Нова Зора?

Супер дразнещата (и некоректна откъм PR) реклама на партия „Нова Зора“ от няколко дни е заляла целия български интернет. Преди малко цъкнах на рекламен елемент на някакъв сайт, за да вляза на страницата им… и си умрях от кеф. Landing page-a им беше 404 Грешката идва от скрипта за коментари, май. Типично за комунягите – никой няма право на глас! Проверка: тук

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | 6 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags:

Business Plan

Дълго време не бях стъпвал на лекции и вчера реших да се вясна за кратко. След като успешно изтърпях 2 учебни часа, с двама колеги решихме да навестим близкото кафе. Мъдрихме какви ще ги вършим на 8ми декември, лигавихме се.. студентски живот, съвсем нормално.

Но по-важното е, че най-накрая успях да отделя малко време да поговорим и по една сериозна тема, която съвсем скоро ще ни налегне всички и ако не сме подготвени, просто ще ни смачка. След по-малко от половин година вече ще сме завършили бакалавърската си степен на обучение и ще сме съвсем легални и дипломирани PR-и. Е и? Какво ще правим с тази диплома? Ще си търсим работа по специалността? Ще станем журналисти? Ще работим в рекламни агенции? Впрочем, за доста от колегите, това си е твърде приемлива оферта. Само че на мен не ми се побира в главата как мога да наливам пари в една диплома в продължение на 4 години и впоследствие да изкарвам пари на НЯКОЙ ДРУГ с нея. Може и да кажете, че разсъждавам ограничено, но за мен образованието от гимназията ме нарежда в обществото като човек, който следва да работи за някого. Идеята на университета би трябвало да бъде място, където човек става някой, място, където получаваш достатъчно знания, получаваш малко по-друга гледна точка към системата. Което пък би трябвало да донесе увереност и ноу хау да можеш да правиш бизнес за СЕБЕ СИ.

Не мога да кажа със сигурност как е в другите университети, но от лични наблюдения и коментари на познати, мога да кажа, че висшето образование в България не изпълнява тези си функции, които, поне според мен, са фундаментални. При нас, във Великотърновски университет, ситуацията е почти плачевна. Няма техника, преподаватели не идват на лекции, да не говорим, че има и съвсем некомпетентни такива. Наскоро колежка, започнала работа в една местна телевизия, се оплака, че там „на нищо не я учат“. Сбъркана работа, университета би трябвало да ни научи, за да сме уверени, когато излезем на пазара на труда. Същия този пазар на труда, дето 4 години ни наливат в главите, че ни очаква с отворени обятия. Трагикомично, но, мамка му, всичко е на наш гръб.

С течение на времето осъзнах, че за да постигна нещо, да мога да живея над средното ниво в България (дай, Боже!), трябва да работя за себе си. Това неизбежно е свързано с инвестиции и риск, но пък кой бизнес не е такъв? Смея да кажа, че си имам много добра представа от медии, все пак вкъщи си имам един журналист с дългогодишен стаж, от който съм научил доста за професията. Ами другите? Останалите 19 човека от курса? Те какво ще правят? Прост пример – на въпросното кафе с колеги им предложих някакъв простичък бизнес модел. Християна ме допълни, започнахме да си правим бизнес план.. ей така, набързо и повърхностно. И стигнахме до момента с марктинга. И кой от нас, по дяволите, знае как се прави маркетингово проучване? Отделно, дето всички ни е страх от някакъв провал, в някоя от сферите, в която трябва да работим. Ако на някой може да си представи страливи PR-и, разбира идиотската ситуация, в която сме изпаднали. Не знаем нищо за маркетинг, за кризисен PR (впрочем, за кой ли тип PR знаем нещо?), не сме написали нито един бизнес план, нито за себе си, нито в универитета. Липсва практика, и то осезаемо.

Това, което ще излезе от PR-ите на випуск 2005 в Търновския университет е стадо овчици (впрочем, това предполага някаква сплотеност между единиците в стадото… а ние дори това нямаме) които са обучени да работят за някой. За да бъдеш обслужващ персонал не се изисква висше образование.. НИКЪДЕ по света! Да живее абсурдът! И дано имаме още хубави идеи (изскочиха 3-4 такива в процеса на разговор вчера), пари и най-вече НЕРВИ, за да успеем да направим нещо от себе си. Защото явно никой няма да си свърши работата и да ни научи на PR/маркетинг/реклама/самоувереност/бизнес стратегии.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, нерви

Бях чел някъде из блоговете за едни луди изисквания към рекламодателите в Google AdWords – как нямали право да използват крайни определения за продуктите, които рекламират (т.е. не можеш да рекламираш „най-добрите хапчета против отслабване“), как в България нямат право да използват запазени марки, ако не са тяхно притежание и куп други простотии. Да, но явно няма ограничение по отношение на някои по-специфични думи… например такива, които изразяват определени физиологични потребности: ВИЖ СНИМКАТА ––>

И как ми прилича на онази реклама, в която обясняваха за някакъв продукт против запек… точно в 20 часа вечерта, когато редовия отруден човечец е седнал да пие една ракия и да вечеря… Made in BG

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, настроение

Издразних се, ша знайтИ. Ама много се издразних…

Търкалям си се аз лениво из блогосферата днес, бездействам си, и от бездействие почнах да чета старите постове на блогърите в рийдъра си. Чета, чета и се изумявам. Тоя не бил гледал телевизия, оня не бил гледал. Е, как все така става, че не гледат тея хора телевизия, пък знаят какво става в държавата. И за Петков разбраха, като се изцепи за Уйович, вой вдигнаха до небето. И Станишев това бил казал, онова бил казал, пак лаят месечината. Е, няма лошо, то радиа дал Бог. Че и вестници. Явно оттам черпят информация. ОК, няма лошо… то и аз не гледам телевизия. Оп, това май не трябваше да го казвам. Защото ако е било модерно да не гледаш телевизия, вече не е. На това му викам или отчаяни опити за оригиналност, или апатия/безхаберие. А в крайна сметка нали като имаш блог, изказваш мнение. За предпочитане мнение по актуален въпрос, а не просто ей така. В смисъл, всички сме до някаква степен жертви /уф, че изтъркано/ на информационното общество. И гледаме телевизия, щем, не щем. Някои по-рядко, други по-често. Но чак пък никак.. айде, не на мене тия.

Та, за „жертвите“.. хубава тема, чак се радвам ,че я засегнах. Я всеки от вас да си признае, има ли мобилен телефон. Един? Два? А колко номера сте сменили досега. Аз пък съм различен – нямам телефон. Сменил съм поне 10 номера досега, но от повече от половин година не съм „мобилен“. Не ми и трябва, само да ме намират роднини, комшии и приятели, които да ме откъсват от компютъра. Така съм преценил, така си живея. И си ми е добре, хич даже не се оплаквам. Наречете ме назадничав, а аз ще ви отговоря, че не съм по-различен от вас, негледащите телевизия.

Но да се върнем на въпроса с телевизията. Да ви кажа, не е модерно вече да НЕ гледаш. Тя затова е направена – за да има зрители. И си ги има. Вярно е, че хората са изморени от безидейните предавания, от липсата на свежи идеи, дори в рекламите. Но продължават да зяпат вечер, докато се хранят. Ако имат възможност, и сутрешен блок гледат. Така че да не гледаш телевизия вече не те прави различен. Предлагам нова мания – хората да оставят мобилните си телефони, ей така, за 1 ден вкъщи. Да видим какво толкова ще се случи. Уверявам ви, няма да се срине небето отгоре ви. Всъщност, ще имате един малко по-спокоен ден. А и ако работата вие в офис, никой не може да ви задължи да носите ЛИЧНИЯ си телефон. Който може – да пробва, пък после да се отбие тук и да каже как е изкарал. И моля ви, ако се навиете, не го правете за да сте „различни“. Направете го за самите себе си. За да видите дали има разлика. А и за да осъзнаете точно доколко сте „жертва“ на технологиите.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags:

Чудя се кога ще започнат да правят такива интересни и идейни реклами и в България… и докога целевата публика ще са бабички или хора на средна възраст, които се радва на „Адаме, ти, къде, е, мойто мУНче?“

ПС. Впрочем, тази я слагам, и за да ми напомня от време на време да си подредя стаята

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: култура, секс

Аз уж следя какво става покрай популярната търсачка, но нещо съм изпуснал новата услуга HOT jobs. Майтап, бе, Уили! Няма такава услуга, но първата картинка /явно тази с най-голяма релевантност за думата „работа“ за нашия регион/, ми повдигна настроението за целия ден. Каква хуубава държавица сме, даже гугъл знае как се изкарват пари в България. Не знам да се смея ли, да плача ли…

Както и да е, и още нещо бях открил преди време за същата търсачка. Не може да се оправя с жените! Поздрави на всички, дано сте се посмели като мен

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, настроение

Едва ли на някой, който живее в по-големите градове на България му се е случвало скоро да излезе от вкъщи, без да срещне на улицата просяк/гледачка/клошар. Нямам нищо против социалното и финансово положение на тези хора, не целя и да ги обиждам. Просто ме дразнят. Не с това, че са бедни, а с това, че са нагли. Преди да започна да си изливам яда, първо държа да отбележа, че герои в тази статия не са хората, които са чисто физически неспособни да работят, а тези, които просто не искат, тези, които бездействат с ясната идея, че има кой да ги съжали и така да изтикат до следващия ден.

Забелязал съм, че тази социална прослойка има няколко подвида. И така… почвам ги!

1. „Нормалните“ просяци – За този тип хора да бездействаш и с това да събуждаш съчувствие е един вид професионално отклонение. За тях да излезеш на главната улица и да молиш хората за пари е като за човек ставането сутрин за работа. Те осъзнават, че това, което правят не е от най-хубавите неща на света, но все пак си го вършат, при това успешно. Действат предимно сами. Здрави са като биволи и все пак голяма част от тях дори не са помирисвали бачкане. Най-типичното оправдание за тях е, че никъде не биха ги взели на работа, защото нямат образование. А образование нямат не защото не са имали възможност да го получат, а защото не са искали. Защото са преценили, подчертавам, с пълно и ясно съзнание, че е по-лесно да излязат и да изпросят за един хляб, кофичка кисело мляко и два кренвирша, отколкото да работят за тях.

2. Просяци-жонгльори – С времето така съм започнал да наричам всякаква пасмина, която дебне зад ъгъла и точно в момента, в който човек се е умислил в личните си проблеми, те изскачат иззад ъгъла и започват да нареждат „Бате, бате, дай да ти гле’ам на ръка/карти/боб (без наденички)“ или „Спри, ‘ти кажем що си ни’шастен в любувтъ. (На последната такава просто не можах да сдържа смеха си и й казах, че се е объркала, просто защото в любовта съм щастлив)“. Те може би са най-нагли, а това, което истински ме развеселява, е че са и безогледни и отмъстителни. От много хора съм чувал, че кълнат, ако им откажеш „услугите“, но на мен не ми се е случвало. Като видя някоя от тези (обикновено) циганори, все се сещам за стария виц, в който една малка проститутка чакала пред родилното отделение с идеята да изкара някой лев. „Бате, бате, дай пет лева да ти покажа какво имам между краката“, спряла тя поредния, който излязъл през вратата. А получила само шамар, тъй като случила на дежурния гинеколог, който тъкмо свършил смяната си.

3. Просяци-изнудвачи – Предимно от ромски произход (отново). Характерно за тях е, че излизат с цялото си домочадие, дори покъщнина, като идеята им е много проста – „Дай пари или отивам да крада“. Все едно, че ми пука. ИДИ да крадеш, даже по-добре ЕЛА да крадеш, аз ще те посрещна подобаващо. „Нямам, бате, за хляб“ и „Дай 20 стотинки“ са редовните и заучени реплики. И в тоя момент отнякъде изскача цялата сюрия чавета, които започват неистови писъци, сякаш някой им забива нагорещени игли в гръбнака. Това се преживява.. отминавам ги, дори с цената на това да съборя едно-две на земята. А ако някое се хване за панталона/дънките ми, едва ли се храни само следващата една седмица.

4. Просяци-туристи – Е тези вече съвсем не ми го побира акъла как очакват да изпросят нещо. Киснат на гарата и пият кафе в очакване на някой балама. Защо мен все ме взимат за такъв.. не ми е ясно. Историите им рядко варират, обикновено не са от града, в който се намираме в момента. Т.е. за мен са туристи. Да, ама не щеш ли, не им стигат лев-два за да се върнат до родния си град и съответно някой трябва да се погрижи за тях. Да им помогне и услужи с липсващите средства. Лошото е, че наистина може да му се случи на човек да замръкне в някой чужд край и да няма пари за билет. Ама пък и проблема си е негов, след като не си е направил сметката колко пари да изпие предната вечер. А просяка-турист е и по-зле – и 10 лева да му дадеш, той всичките ще изпие в кръчмето на гарата и пак ще излезе да търси още, дори преди края на вечерта.

5. Просяци-пеперуди – Тези типове са черешката на тортата. В последно време се позагубиха, ама преди две години (когато бях в първи курс) си спомням как обикаляха търновските заведения, влизаха вътре и „прелитаха“ от маса на маса, за да изврънкат някой лев. Или се замогнаха прекалено много и завъртяха „бизнеса“ си в чужбина, или собствениците на заведения се усетиха (най-накрая), че губят клиентела по този начин и ги изгониха. Тяхната най-долна разновидност бяха едни хора със смирен вид, които обикаляха по същия начин със снимка на някое болно детенце и събираха пари за операцията му. Иди че разбери дали е шарлатанин или наистина ще помогне на някоя душица за животоспасяваща операция.

6. Интелигентните НЕ-просяци – Това са един особен вид хора, които не просят. Те са мръсни и опърпани като всички предходни категории, но с единствената разлика, че наистина са бездомни. Те наистина са жертва на прехода или на обществото. Аз познавам двама такива, а една позната ми беше разказвала за неин разговор с подобен човек. Те нямат желание да просят. Ходят от време на време на работа, нещо почасово или сезонно, но живеят на улицата. Имат образование, единият мой познат дори е висшист, но никой не иска да им даде редовна и нормална работа. Тях не мога да ги осъдя, че харчат всичко за храна и пиене. Те наистина нямат нищо и на такъв човек наистина бих помогнал, въпреки, че той не ме е молил. Като видя такъв интелигентен човек на улицата, се сещам за Моканина от „По жицата“ и неговата прословута реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже“.

Ако някой се сети за друга група просяци, нека я постне в коментарите, аз ще се постарая да я добавя в статията.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: есе, коментар, култура, размисли

Както вече казах, това лято бях в САЩ, хората там са интересни, безспорно стандартът им на живот е много по-различен и висок от този в България. Там парите за храна, ток, вода, газ рядко са проблем за някого.

Затова и културата на хранене се е изменила от традиционните европейски стандарти. Трудно бих определил хамбургера с пържени картофки и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО диетична кола като „кухня“, но за задокеанските ни приятели той е част от традиционната „американска култура„. Че са странни животни, е безспорно. Че се тъпчат с мазна храна – също. И съответно напълняват. Ако доскоро това не е било кой знае какъв проблем, сега всичко, що мърда иска да отслабне. Постоянно им се набива в главата колко са вредни мазнините, как водят до инфаркти, рак, едва ли не СПИН, холера, малария и заушка. Тази анти-липидна обсесия води в крайна сметка до общество, което и да не успява, поне се бори със затлъстяването.

А как стоят нещата в България? Бърза справка с Бай Гугъл ме отведе до тази статистика. Това, което мен ме дразни е как млади, красиви и неразвити физически момиченца започват да броят калории още от крехка възраст. Няма нищо лошо в желанието да си красив, но, какво по дяволите е хубавото на това да си манекенка? Не, наистина не разбирам… Как може да се смята за нормално в съвременно общество, каквото претендираме, че сме, да гледаме как 50 килограмово, 14 годишно ДЕТЕ се мисли за дебело и нарушава нормалния си режим на хранене? Виждал съм родители, които дори поощряват подобна гавра с тялото на децата си. Това откъдето и да го погледне човек, е неправилно, грубо и некрасиво. Да не говорим, че в доста от случаите води и до чисто психически травми, които в таква юношеска възраст са почти непопоправими в бъдеще.

Какво е решението? Ами не мога да отговоря със сигурност, не съм нито педиатър, нито педагог, диетолог.. въобще, не завършвам на -лог (предполагам, че окончанието идва от англ. log n – пън ). А и това не е медицинска академия, а блог. Затова мога просто да кажа скромното си мнение. Пазете децата си, не ги тормозете по отношение на това какво искат да ядат. И без това културата им на хранене е достатъчно неориентирана (може би като всичко, свързано с „култура“ в България). И все пак, мисля, че е задължение на всеки да се грижи за децата си. Ако искате те да са здрави, обяснете им не само как няма да имат приятели и как ще им се подиграват, ако са с наднормено тегло, а и че анорексията, например, е не по-малко опасна. Защото ако затлъстяването може да ДОВЕДЕ до проблеми, липсата на витамини в организма, анемията, анорексията, гастрита и т.н. са истински болести. Познавам доста момичета, които имат подобни проблеми, които са се борили с гореспоменатите последствия от всякакви видове диети и „здравословни“ гладувания и им е отнело много повече време да оздравеят, отколкото да свалят килограми. А ефектът е „за 5 пари работа, за 500 – бела“. Човек е това, което е и да се следват модели, които не разбираш е едно от най-безсмислените неща, които може да си причиниш САМ.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 10 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, Лайфстайл, отслабване, размисли

Това лято бях на бригада в САЩ и имах възможността да се запозная с много латиноамериканци. За повечето млади хора в България това може и да е мръсна дума, имайки предвид, че се свързва предимно със сълзливи сериали с гадно качество, излъчвани, повтаряни и преповтаряни от кабеларките. Признавам, че и аз самия бях предубеден в това отношение. Да не забравяме, че нашият манталитет е доста различен от техния, а освен това и географски двете култури са доста отдалечени.

Това, което ме впечатли, обаче, е като цяло отношението им към живота. Тези хора не се притесняваха да работят мизерна работа, за която обикновеният, средностатически американец дори не би кандидатствал. Но в свободните си дни определено знаеха как да се забавляват. Тяхната музика ми направи голямо впечатление с мелодичността си и хъса, с който пееха. Чистотсърдечно си признавам, че не знаех много испански, но за 4 месеца понаучих някоя и друга дума, все пак живеех в къщата на едни доминиканци. Доколкото разбрах, регетонът (така се нарича тяхната музика) се е зародил в Пуерто Рико, като останалите държави от карибския басейн бързо са го възприели и се е разпространил.Голямо впечатление ми направи от културна гледна точка, че този стил преодолява междунационалните вражди между пуерториканци и доминиканци, например. Като цяло регетонът е смесица между латино ритми и хип-хоп лирика на испански. Мисля, че доста българи са чували за Daddy Yankee и Don Omar, например, но освен тях има много други изпълнители, всеки с различна репутация, както и различна аудитория.

И тъй като изпълнителите са много, различните парчета си имат различно звучене, някои са по-бързи, други по-бавни. Най-често засяганите теми в песните са любовта, купоните и като цяло чувствата, били те споделени или не. Аз по принцип не съм голям фен на родната чалга/поп фолк, но смятам ,че като цяло регетонът би могъл много бързо да се наложи в България и да измести пошлите текстове в БГ „фолк индустрията“. Ако вече съм ви заинтригувал, ще оставя едно линкче, откъдето можете да си дръпнете доста музика, при това безплатно. Ако някой има проблем със свалянето на файловете, ще обясня подробно как става по-нататък.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, музика, Полезно

Обяснение за неходенето ми на лекции има и то е много просто. Великотърновски университет, пети копус. Толкова. Точка. По-пълно обяснение не може да има, гарантирам ви го. За незапознатите това е едно забравено от Бога, преподавателите, инспекторките във факултетните канцеларии и самите студенти, място в центъра на Търново. Като сграда не би се различавала от административните сгради наоколо, ако поне беше довършена. За съжаление обаче явно има кой да лапа парите, които студентите и държавата внася в касичката на ВТУ-то и средства за довършване на този паметник на комунистическата грандоманщина скоро няма да се намерят. Както и да е, масата студенти не учат там, за да се похвалят, че са учили в супер красива сграда на пъпа на старопрестолния град. Те са там заради дипломката. Същата тази диплома, заради която мизерстват по квартири, тавани и всякакви подобни дупки. Всеки, който успее да устиска докрай, ще получи освен дипломата си и право да си търси работа. На кой му пука, че в нормалните държави правото, което завършилите студенти имат е да си изберат къде да работят. Защото на запад всеки, който е положил достатъчно усилия, за да завърши, е търсен от по няколко фирми, които се надпреварват коя ще му плати повече.

Иначе, това не е единствения проблем на въпросното поделение на Великотърн0вския университет. Простичък пример – на края на семестъра отивам при секретарката във факултетна канцелария, която отговаря за специалност Връзки с обществеността. Освен, че беше проблем да я намеря на работа няколко пъти (все пак работата й е тежка и тя не трябва да се измори) ми беше и доста трудно да си заверя семестъра (!?). На въпрос защо 3 семестъра назад нямам трети печат в книжката, ми беше отговорено да отида след 3 март. Ами да, все пак, празници са, не може току-така да занимавам женицата да си протегне ръката и да ми удари 2-3 печата. На какво прилича това? Да я тормозя да ми завери стари семестри. Същите тези минали семестри, за които в един момент тя самата ще писне, че не са ми заверени. Парадоксално, нали? Хаха, голям смях. Само че не това е най-смешното. Още по странно ми се стори, че инспекторката каза, че „ечи к’во като нямаш печати?“… Ми верно, кво ли толкоз? Ся, аз да не съм си изгубил няколко години, за да взема да завърша случайно? Трябва да седна с тая женица нкой път, да поговорим, да ми обясни защо е толкова незадоволена и дали не иска да й подаря бяла риза с по-дълги ръкавки за най-близкия празник в календара.

Даа, и да беше само това. Но 5и корпус има и други проблеми. Ето, например, последната изпитна сесия имахме 6 изпита. От тези предмети имаше двама преподаватели, които никога не бях виждал на живо. По думите на колегите, едната преподавателка (нарочно не уточнявам имена, все пак все още уча там) е дошла само за един уикенд да „чете лекции“. Хах, все едно, че съм задочно обучение, нали. Да ама не съм. Добре, че поне въпросната лекторка се беше сетила да каже какво ще иска за изпита. А другият преподавател ни преподава втора година… или по-скоро не ни преподава, защото никога не е идвал за лекции. Добре, че поне по някакви незнайни канали колегите бяха разбрали какво трябва да предадем (или по-скоро да изтеглим от Интернет).

Това няма значение, важното е, че изпитите са взети и сега предстои нов семестър. Да са живи и здрави такива даскали, че да минават изпитите и да вземем накрая заветната диплома.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 3 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: ВТУ, размисли