора, повечето с пари, интелектуалци или известни шоумени. Дони и Нети често ходеха там, засичал съм и други родни „знаменитости“. Доста младежи бяха редовни посетители, имаше всякакви хора, които идваха и се връщаха отново и отново, запленени от романтиката на залива. Сега вече ще трябва да го правят пеша. А още по-вероятно е просто мързелът да ги надвие и да изберат друго място, където да идат. Така заливът ще се запусне още повече, като освен на произвола на съдбата, ще стане лесна плячка за всеки с повече пари и „инвестиционни“ интереси.
Иска ми се някой вече да се ядоса, да направи нещо, общината да изрине всички незаконни сгради, малки капанчета без течаща вода и въобще всеки наглец, който си позволява да си изцопка мазния пъпчасал задник в новопостроената си полузаконна бетонна крепост. Иска ми се созополчани да осъзнаят, че трябва да се грижат за основния си източник на приходи – морето – и да организират нещо по въпроса. Дотогава, може би ще бъда просто глас в пустиня.

Собственикът на това заведение не е сметнал за нужно да си прокарва течаща вода...

Иначе, преди малко писах на една фирма, която преди почти две години се е заела със задачата да почисти плажната ивица на заливчето, дано проявят инициатива и този път отново организират нещо. Ако ми отвърнат, ще пиша резултатите. Дотогава приемам предложения частно да организираме нещо и да разкараме оградата, която незаконно загражда подстъпа към Райския залив и най-вече да го попочистим. Желаещи?

Писмо до Green Life Property Development:

Добър ден,
Пиша ви, понеже на този линк (http://society.actualno.com/news_118675.html) четох новина за вашата компания и благородната Ви кауза за почистване на Райския залив от преди почти две години. Смятам да пусна статия в личния си блог за Райския залив и неговото състояние в момента, затова се интересувам от резултатите от Вашата кампания. Планирате ли да подновите инициативата, например тази година? Благодаря предварително за информацията, ако смятате да се ангажирате отново с почистване на плажната ивица, ще съм повече от щастлив да помогна и да разпространя новината, за да могат да се впрегнат повече хора и да се постигнат още по-добри резултати.

Бранимир Бонев,
www.bbonev.info

Да добавя още няколко реда по темата – първо вестник „Труд“ оряза и преписа статията ми и я публикува в броя си от 19.06.2009, заедно с няколко снимки, като не пропуснаха да ме споменат като автор. Аз май имам някакъв лиценз на блога, ама кво им пука. Уотевър, статията е за кауза, така че няма да се разправям. Гледам, че днес (3.8.2009г.) „Сега“ са пуснали журналистическо разследване по въпроса. Можете да го видите тук. Преди 2 часа се чух с нашите, които са в Созопол и ми казаха, че плажа бил засипан с пясък и било чисто… но оградата все още седи. Кофти

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: green, култура, нерви, почивка, простаци

Политик

На P2P конференцията във Велико Търново се запознах с доста хора, чиито блогове чета от повече от година. Там някой го спомена и съм напълно съгласен – по-голямата част от блогосферата е дясно ориентирана. Да, но дясното в България е толкова разпиляно и раз(кон)центрирано, че дори коалицията СДС/ДСБ, по мое мнение, не се доближава до европейското дясно.

В тази статия съвсем набързо ще разгледам основните играчи на следващите избори, ще припомня няколко факта (народът бързо забравя при вида на предизборните кебапчета) и ще обясня защо бих/не бих гласувал за конкретните кандидат-управляващи.

ДПС

Партията на Ахмед Доган трябваше да е политически мъртвец много отдавна. Още след изцепките в ефир за „обръчите от фирми“. Не виждам как някой нормален може да гласува за партия, която без да е създала едно самостоятелно правителство в годините на прехода е участвала във всеки парламент. А реално не е инициирала нито една от големите промени, подобрили живота в България. Някои хора смятат, че страната има нужда от подобен политически „балансьор“. Само че аз не виждам как тази конкретна партия поддържа статуквото в страната. Да не би да е спряла някой тъпанарски закон при гласуване? Защото аз нямам такива спомени…

НДСВ

Към тези хорица имам много лично отношение. Не задруго, а защото те имат лично отношение към мен. Ще илюстрирам много набързо за какво става дума. Членувам в една гражданска, неполитическа организация, която е основно антикорупционно насочена. Реално исканията ни не са по никакъв начин политически обвързани, но постигането на целите ни са свързани с търчане, увещаване, молене и координация с много политици. При един разговор с депутатката от царската партия Мариана Костадинова организацията ни беше обвинена в политиканстване (странно обвинение към отворено гражданско НПО), понеже сме били приели при нас бивш член на не-знам-си коя партия. 5-те човека от управителния съвет я зяпнаха без да могат да реагират. В този момент аз вземам думата и обяснявам, че не сме партия, а хорица, дето все едно се събират на седянка и си говорят какви законови мерки могат да се вземат срещу тъпанарщината, корупцията и неследването на обществения интерес. Нямайки какво да ми отговори, въпросната лакейка (май така се вика на обкръжението на царя, а?) ми ОБЪРНА ГРЪБ. Сори, нямам желание да дам с гласа си власт на някой, който не се изправя срещу проблемите лице в лице. Ако е за крадене, ще ги викнем, няма страшно.

СДС/ДСБ

Още помня какъв шум се беше вдигнал преди вътрешните избори за ръководство на СДС в блогосферата. Сегашният лидер, Мартин Димитров, беше събрал и проагитирал доста блогъри, които бяха останали с надежда за едно добро бъдеще, на една просперираща държава. Доколкото се сещам, бяха обещани промени в СДС. А пък аз, като по-глупавичък, все си мисля, че за промяната трябва да има интродукция на нещо ново. Кое е новото, Костов ли? Това беше голям пирон в ковчега на синята партия… Да се съюзиш с човека, който разцепи (да не се бърка със „сцепи“ от младежкия жаргон) дясното в България ми намирисва на „искам да управлявам на всяка цена“. Ефектът, обаче, поне сред старите СДС-ари е точно обратния. Мартин Димитров, бидейки по-млад от останалите политици, оставя впечатлението за някаква наредничавост откъм идеи, но от времето, когато Симеон Кобур-мафиотски се обгради с вся сволоч, ми е останал навика да не се взирам в лидера на дадена партия, а в обкръжението му. А то си е все същото, непроменено. В търновския общински съвет има няколко доказани „пазители на обществения ред“, имащи наглостта да нарекат мирно и законно протестиращите хора „екстремисти“. Можете да видите за какво става дума в тази статия на Бого. Сигурен съм, че доста хора, начело с Ангел Грънчаров, няма да са съгласни с мен… Но затова пък има място за коментари под статията.

Атака

Не може да се отрече, че Волен Сидеров има някаква харизма, която повлече хората на последните парламентарни избори. Идеите му може и да изглеждат антиевропейски, но си бяха точно на мястото в нашето общество. Българинът, като цяло, е болен на тема национализъм. Но пък народа доста ясно видя, че за съжаление „Атака“ няма какво реално да направи по много от въпросите, които сами бяха определили като доктрина на партията. Очаква се на предстоящите избори да оберат доста гласове, но това ще е до голяма степен протестен вот срещу досегашното управление. Сидеров се постара достатъчно да се идентифицира като онеправдания антипод на корупцията в досегашното управление и със сигурност доста шарани ще налапат въдицата. Историята ни е показала, че крайностите в политиката обикновено водят до пагубни последици. Затова „Атака“ посмекчиха тона в последно време (май). Но в структурите по места има доста безидейни хора, поне по мои наблюдения.

ГЕРБ

Това е партията-надежда на целокупния български народ. Същия, дето все чака някой да го оправи. Бойко Борисов всява спокойствие у хората с бабаитския си вид и поведение. Може би наистина ни трябва някой малко по-невъздържан, който да поозапти крадците с високи постове, но пък един човек не е цяла партия. Помня как още когато беше генсек на МВР, Бат’ Бойко щеше да оправя футболното хулиганство с камери по стадионите. Е, оправи го… Оттогава все го виждам като някакъв клоун, който само се пери и се отнася с неуважение към обикновените хора (и журналисти). Явно огромен процент се е наточил да пусне бюлетина за него, без да се събрази с това кои други са в структурата на политическата му формация. Ако се прежаля да гласувам на парламентарните, сигурно и аз за тях… със стадото. Липосата на ясно очертана управленска платформа, дори и идея, ме спира засега.

РЗС

Партията на Яне Янев. Доскоро никому неизвестния „политик“ води една крайно интересна кампания. Подобно на Атака, „Ред, Законност, Справедливост“ се изправя срещу всеки проблем в държавата с.. обиди. В интерес на истината, РЗС бяха първите (и май единствените), които подкрепиха нашите антикорупционни опити във Велико Търново. На практика предизборната им кампания започна именно на пресконференцията срещу нашия кмет преди 2-3 месеца. Не знам защо всички медии тръбят, че той бил получавал секретна информация от ДАНС, която после подхвърля в публичното пространство. Всичко, което Янев прави, е да води една остаряла като стратегия кампания, която обаче му дава някакви плодове. Той взема някакъв компромат (известен на обществото на локално ниво), изстрелва го набързо пред медиите (националните) и започва „Този е крадец и лъжец. Аз фамилията му ще разкатая, аз тъй, аз иначе.“ А Димитър Абаджиев (бивш СДСар от русенските листи) седи до него, гледа лошо и кима одобрително. Cool, ама няма да гласувам за някой, който вместо да оправи належащите проблеми с кризата, ще „разкатава фамилии“. Щото знам, че няма и пръста си да мръдне, ако има малко власт.

БСП

Тотално изпростяха в последно време. След всички издънки – еврофондовете, Румен Петков, бюджетния излишък.. и още, и още – да имат наглостта да ме убеждават, че нещо са свършили? Да бе, да… Айде всички другари на един влак – и в Катинската гора… Тя, историята, ще им го върне.

И квооо?

Ок, стигнахме до момента, в който може би вече сте си казали „Тоя е яко анти.. И за кого пък ще гласува?“. Всъщност, не съм против някоя конкретна партия. Аз съм против алчността и некадърността на хората у всяка една от тях. Теорията ми е, че тъй като има доста време между местните и парламентарните избори, човек може много лесно да провери какво са направили партиите на местно ниво, и оттам да си реши за кого да гласува на парламентарните. А докато дойде време за местните, да следи какво правят тия в парламента. Това, естествено не важи за партийните функционери но пък е доста смислен механизъм, който би трябвало да придаде смисъл на изтъркания термин „политическа отговорност“. На практика, кръга се затваря – „горните“ следят местните да не сгафят, за да може партията да се класира добре на парламентарния вот. „Главните“ пък си спазват обещанията, за да могат да имат после достатъчно кметове/общинари, които да прилагат приетите от тях закони… Перфектната система, а?

Иначе, както вече казах, ГЕРБ във Велико Търново са ми направили най-малко поразии от сега представените формации в Общинския Съвет. Може би, защото просто не са имали достаъчно дълго време за изява. Но, със все стадото, и аз ще пусна вота си за тях, АКО реша да гласувам на парламентарните избори.Което изобщо не е сигурно за момента. Да, да, знам последствията, знам, че не е хубаво да съм апатичен. Но и самоубийството е плод на избор, въпреки, че на практика е отказ от постоянните избори, които ни предоставя живота.

На гласуването за евродепутати, обаче, имам сигурен и твърд фаворит, за който ще пусна вот с чиста съвест. Отдавна съм се наточил да гласувам за „Зелените“. Защо?

Зелените

С бюлетината на тази формация всеки може да подкрепи Бого Шопов. По последни проучвания неговата партия има цели 10% обществено одобрение, което изглежда много обещаващо, имайки предвид, че зелената идея не е много популярна в България. Явно бавно, но сигурно този факт се променя. И накратко… Защо Бого? Защото е точен, защото има ясна представа как работи политиката, защото има конкретни идеи, които ми опонират пряко (цифрови права, защита на околната среда), защото и той, като мен, се е нагледал на корупция и му е писнало. Защото има хъс да работи, а не да краде, защото е едно колело в машината на ЕС, което ще се движи в правилната посока. Европа, и в частност България, има належаща нужда от експерти като него, които знаят какво трябва да бъде цифровото право, за да могат да са потребителите щастливи, престъпниците – гонени, а администрацията – работеща. Ако имам някаква идея как трябва да разсъждават и работят политиците (навсякъде по света), то тя е много кратка – Богомил Шопов.

Хубавото е, че на евроизборите гласът ми няма да отиде в моя избирателен район, а в общия кюп с вотове, от цялата страна. Т.е. Богомил не е локално явление и ако и вие искате да го подкрепите, нищо не ви спира. Освен това той от доста време се занимава с политика, пише често в личния си и политически блогове. Т.е. съвсем лесно можете да проверите дали ви допада като убеждения, политика, като човек, ако щете.

Като цяло, липсата на ясна алтернатива на червеното управление досега, не ми оставя голям избор за парламентарния вот. На точно обратния полюс са обаче нещата с изборите за европарламент. Иска ми се да знам… от тези хора, с които се запознахме, които видях преди две седмици в Търново, колко смятат, че бъркам някъде. Longanlon дали смята, че има свястно и перспективно дясно в България? Калоян, Marfi, Станислав от Свежо.. все хора, които мисля, че имат поглед върху нещата… те дали ще гласуват? Смятат ли програмата на някоя политическа партия за достатъчно добра, за да дадат вота си, без да изпитват угризения? Ще се радвам да се получи нещо като блог игра – ако всеки каже защо подкрепя дадена партия/личност – ще помогне на предстоящите избори на своите избраници и ще изведе на преден план идеите им. Коментарите са отворени за всеки, знам, че ще има доста несъгласни с мен. Убедете ме, че бъркам!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, коментар, нерви, политика, размисли

Нова Зора?

Супер дразнещата (и некоректна откъм PR) реклама на партия „Нова Зора“ от няколко дни е заляла целия български интернет. Преди малко цъкнах на рекламен елемент на някакъв сайт, за да вляза на страницата им… и си умрях от кеф. Landing page-a им беше 404 Грешката идва от скрипта за коментари, май. Типично за комунягите – никой няма право на глас! Проверка: тук

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags:

Румен Петков

От вчера сутринта съм яко бесен. Ставайки, прочетох великотърновските вестници, както правя редовно, щом се надигна. За пореден път не можах да намеря нещо, което да ме зарадва, но току да затворя страницата, опулих очи. „Прекратиха делото срещу Румен Рашев“ ли? Я пак?

Великотърновският кмет Румен Рашев беше подсъдим за това, че в качеството си на длъжностно лице не е положил достатъчно грижи при стопанисването или опазването на повереното му имущество. Писал съм 2-3 пъти за въпросната гора, която управникът беше харизал чрез дълга схема на близки и роднини. Нарочно не седнах да напиша настоящата статия вчера, защото щях да излея всичката помия, на която съм способен отгоре му. Днес вече осъзнавам, че тая същата помия той си я генерира сам. Не може в условията на криза да твърдиш, че има 200 инвеститори на входа на Търново, които само чакат да влязат и да почнат да… строят. Не за друго, а защото обектите из града си стоят все така недовършени.

Румен Рашев

Но.. да се върнем на „делото“. От инициативния комитет за спасяване на гората на Картала във Велико Търново проведохе доста разгвори  политици на държавно и местно ниво. На мен лично най-голямо доверие ми вдъхна шефът на парламентарната антикорупционна комисия, който лично ми обеща, че ще направи всичко възможно делото срещу Рашев да бъде доведено до край. Е, не си удържа обещанието. Сори, БСП, губите моя глас (не, че някога сте го имали, де!). Но, по-интересното  в случая е как се отърва другарят Рашев от наказателна отговорност… Ми, с чисто новият ни Закон за амнистията, естествено. Същият, който отърва и Румен Петков от пандиза. Изводът е простичък – докато си на власт, раздавай каквото можеш на роднини и познати, другарите в парламента винаги могат да те измъкнат .

Иначе, срещу кмета има още доста дела, но „естествено“, медиите не са и чували за тях. Нали трябва да му ближат задника, инак ще каже на приятелчетата си да не рекламират хотелите си по техните страници. Аз това се чудя, що просто не им даде на приятелчетата си по 10 квадрата по центъра, да си накачулят доживот по едно билбордче, ами ще пълнят гушките на тия парца.. ъъ, медии, дето само ги плюят… Оп, забравих, вестниците в България не плюят никого, те не са защитник на демокрацията, а просто икономически структури, чиято крайна цел е да спечелят повече от другите медии.

Спирам дотук, че мен амнистията не ме лови, а пък страх лозе пази… Вместо това ще оставя няколко линка, които са достатъчно показателни

Спират делото срещу Румен Рашев

Амнистията ще огрее и Румен Петков

Румен Рашев: Във Велико Търново няма презастрояване, а активно строителство

Резултат №1 в Гугъл по „Румен Рашев“ (така ли е?)

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, нерви, политика, размисли

Реставриран R35

Ако следите фотоблога ми, най-вероятно сте забелязали, че в последно време съм се надъхал да си правя разни модели на мотори. Явно двигателите на две колела са в кръвта на семейството ми, защото почти цялата рода е имала или все още има мотоциклети. Аз съм малко отклонение от „правилото“, понеже все още нямам книжка, а може би до някаква степен не ми е интересно да шофирам… коли. С моторите нещата обаче стоят различно. Ако има нещо, което може да ми вдигне адреналина, това е звукът от двигателя на някоя мощна машина.

Всъщност, не си падам толкова много по новите, спортни машини. Вярно, готино е да караш със 100 подобен звяр, но винаги съм усещал някаква нестабилност, особено при мотор с повече кубици. Винаги са ме радвали по-старите модели, повечето туристически, понякога и спортни мотоциклети. А и съдейки по това, което по-старото поколение в семейството ми има(ше), моделите от някогашния източен блок никак не са били лоши. Правени, за да са вечни при подходяща и правилна поддръжка, те са доста тежички, понякога вибрират повече от очакваното, но въпреки това, човек се чувства стабилен върху тях. Вуйчо ми все още има някакъв 250 кубиков Иж (като този), но понеже не съм в много добри отношения с него, не съм се качвал доста отдавна на Иж-а. Като малък баща ми ме караше на едно полицейско BMW, но от него нямам много добри спомени. След това ми даваше да карам из село един Puch , който впоследствие подари на свой приятел. Дядо ми, който почина преди около месец, е имал спортен 250cc Jawa в средата на 60-те и е правил обиколка на България с баба ми на него Без книжка, естествено. А мен ме е яд, че чичо ми е дал на вторични суровини един Simson SR2, който изглеждаше много яко, заради мързела си да разглоби и да изчисти двигателя. На тоя, последния, му се бях наточил да го реставрирам и, евентуално, продам. Нещо 50-те му кубика не ми се струваха достатъчни, за да понесат кльощавия ми задник из родните пътища.

Неизползван Simson SR2

Както вече казах, истинската ми страст са старите мотори. А последната ми мания е BMW R35. Разрових се доста в историята на тази машина, затова ще разкажа накратко за нея, понеже е най-успешния модел в историята на германския концерн. Производството му започва пред 1937, без да бъде нещо невиждано с 350-те си кубика (BMW R4 е с 400) и максимална скорост от 100 км/ч. За цена от близо хиляда DM, около 15 000 човека са възседнали 14-те му коня до 1940 година. Масивната рамка от пресован метал и досега му придава уникален изглед, способен да накара всеки ценител да изпадне в екстаз при вида му.

След Втората световна война моделът изживява своебразен ренесанс, след като производството му е възобновено в източногерманската фабрика в Айзенах. В началото за производството са използвани останалите отпреди части, дори емблемата на BMW е красяла корпуса, но през 1949 от западногерманския концерн завеждат дело, което бързо печелят. Така руснаците са принудени да променят името на марката на EMW (Eisenacher Motorenwerkes), както и цветовете на емблемата. Някои източници предполагат, че са произведени нови над 80 000 машини, с добавен вече заден амортисьор, което си остава страхотно постижение. Отново използвани от полицията и военните, повечето остават в ГДР, а основни дестинации за износ са СССР и страните от бившия източен блок. Около 5000 бройки са изнесени на запад, някои от тях все още могат да се намерят в Англия и САЩ.

Оригинална брошура на BMW R35

Като цяло, в днешни дни BMW/EMW R35 е скъпо удоволствие, което не само не всеки може да си позволи(5-6000 £ реставриран). Мисля, че и не всеки би издържал рева на двигателя, особено на по-високи обороти. За мен обаче това е перфектното превозно средство, съчетаващо елегантен и злобен дизайн с мощен, едноцилиндров, двутактов двигател. Много ми се иска след няколко години да ме видите да цепя тишината и вятъра на един такъв звяр… Дай боже да има работа, защото R35 е инвестиция, която си заслужава и която определено ще направя, ако успея да си намеря работа по специалността.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, настроение

В последно време съм се заровил много здраво в 3ds max и се занимавам с дребни дизайни, които ми помагат да разуча програмата. Лошото е, че когато преди 3-4 години рисувах много, нямах хардуера, който да ми позволи да правя сносни неща и така да се развивам в CG сферата.

А сега се получава точно обратното – имам хардуера, имам интернет подръка, знам откъде да си намирам текстури, уроци за по-специфични неща, но ми липсват… идеите. А това е тъпо… дори и да си в състояние чисто технологично да измоделираш някакъв сложен обект, дори с всичките му текстури, SSS, AO, 10 лампи и 100K полигона рендър тайма да е 1 минута… всичко се обезсмисля, ако първоначалната идея не е оригинална и експресивна. В крайна сметка, компютърната графика е преди всичко средство да се покаже авторското виждане. А какво правим, ако то липсва?

Впрочем, муза ми липсва не само се заиграя с max-а. Повечето ми познати знаят, че съм мързелив, но в последно време ми се струва, че започвам да използвам мързела си, за да прикривам липсата на идеи. А това не е никак хубаво, откъдето и да го погледне човек.

Затова днес реших да направя най-накрая нещо. Така и така се занимавам с 3d моделиране, че даже хората ме мислят за специалист (хих, Станислав от свежо е в голяма грешка, ама явно съм го оставил с грешно впечатление човека ), поне да ги качвам някъде нещата, дето се рендват накрая. Така хем ще следя прогреса си по отношение на това колко бързо/качествено/детайлно работя, хем безбройните орди от полуголи мои почитателки (без прашки, естествено) ще могат да следят глупостите и безформените обекти, които създавам всеки ден.

Та, направих си нещо като фотоблог, където качвам де що картинка изпродуцирам. Адресът е http://bbonev.info/pixelpost/ , а платформата – Pixelpost. Има си RSS хранилка, така че който иска да се закача и да ми критикува грешките на воля. Ще се радвам на feedback, така че, ако имате мнение – можете да го кажете директно във фотоблога.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: блог, изкуство, Снимки

Има нещо гнило в (цената на) хляба

Всъщност, като се замисля, доста често пиша за нещата, които ме дразнят. Може би съм прекалено критичен, а може би не са много хубавите неща около нас.

От днес добавям още един таг в tag cloud-a на блога – „добрата новина“. Просто имам повод да го направя, макар че всеки медал има две страни – това, което е добро за някой, е нещастие за друг. И все пак, когато нещо е хубаво за повече хора, отколкото броят на тези, които то ощетява, заслужава да бъде в категорията „добрата новина“, поне тук, в моя блог.

Мисля, че повечето хора са се сблъсквали из медиите с исканията на хлебопроизводителите за повишаване цените на крайните им продукти на всеки 2 месеца. Донякъде обществото е свикнало с икономическите им обосновки, понякога изсмукани от пръстите, понякога направо изстъргани с мръсното под ноктите от същите тези пръсти.. а понякога и съвсем реалистични спрямо пазарната обстановка.

Впрочем, подобни искания са често срещани и в други възлови отрасли, но гражданинът ги усеща с пълна сила едва когато влезе в магазина и се наложи да бръкне в джоба си.

Та, добрата новина е, че от неделя хлябът, произведен  в най-“оборотните“ местни заводи – „Яна-1″ (село Ресен) и „Стражица“ – поевтиня с цели 30% и вече е 70 стотинки. Според производителите смъкването на цените е пазарна конюнктура и не е обвързано със себестойността на продукта. Промяната е продиктувана от ценова война с русенския хлебозавод „Фаворит-98″.

Оказва се, че въпросната фирма от крайдунавския град продава продукцията си на цена 60 ст във Велико Търново. Утре специално излизам „на лов“ за техния хляб, ако го няма в кварталната бакалия. Смешно е когато цената на пшеницата пада, големите производители във великотърновски регион да циврят като ощипани девици, когато някой им подбива пазара. При това, „Фаворит-98″ продължава да печели, въпреки, че поддържа цена по-ниска от тази на великотърновци. Модернизирано и автоматизирано производство, казват…

Ако може да се вярва на думите на хлебарите от старопрестолния град, обаче, ценовата война не била в полза нито на хлебозаводите, нито на потребителите(?). Това какво трябва да значи, че когато битката за пазара на хляб в Търново приключи, ще си избият разходите, вдигайки цените над старите стойности? Ако следваме  логиката на простия икономически принцип, че цената на един продукт е толкова, колкото хората са готови да платят за него, аз хич не съм готов да давам по левче за нарязан и фолиран хляб, щом някой може да ми го продаде на 60% от цената му.

На практика, истински красивото („добрата новина“) в случая са голите задници на заводите, работещи по стар и неоптимизиран производствен процес. Щом могат да смъкнат цената, за да изгонят конкуренцията, значи могат и да я държат ниска, без да фалират. Или ако решат да върнат старите цени, поне да модернизират производството. Честно казано, хлябът, който си купих днес (на ресенския хлебозавод Яна-1), имаше вкус на дърво. Не мога да съм сигурен, но предполагам ,че са спестили част от подобрителите, които слагат в брашното, за да могат да не са на чак толкова голяма загуба. Но пък ако русенския хляб е по-вкусен и все още по-евтин утре, определено Яна-1 ще ме загубят като клиент.

Та, такива работи, драги ми Смехурко. Хубава държава сме, картелна… Наговарят се първо едни производители да вдигнат едновременно цените, после едновременно ги свалят, за да изгонят тези, които искат да им гепят пазара съвсем честно. Потребителят страда във всички случаи, така че дали ще ги понапсувам малко в блога си… все едно. Поне ми е кеф, като се гърчат, попаднали сами в ценовия капан, които сами си изкопаха

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Велико Търново, добрата новина, коментар, настроение

Оп, да не забравя линк – http://nan4ito.blogspot.com/

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

*Авторът на тази статия в момента на писането й беше под влиянието на алкохол и други психотропни вещества. Моля, простете му евентуални граматични грешки и пропуснати/объркани букви, както и грубия и нецензурен език, който е използвал. Той беше прекалено ядосан, за да може да редактира текста си. Това ще бъде сторено по-късно!

Тези дни из България се разрази голям скандал с инсталацията „Ентропа“ в Брюксел. Обществото, както винаги, се раздели на две – псевдо-културтрегери, недоумяващи как така обикновения им сънародник не забелязва тънката арт нишка зад кенефния хумор на чешкия художник Черни и такива, които настояваха за извинение. Всъщност, извинението дойде доста преди същите тези обикновени хора да са научили за скандала.

Сега, накратко ще обясня в качеството си на какъв ще си позволя да коментирам изкуството на Давид Черни. Преди всичко съм гражданин на държавата с тоалетните, след това съм блогър (т.е. някой ще прочете това, което пиша и ще се повлияе от написаното) и най-накрая съм човек, който се е занимавал и интересувал от изкуство в съвсем близкото минало.

Изкуство?

Изкуството е хубаво нещо, всеки може да го интерпретира както си иска. От последните десетилетия на XX век, обаче, границите на това понятие започнаха да се размиват и всякакви извращения да получават този етикет. Препоръчвам ви да цъкнете на снимката отгоре, да огледате хубаво инсталацията, която би трябвало да отпразнува чешкото председателство на ЕС и да потърсите нещо, което да свързва отделните елементи (държави) на най-просто, дизайнерско ниво. Шарения, без прекалено ярки цветове, и лек хаос. Поне на пръв поглед това се вижда. А, да, и някакви сини тръби. Ок, това е виждането на художника, няма проблеми. И по-грозни неща сме гледали, но все пак трябва да отбележим, че самата скулптура не се вписва по никакъв начин в архитектурния облик на сградата – нито откъм форми, нито откъм цветове, дори самите елементи на композицията не са свързани помежду си.

Нали не ми я е изтипосал вкъщи автора, ще се примиря. Но, всъщност кой е той? Въпреки изначалната идея това да бъде сборна творба от представите на граждани (художници, все пак) на ЕС за техните СОБСТВЕНИ страни, творбата е дело на гореспоменатия Черни плюс още двама (неизвестни) автори. Откъде тая неизвестност, впрочем? Ааа, да, забравих, че всъщност обществото беше подложено на целенасочена заблуда, представяйки българската част от композицията като… българска. Т.е. създадена от роден автор, а именно Елена Джелебова. Впоследствие чехите си признаха за лъжата и разкриха истинската самоличност на „твореца“. Ей ви го на, да го видите и него:

Давид Черни

Готин тип, а? Верно изглежда женствен, ама чак на Елена не бих го прекръстил. Whatever, да си използва какъвто и да е псевдоним, на мен като човек на изкуството това не ми влиза в работата.

Блогър

Но пък като блогър мое право (а понякога го чувствам и като задължение) е да обръщам внимание на хората, които ме четат за това как ги заблуждават и какви гадости (и хубави неща, де) ги заобикалят. Как няма да ми пука, че някакъв самозван артист представя страната ни като турска тоалетна? Първо, тоз пичага не се представя с истинското си име, той се опитва да хвърли ябълката на раздора в нашия двор, за да тръгнем ние да търсим несъществуваща (май?) скулпторка на име Елена не-знам-коя-си.

Освен това доста блогъри писаха за това, че българина бил назадничав и задръстен. Мхм, добре че е назадничав, иначе, можеше съвсем напредничаво за 500 години турско робство да станем правоверни. Пък и самият символ на турската тоалетна представлява „назадничавост“. Канализацията са я измислили още древните римляни, ако представата на Европа за нас е като за хора, които серат в кенеф на двора, това не е ли обидно? В смисъл… ние все се бием в гърдите, че наш човек бил изобретил компютъра (или поне приложението на бинарната бройна система в електрониката), че сме първите, дето са използвали авиацията в битка… и изведнъж сме последните, дето изравят дупки в земята, за да се изхождат в тях. Малко кофти и назадничаво, а? Даже малко обидно! Не мисля, че реакцията, предизвикала покриването на нашата страна с черен чаршаф в инсталацията е назадничава или пуританска. Напротив, мисля, че трябваше цялата грозотия да бъде скрита, защото хуморът на този автор беше прекалено солен, не само за нашата държава. Солен… като пикня. Явно тоалетната тема е на голям почит в произведенията на чешкия скулптор. Ако не вярвате – вижте ей тази му творба:

Тя се казва „Пикня“ се намира в центъра на Прага. И пак, нали не е вкъщи, в хола, не ми пука за нея. Пука ми за това, че някой се подиграва с идеята на целия Европейски Съюз, а именно да се обединят някакви държави на икономически начала, без да се нарушават техните национални традиции. Не смятам, че турската тоалетна е някакъв тип национална традиция в България. По-скоро идеята на чеха е да се подиграе не само с нашата държава, а и с доста от останалите държави в ЕС. Ако не вярвайте, погледнете страницата за проекта му в Уикипедия.

Гражданин

Като редовен потребител на Интернет, преди доста време се бях сблъскал с един псевдопроблем. Френски режисьор беше снимал порнофилм, в който участваха българки. Филмът се казваше Petites cochonnes bulgares и половината бг интернет общество се изреди да заклеймява момичетата, които се бяха снимали. Друго си е да гледаме американско порно, с американски актриси и силикон с килограми. Тогава дори президента заклейми „поругаването на държавните ни символи – герб и знаме“. Ок, а националните ни граници не са национален символ, нали? Какво толкоз, когато в контурите им са вписани турски тоалетни?

Ми не е така! Както скочихте навремето срещу вероятността и в България да има момичета, които правят секс за пари пред камера, така трябваше да скочите и срещу поругаването на лика и реномето на страната. Защото на следващата композиция може да е вашето лице, омазано с лайна. Не задруго, а понеже турската тоалетна се е препълнила!

Иначе, хората продължават да си протестират. Някои с идея, други не толкова. Тъпо ми става, обаче, когато някой от тези протестиращи срещу това колко корумпирана държава сме, започне да разтяга локуми, че всъщност сме си заслужили изобразяването като тоалетна. Ако е така, за какво протестирате? Ако сме тоалетна, значи нищо няма да промените. Като изпомпате лайната от политиката, ще останат лайна в полицията и в съдилищата. И те ще запълнят празното пространство, което вие ще отворите.

Затова смятам, че няма да е лошо да се замислим, преди да се радваме, че за европейците ще си останем кенеф. А ако някой продължава да се кефи на тоалетния хумор на Черни да се замисли как да си прокараме поне канализация. Щото гледам, че арт-а взе да избива на агресия.

ПС. Ако ние сме турски кенеф поради някакъв статистически признак (турски тоалетни на глава на населението), значи Чехия трябваше да бъде една огромна путка (порноактриси на глава от населението!), пак по статистически признак. Поздрави на Черни.. и, пич, не прекалявай с наркотиците!

ПС2. Като ми се оправи тиквата, ще постна и малко линкове към други мнения за инсталацията на гореспоменатия другар и българското участие в нея

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, изкуство, коментар, култура, Лайфстайл, нерви, политика

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

За съжаление нямах възможност да ида на протестите в София от последните два дни. Малко ме е срам от този факт, но това е положението – сесия, изпити, разни приятели си вземат лаптопи, рутери и се налага да инсталирам уиндоуси, да конфигурирам файъруоли и програми. Не искам да се оправдавам, напротив… Наистина съжалявам, че не можах да отида. Най-малкото защото наистина мнението ми съвпада по доста точки с това на софийските колеги, еколозите… за земеделците не съм сигурен, но в крайна сметка цялата държава пострада от управлението на това правителство.

Всъщност, развитието на протеста не беше толкова „неочаквано“, колкото организаторите се опитаха да го изкарат. Или са били слепи преди 14.1.2009, или са тъпи или се правят на ударени с мокър парцал. Из форуми и блогове още от преди Коледа се чуваха мнения, че без кръв няма да се размине. Правеха се аналогии с 1997 година, имаше дори заплахи, че ще е още по-хард. А всъщност всичко си остана една АНАЛогия.

Едно е да седиш на топло вкъщи пред компютъра и да се биеш в гърдите как ще превземеш „на нож“ Парламента, съвсем друго да скочиш на каските на всичките полицаи, които те гледат като измет и се отнасят с теб още по-зле. Хората, които се опитват да „балансират“, изкарвайки полицаите едва ли не невинни и само изпълняващи заповеди, явно не разбират за какво протестират. Доколкото си спомням, идеята на целия протест беше срещу властта. В демократичното общество съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Протестиращите във форумите бяха освирепели срещу корупцията, която на практика най-общо може да се определи като срастване на трите власти, което обикновено е основен политически признак за несвободно общество. Т.е. полицаите не са „невинни“! Те са част от цялата корупционна схема – според някои са последна дупка на кавала в пирамидата, според някои оттам тръгва всичко (сетете се дали познавате някой, дето е бутнал 20 лева на катаджия, за да се размине с акт или отнемане на точки). Това няма значение, важното е че всички, свързани с властта са в кюпа. Хората излязоха да протестират срещу всички, а не срещу всички, с изключение на тия, от които можеха да изядат голям кютек.

Да не говорим, че когато имаше протести в Гърция, коментарите бяха „ние не сме народ, а мърша“, щом те могат, а ние – не. Да, много народ изядоха палките и кубинките на полицаите. Това направи ли ни народ? Защото според мен целия протест ще си остане ей така, в историята. Колкото и да се надъхват протестиращите, че властта се е уплашила, аз мисля, че тълпата беше много по-уплашена. От гледката на кръв, от псувните на полицаите и от студения метал на белезниците. А точно това не трябваше да става – хората не трябваше да се делят от агитките и крайните „националисти“. В крайна сметка, Бойко изигра страхотно театро, за което трябва да си понесе съответните юридически последствия. Както и тъпунгерите с каските, които обиждаха и биха.

Затова смятам, че ще си останем мърша, а не народ. Мен не ме е страх да получа аркада или да ми счупят ръката, защото си знам правата и след това въпросните полицаи, които са ми сторили това, ще си носят последствията. Важно е хората да разберат за какво са излезли, какво искат и най вече колко са способни да понесат, за да го постигнат. Защото ако Левски го беше страх какво ще му стори турската власт, сега може би все още щяхме да сме част от Турция.

Винаги ги има двете страни на медала. От гледна точка на Османската империя, Ботев е бил терорист, който пряко е атакувал суверенността на държавата. За нас е герой, защото с жертвата си е послужил за пример. По същия начин след 10-20-30 години и нашите деца ще ни съдят според това, което сме направили. Ако хората протестират с ясната идея да се разбягат като пилци пред възможността от арест и/или бой, явно е, че нищо няма да постигнем. Ако обаче ВСЕКИ недоволен от властта даде максимума, на който е способен, ще имаме шанс да преструктурираме властта по начин, по който тя да бъде проконтролирана от хората и да се получи прозрачност, даваща власт на хората да реагират навреме на политическите, икономически и каквито още проблеми се сетите, застрашаващи държавата.

И накрая… моята лична позиция. Не съм Вазов (който е избягал по времето на Априлското въстание) и съзнавам, че това, че не участвам в събията нред НС не ме прави достоен да провокирам общественото мнение. Но все пак съм принципно „за“ протеста, защото страната определено има нужда от промяна. За всеки здравомислещ е ясно, че това няма да стане по мирен начин, колкото и да е жалко. Това, което не подкрепям, обаче, е че тълпата почна да се дели, преди още да се е събрала. На националисти, политици, пенсионери, на майки, деца, лумпени и какво ли още не. Не става с „ние бяхме тука, а те -там“. И още нещо, което трябва да се добави към исканията – след като протестиращите искат смяна на правителството, редно е да се замислят кой ще дойде на тяхно място… Имайки предвид старите муцуни в Парламента сега, искрено се съмнявам, че ще има много нови лица в следващия парламент. Затова и подкрепям идеята на Ружа за промяна на избирателния закон. Ако искате повече информация – може да я намерите тук. Прочетете колкото може повече за исканията и за протеста, и чак след това идете  пред Народното събрание и изкажете мнение!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, нерви, политика

Понеже Daemon Tools не работи на Windows 7, а на доста хора им се налага да емулират виртуален диск, намерих работеща алтернатива, която да закърпи проблема, докато излезе добре работеща версия на софтуера, който си ползвате. Програмката се казва Virtual CloneDrive и може да се намери тук

Ъпдейт.. В крайна сметка Daemon tools вече пуснаха официална версия на продукта си, който брагодарение на SPTD 1.58 поддъжа Windows 7. Може да се свали оттук

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 37 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags:

За незапознатите вчера от Microsoft официално пуснаха за даунлоуд Windows7 beta 1. Е, имат известни спънки и явно им се е наложило да си ъпгрейдват сървърите поради големия наплив за даунлоуд, но обещават, че бързо-бързо ще решат проблема. Впрочем, .iso файлът беше изтекъл преди доста време и първата бета версия на новия Windows можеше да се намери свободно по чуждестранните торент тракери, за българските не съм проверявал.

Негативи

Съответно аз си дръпнах тази „ранна“ версия от залива на пиратите и нетърпеливо започнах да я разцъквам – първо на виртуална машина, за да проверя стабилността на релийза и в последствие на един тестов дял на харддиска. Под VirtualBox новото редмъндско изчадие (каквото очаквах да бъде) се показа точно като такова – лакомия за ресурси. Очаквано, Aero интерфейсът не работеше във виртуална машина, а host операционната ми система (WinXP sp3) едва креташе. Но все пак Уиндоус 7 не заби, не даде кой знае какви грешки при инсталиране на софтуер и пристъпих към инсталация, която да има достъп до реалните системни ресурси, т.е. на харддиск.

Предварително се бях настроил за инсталация, по-дълга от тази на Виста, и очакванията ми се оправдаха. Най-горе можете да видите началния инсталационен екран. Впрочем, прилича на този на Виста-та, нали? Прави сте, Windows 7 не се различава много от своя предшественик. Поне графично. Това до голяма степен е улеснение за бъдещите потребители на операционната система. Доколкото забелязах, много хора бяха стресирани от промяната в интерфейса от XP към Виста. Ако вече сте мигрирали, обаче, няма да ви се налага на разучавате 3 дни новите неща в операционната си система.

Честно казано, аз бях малко разочарован, защото това беше първата версия на Windows 7, която си сложих. Преди нея излязоха доста алфа версии, за които от доста източници разбрах, че са стабилни, но аз все отлагах тестването. А това, което първоначално ме разочарова, е че се очакваше една „врътка“ на десктопа, за която MS бяха отнесли доста критики, че е крадена от MacOS. Не съм сигурен, че въпросното кръгче е било изначално Майкрософтска концепция, в един момент нета беше залят от фейкове на Windows 7, та не е изключено „разочарованието“ ми да е провокирано от болната фантазия на някой дизайнер, който е решил да се избъзика с интересуващите се от Win7. Ако не сте виждали тази мнима „врътка“ -ето я и нея:

Фейк или не?

Ако прибавим и липсата на лицензирани драйвери за видеокартата ми (GeForce 8500GT), първите 10 минути се чувствах точно сякаш тествам бета версия. Все пак, NVIDIA драйверите за Виста си вървят перфектно (засега).

Графичен интерфейс

Оттам нататък започнаха приятните изненади. Промененият таскбар определено е в пъти по-функционален, няма да ми стигнат поне 100 реда да опиша всичките новости. По-добре изгледайте това видео:

И все пак, ако само го изгледате… просто не може да се усети ефекта. Може и аз да съм такъв, ама друго си е ръка да пипне, не само око да види

Всъщност, ако се замислим, новото, което Виста предложи на масовия потребител, беше промени в графичния интерфейс и заемане на безумно много системни ресурси. Последното беше голям удар под кръста за всички, но най-вече за хората с по-стари конфигурации. Геймъри си преправяха операционната система и махаха ненужните им компоненти в отчаяни опити да освободят малко системна памет и процесорно време. Това беше голям проблем, който забави бързата миграция към Виста.

Производителност

В Уиндоус 7 проблемите с производителността, поне на този етап, изглеждат решени до задоволително ниво. От доста потребители разбрах предварително, че Win7 заема по-малко системна памет  от Windows XP (~300 мб !!!), а след като я инсталирах, останах очарован от елегантните решения, до които са достигнали редмъндските програмисти. Ако пуснете някоя програма и след това я отворите още веднъж, тя няма да заеме допълнителни ресурси. Това означава, че tabbed browsing-a като усещане няма да се промени ил ида забави системата ви, независимо колко нови табове отваряте. Можете да отворите колкото си пъти искате windows explorer и това няма да забави компютъра ви. Поне за мен това е решаващия фактор, който ме накара направо да се влюбя в бета версията. От ритейл рилийза може и оргазъм да получа, ако съумеят да изцедят още от хардуера ми . Впрочем, ето и една малка демонстрация на това какво може новия уиндоус:

Чува се нещо и за имплементация на Direct2D и ако може да се съди по допълнителните настройки по ClearType шрифтовете, ще можете да получите страхотна четимост на LCD монитора си. За глезотийки като touchscreеn имплементация в програми не искам да си развихрям фантазията, защото мога да съм направо перверзен (в добрия смисъл), когато става дума за подобни функционалности.

Моята тестова система е подобна на тази, която е използвал пича от филмчето – Athlon x2 5000+, 2gb RAM, GF 8500GT. Няма никакви high-end компоненти, дънната ми платка е някакво дърво, което си купих, колкото да мога да накачуля хардуера по нея. А резултатът е повече от впечатляващ – толкова стабилен не съм виждал компютъра си дори с Линукс.

Заключение

Windows 7 ме остави с приятен вкус в устата и с усещането, че в Microsoft най-накрая са започнали да се интересуват от това какво искат потребителите. Ако продължи да се развива в същите насоки, „седмицата“ има потенциал да сцепи пазара, вместо да повтори краха, който се получи с Windows 2000, който беше същата гадост като Уин98 в преход към XP. Остава само да почакаме и да видим докъде ще го докарат пичовете от Редмънд. Аз ще оставя на вас да си дръпнете и инсталирате бетата, ако съм ви заинтригувал. Няма да ви разкривам повече промени, а повярвайте ми, те са много. Дребни, но определено добавят някакво усещане за самочувствие, докато работите с новия Windows 7.

Download Link

P.S. От Майкрософт казват, че може да се получат фалове с mp3 файлове (ОС-а изтривал начаото на някои), но май вече имат кръпка за това. Не забравяйте да ъпдейтнете! В момента аз карам без сериен номер, но когато си оправят техническите проблеми, ще можете да получите оригинален такъв (и аз, де).  Проблеми с compatibility засега не съм забелязал. Ако някой види нещо подобно, да докладва!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 20 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, Програми, уиндоус

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags:

Cooliris Theme Demo

Темата за Wordpress, която бях започнал да пиша, е вече готова! След като се бях поразписал преди време и я бях докарал до някъде, най-накрая спрях да разцъквам GTA IV за два дни и успях да я довърша. Това, което съм пуснал за даунлоуд е версия 0.1. Иска ми се първо да я пробват/ползват български потребители, да споделят бъгове/грешки в кода и тогава ще я пусна като за пред чужденци – т.е. с административен панел на английски. В момента той е на български, което предполагам ще ви зарадва вас, потребителите. Впрочем, административния панел в момента има само една функция – да премахва категории от менюто с „пламъчетата“. Доста потребители имат много подкатегории, които биха се включили автоматично там, а това ще счупи темата и ще разхвърля елементите. В бъдеще ще сложа и добавяне на Аналитикс код, както и промяна на рекламното каре от админ панела. Засега ще ви се наложи да свършите това ръчно, с редакция на sidebar.php & footer.php. Сори, това е положението И все пак смятам да поработя още доста, най-вече над функционалността. Ако имате желание да следите кое как съм променил, абонирайте се за rss тук в блога – така със сигурност няма да изпуснете предстоящите следпразнични промени в темата.

Искам да благодаря на Бого, Truden, Longanlon, Dimitar Tabakoff, Блог за WordPress … май това са хората, които подкрепиха по някакъв начин създаването и популяризирането на темата дотук. Весели празници на всички!

Демо на темата

Даунлоуд

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, изкуство, Полезно, тема