Реставриран R35

Ако следите фотоблога ми, най-вероятно сте забелязали, че в последно време съм се надъхал да си правя разни модели на мотори. Явно двигателите на две колела са в кръвта на семейството ми, защото почти цялата рода е имала или все още има мотоциклети. Аз съм малко отклонение от „правилото“, понеже все още нямам книжка, а може би до някаква степен не ми е интересно да шофирам… коли. С моторите нещата обаче стоят различно. Ако има нещо, което може да ми вдигне адреналина, това е звукът от двигателя на някоя мощна машина.

Всъщност, не си падам толкова много по новите, спортни машини. Вярно, готино е да караш със 100 подобен звяр, но винаги съм усещал някаква нестабилност, особено при мотор с повече кубици. Винаги са ме радвали по-старите модели, повечето туристически, понякога и спортни мотоциклети. А и съдейки по това, което по-старото поколение в семейството ми има(ше), моделите от някогашния източен блок никак не са били лоши. Правени, за да са вечни при подходяща и правилна поддръжка, те са доста тежички, понякога вибрират повече от очакваното, но въпреки това, човек се чувства стабилен върху тях. Вуйчо ми все още има някакъв 250 кубиков Иж (като този), но понеже не съм в много добри отношения с него, не съм се качвал доста отдавна на Иж-а. Като малък баща ми ме караше на едно полицейско BMW, но от него нямам много добри спомени. След това ми даваше да карам из село един Puch , който впоследствие подари на свой приятел. Дядо ми, който почина преди около месец, е имал спортен 250cc Jawa в средата на 60-те и е правил обиколка на България с баба ми на него Без книжка, естествено. А мен ме е яд, че чичо ми е дал на вторични суровини един Simson SR2, който изглеждаше много яко, заради мързела си да разглоби и да изчисти двигателя. На тоя, последния, му се бях наточил да го реставрирам и, евентуално, продам. Нещо 50-те му кубика не ми се струваха достатъчни, за да понесат кльощавия ми задник из родните пътища.

Неизползван Simson SR2

Както вече казах, истинската ми страст са старите мотори. А последната ми мания е BMW R35. Разрових се доста в историята на тази машина, затова ще разкажа накратко за нея, понеже е най-успешния модел в историята на германския концерн. Производството му започва пред 1937, без да бъде нещо невиждано с 350-те си кубика (BMW R4 е с 400) и максимална скорост от 100 км/ч. За цена от близо хиляда DM, около 15 000 човека са възседнали 14-те му коня до 1940 година. Масивната рамка от пресован метал и досега му придава уникален изглед, способен да накара всеки ценител да изпадне в екстаз при вида му.

След Втората световна война моделът изживява своебразен ренесанс, след като производството му е възобновено в източногерманската фабрика в Айзенах. В началото за производството са използвани останалите отпреди части, дори емблемата на BMW е красяла корпуса, но през 1949 от западногерманския концерн завеждат дело, което бързо печелят. Така руснаците са принудени да променят името на марката на EMW (Eisenacher Motorenwerkes), както и цветовете на емблемата. Някои източници предполагат, че са произведени нови над 80 000 машини, с добавен вече заден амортисьор, което си остава страхотно постижение. Отново използвани от полицията и военните, повечето остават в ГДР, а основни дестинации за износ са СССР и страните от бившия източен блок. Около 5000 бройки са изнесени на запад, някои от тях все още могат да се намерят в Англия и САЩ.

Оригинална брошура на BMW R35

Като цяло, в днешни дни BMW/EMW R35 е скъпо удоволствие, което не само не всеки може да си позволи(5-6000 £ реставриран). Мисля, че и не всеки би издържал рева на двигателя, особено на по-високи обороти. За мен обаче това е перфектното превозно средство, съчетаващо елегантен и злобен дизайн с мощен, едноцилиндров, двутактов двигател. Много ми се иска след няколко години да ме видите да цепя тишината и вятъра на един такъв звяр… Дай боже да има работа, защото R35 е инвестиция, която си заслужава и която определено ще направя, ако успея да си намеря работа по специалността.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: Лайфстайл, настроение

В последно време съм се заровил много здраво в 3ds max и се занимавам с дребни дизайни, които ми помагат да разуча програмата. Лошото е, че когато преди 3-4 години рисувах много, нямах хардуера, който да ми позволи да правя сносни неща и така да се развивам в CG сферата.

А сега се получава точно обратното – имам хардуера, имам интернет подръка, знам откъде да си намирам текстури, уроци за по-специфични неща, но ми липсват… идеите. А това е тъпо… дори и да си в състояние чисто технологично да измоделираш някакъв сложен обект, дори с всичките му текстури, SSS, AO, 10 лампи и 100K полигона рендър тайма да е 1 минута… всичко се обезсмисля, ако първоначалната идея не е оригинална и експресивна. В крайна сметка, компютърната графика е преди всичко средство да се покаже авторското виждане. А какво правим, ако то липсва?

Впрочем, муза ми липсва не само се заиграя с max-а. Повечето ми познати знаят, че съм мързелив, но в последно време ми се струва, че започвам да използвам мързела си, за да прикривам липсата на идеи. А това не е никак хубаво, откъдето и да го погледне човек.

Затова днес реших да направя най-накрая нещо. Така и така се занимавам с 3d моделиране, че даже хората ме мислят за специалист (хих, Станислав от свежо е в голяма грешка, ама явно съм го оставил с грешно впечатление човека ), поне да ги качвам някъде нещата, дето се рендват накрая. Така хем ще следя прогреса си по отношение на това колко бързо/качествено/детайлно работя, хем безбройните орди от полуголи мои почитателки (без прашки, естествено) ще могат да следят глупостите и безформените обекти, които създавам всеки ден.

Та, направих си нещо като фотоблог, където качвам де що картинка изпродуцирам. Адресът е http://bbonev.info/pixelpost/ , а платформата – Pixelpost. Има си RSS хранилка, така че който иска да се закача и да ми критикува грешките на воля. Ще се радвам на feedback, така че, ако имате мнение – можете да го кажете директно във фотоблога.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2009. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: блог, изкуство, Снимки

Cooliris Theme Demo

Темата за WordPress, която бях започнал да пиша, е вече готова! След като се бях поразписал преди време и я бях докарал до някъде, най-накрая спрях да разцъквам GTA IV за два дни и успях да я довърша. Това, което съм пуснал за даунлоуд е версия 0.1. Иска ми се първо да я пробват/ползват български потребители, да споделят бъгове/грешки в кода и тогава ще я пусна като за пред чужденци – т.е. с административен панел на английски. В момента той е на български, което предполагам ще ви зарадва вас, потребителите. Впрочем, административния панел в момента има само една функция – да премахва категории от менюто с „пламъчетата“. Доста потребители имат много подкатегории, които биха се включили автоматично там, а това ще счупи темата и ще разхвърля елементите. В бъдеще ще сложа и добавяне на Аналитикс код, както и промяна на рекламното каре от админ панела. Засега ще ви се наложи да свършите това ръчно, с редакция на sidebar.php & footer.php. Сори, това е положението И все пак смятам да поработя още доста, най-вече над функционалността. Ако имате желание да следите кое как съм променил, абонирайте се за rss тук в блога – така със сигурност няма да изпуснете предстоящите следпразнични промени в темата.

Искам да благодаря на Бого, Truden, Longanlon, Dimitar Tabakoff, Блог за WordPress … май това са хората, които подкрепиха по някакъв начин създаването и популяризирането на темата дотук. Весели празници на всички!

Демо на темата

Даунлоуд

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 7 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, изкуство, Полезно, тема

Очаквам предложения какво да променя

Темата е в етап, в който вече съм попривършил по-сложните задачи, които си бях поставил. Качих я за преглед ето тук. Ще съм благодарен, ако погледнете докъде съм я докарал и дадете предложения какво още да добавя и/или променя. Не пестете критики, казвайте си всичко – ако не ви харесва цвета на някой от елементите, ако нещо не си пасва, ако забележите бъгове… Каквото не е на място, ще бъде наместено, каквато функционалност поискате, ще се постарая да я сложа.

Засега съм намислил да добавя една кутийка за абониране и гласуване в свежо (като тази, дето в момента е под статията, която четете). Смятам да използвам кода от плъгина на моя градски, ще видим дали той ще разреши да го интегрирам направо в менюто на самия worpress темплейт. Ще му се моля след малко, ако не отговори до утре, направо на OpenFest-а в събота ще го изнудвам

Като ще е тема на български, ще гледам да измисля начин да добавя и още някоя и друга нашенска социална мрежа, оставям на вас да кажете дали има нужда и коя да е тя. Евентуално може и да е бутон, от който да се гласува в няколко сайта(поотделно, разбира се), помня че имаше такъв, ако това е по-добрия вариант, направо така ще го оформя.

Понеже темата е портвана, из css файловете има редове, от които няма нужда и само бавят зареждането на страниците. Ще трябва да ги изчистя, както и да оптимизирам картинките, чийто размер в момента също е по-голям, отколкото трябва. Горе-долу това е. Като свърша с дотук заплануваното, ще пусна една бета за сваляне. Но първо наистина се нуждая от идеи какво и дали нещо трябва да се бута по дизайна. А те ще дойдат от вас, нали?

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, тема

WTF?

А сиктир, бе брат ми Роберт!!! К’во става тука, че в един ден ми се прееба RSS хранилката, че и темата… Tемата лесно я оправих, просто един </div> беше изчезнал. WTF? Утре да не изчезне и блога, пък вдругиден целия интернет… Сериозно, без майтап и бъзик, края на единия див го нямаше и половината страница беше станала голям сив правоъгълник. Без да съм бутал темата поне седмица. Освен това от обяд гледам, че и RSS-a показва едни красиви въпросителни. Сложих наново файловете на wordpress-а, ако не се оправи, ще трябва да ръчкам яко. Изнервих се, а освен това и Вистата ме дразни стабилно. Но пък определено има разлика, когато бръмчалязаш на ProStreet с DirectX 10. Може и да си въобразявам, но играта върви по-добре, а дори не съм клоквал видеокартата… Сега ще разцъкам още малко, писна ми да се занимавам с тая Виста.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 5 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, нерви, сигурност

Вчера най-накрая се видях с малко парички. И една от първите ми грижи, естествено, беше да си купя хостинг за една година. Бях си обещал да го направя много отдавна, но все бях назад с финикийските знаци и имайки предвид количеството цигари, което изпушвам дневно, нямаше как да събера 34.80 лв накуп. А точно толкова ми излезе хостинга за една година от INBG. Засега съм много доволен, просто наистина няма нищо общо с безплатната фъшкийка, която ползвах досега.

Освен това вече съм обзаведен с контролен cPanel на български. Нямам представа дали inbg са голяма фирма, но хостинга им е достатъчно бърз за малкото/малките сайтове, които поддържам. А и ме зарадваха, като ми направиха акаунта за по-малко от час, след като в условията им пишеше „един работен ден.“ След като изпратих праите по банков път, дори вече мога на се разпростирам в почти 100 ГБ трафик месечно. Единственото нещо, което може да ми се окаже проблем в бъдеще време, е ограниченото място, с което раполагам на сървъра. Предполагам ,че за 1 година 1000 МБ тъкмо ще бъдат запълнени. Тогава вече ще се огледам за някоя оферта, която да ми осигурява повече място. Но всичко по реда си. Засега съм много доволен от хостинга, ще видим как ще се държи в бъдеще.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Няма коментари | Add to del.icio.us
Post tags: блог, интернет, сигурност

И понеже пускам този пост в категория Дневник, ще добавя и още няколко думи. Снощи си направих профил в едно23. Честичко ще пиша там какво става с мен, който го вълнува – да си направи бързо-бързо акаунт и ще си пишем честичко. Кефи ме повече от скайп, а и има потенциал да се развие като интересно място за общуване. Това, което й липсва на тази социална мрежа е един widget за блогове, но според разработчиците, ще го пуснат, щом го усъвършенстват.

Освен това си смених снимката на главната страница с едно колажче, което спретнах набързо. Струва ми се, че старата начална страница беше малко скучновата и черно-бяла, затова малко я освежих. Тази, най-късно следващата седмица вече ще си купя хостинг и тогава и ще променя и текста, с който посрещам посетителите на блога.

Приятно на всички, аз ще празнувам (майтап, бе, Уили)!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 4 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: блог, скайп

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: Връзки с обществеността, ВТУ, Полезно

Честно казано, до преди 3-4 месеца не ми се беше налагало да се занимавам с уебдизайн. Правя го съвсем отскоро, защото освен този блог поддържам още 2-3 сайта. Не че някой ме е карал да го правя, просто ми доставя удоволствие. До един момент. До сблъсъка с Internet Explorer.

Като всеки нормален уебдизайнер (уау, как звучи само) след всяка промяна на графичен елемент или някой ред в CSS кода, тествам сайта под различни браузъри. След Firefox и Opera идва ред и на Internet Explorer. Ако под първите два визуално всичко е наред, няма разминавания между картинките и т.н., под всяка версия на Майкрософтското отроче, обаче, нещата са коренно различни. Не знам, явно редмъндските „гурута“ са решили, че трябва да принудят всеки PHP програмист да упражнява постоянно if..else конструкцията. И то не един, а няколко пъти – за всяка отделна версия на гадния им, прокажен браузър. Сега излезе и публична бета на IE8, където уж щели да се следват уебстандартите. Да, ама не! Ако са оправили нещо (в което се съмнявам), са разбутали друго. Стана ми гадно като се замислих по колко страници посещавам на ден… И колко много труд е хвърлен в тях, за да изглеждат добре. И колко допълнителен труд е хвърлен, за да изглеждат добре и под интернет експлорър.

Няма да пиша за бъговете на IE. Всяка негова версия си има такива, дори в изобилие. И повечето уебдивелъпъри пишат различни версии на сайта си, но не заради изобилието или тръпката. А заради продуктчето на Майкрософт. Тези „бъгове“, за които пиша, са работливите мравчици, които са се постарали да направят нещо, да направят сайта, на който вие стоите 15-30 секунди и след това го затваряте. Понеже наскоро ми се наложи да пиша различна версия на единия си сайт (по-точно преправях единия от скриптовете си, за да работи под Internet Explorer) накрая се ядосах и изплагиатствах скрипта на този сайт, промених му настройките и вече, ако разглеждате блога ми под Майкрософт Интернет Експлорър, независимо коя версия, ще виждате една полупрозрачна картинка, която да се спуска от горния десен ъгъл на браузъра ви и да ви казва директно, че страницата, която разглеждате, е грозна под IE. Ако се „излъжете“ да цъкнете на самата картинка, ще бъдете препратени на страницата на Firefox, откъдето да си дръпнете модерен и РАБОТЕЩ браузър.

Това е от мен, ще оптимизирам кода, така че страниците да работят на всеки браузър, но едва ли ще се тормозя повече от нужното, смятам, че и за потребителите е по-полезно да ползват по-функционален и по-сигурен браузър, отколкото аз да си играя да пиша допълнително код, за да може да се визуализира всичко както трябва в един частен случай, какъвто е употребата на един конкретен уебчетец, пък бил той и Internet Explorer.

Благодаря Ви за вниманието, весел Великден от мен.

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 9 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, уиндоус

Наскоро гледах един крайно интересен филм – Zeitgeist, който може да си дръпнете от замунда и арена с български субтитри, ако не ви домързи да дочетете статията. Въпреки, че ми направи впечатление, че е леко разхвърлян (засегнати бяха 3 големи теми, които на пръв поглед нямаха нищо общо помежду си), филмът си остава задължителен за всички, които обичат конспирациите.

В първата част се обсъждаха приликите между християнството и куп други митове, легенди и дори религии. Тъй като аз отдавна чета където и каквото ми попадне по темата (не съм нито теолог, нито пък вярвам на всичко прочетено), смятам, че имаше сравнително малко неща, които вече не бях виждал някъде. И все пак, за човек, който просто е приел религията като даденост (аз съм атеист и винаги съм се чудил на подобни хора) и не се замисля за отговорността, която поема, казвайки, че изповядва еди-коя-си религия, първата част на филма би била силно разтърсваща, да не казвам, че би разклатила дори вярата му. Нарочно се ограничавам от коментари по отношение на това доколко същата тази ВЯРА е просто инструмент за манипулация, не искам да влияя на ничие мнение, нито да се завързват безсмислени спорове по отношение на истиността на Бог. В България религията, религиозната култура и образование са достатъчно занемарени, за да откажа още 10 човека (примерно) от религията им. А пък и чисто исторически у нас религията е имала малко по-различни функции. Ненапразно ни учат, че благодарение на нея сме оцелели като народ по време на петвековното робство. Поне за мен… това е единствената причина да уважавам религията.

Втората тема във Zeitgeist е за атентатите от 11 септември. Също крайно интересна тема, поне конспиративните теории по въпроса на мен са ми били тръпка и ги следя вече повече от две години. Ако не сте гледали някой от филмите по темата, преполагам, че ще намерите за доста съмнителни някои от фактите, които знаете и Zeitgeist ще обори. Това, което ми хареса, е че бяха показани и причинно-следствените връзки, довели до самите „атентати“, беше изяснено (макар че съм гледал и по-задълбочени коментари по въпроса) защо авторите смятат, двете кули и жертвите са целенасочена атака не срещу американското общество, а диверсия, целяща промяна на общественото мнение и изсипване на огромен военен ресурс, което би помогнало на американската икономика.

И последната тема във филма беше вече типично анти-масонско/еврейска. Разбулваха се „тайни“ за това как целия свят се управлява от банките и банковите магнати. За човек, постарал се още на младини да прочете десетте(!) тома на „Мисия „Земя“" на Л. Рон Хабърд нищо ново под слънцето. А най-голямо впечатление ми направи разказът за това, че данъчното облагае в САЩ е в голяма степен незаконно и неконституционно. Като човек, който е работил там 4 месеца и са му били удържани около 700 долара.. даже малко се поядосах. Ама няма как, при условие, че работодателя изпраща данъчна декларация, човек няма особен избор.

Ще следя с интерес дали Zeitgeist ще промени нещо, но засега смятам, че спада повече в категорията „конспиративни“, отколкото към „документални“ филми. И все пак, ако ви остане време и искате да гледате нещо интересно и способно да ви накара да се замислите накъде върви света – гледайте го!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: коментар, култура, размисли, филми

Изключително много благодаря на Ники Бачийски за бързия и адекватен превод на WordPress 2.5. В момента използвам българския превод от RC2 версията, а новия админ панел на уърдпрес е просто уникален. Свиква се бързо, всичко си е на мястото. Ако не бях дръпнал още RC1 версията, сигурно щях да гледам като теле в железница, но имах време да свикна набързо, докато го използвах на домашната инсталация на XAMPP. И все пак, ето как протече при мен ъпгрейда.

Първо, направих бекъп на всички файлове и на базата данни. Свалих ги и на харда, за да съм сигурен, че файла няма да се загуби някъде. Тъй като вече бях свалил един бекъп, бях го разархивирал в папка на домашния съврвър и вече го бях ъпгрейднал, просто качих вече ъпгрейднатата инсталация от компютъра си на сървъра. Ако решите да постъпите като мен, не забравяйте да „пазите“ оригиналния wp-config.php файл, за да не ви се налага да го пишете наново. След като качих новите файлове, wordpress поиска да направи ъпгрейд на базата данни, което се извърши просто с едно кликване. Хм, моят блог е малък, нямам много постове, а и базата ми данни не е особено овъртяна (освен стандартните таблици, имам само още 2 допълнителни, една за анкетите и една за статистиките на посещенията). Пожелавам и на хората с по-големи блогове да нямат проблеми с ъпгрейда.

Пожелавам и на 2.5 клона на WordPress безпроблемно съществуване, липса на експлойти и все такова бързо развитие, смятам, че то е от полза за всички – и блогъри, и потребители. Лек ден на всички и безпроблемен ъпгрейд!!!

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: wordpress, блог, интернет, Полезно

Може би разсъждавам прекалено теоретично, но да не забравяме, че bTV е медия, която е собственост на Рупърт Мърдок, човек, който си пробива път и става истинска медийна акула чрез своите таблоиди и жълти вестници. Все пак българският зрител има избор какво да гледа – телевизии дал Бог. Но когато изборът му е изкуствено манипулиран, когато той е подвеждан с преработвани и лепени кадри и се създава несъществуваща интрига, аз ОТКАЗВАМ да бъда български зрител.

Не очаквам тълпи от последователи, това всъщност не ме интересува. За мен е важно аз да не съм нечия жертва, а ако има здравомислещи хора пред телевизора, и те ще направят нещо, за да не бъдат въвличани в масова заблуда като тази, която продуцентите на „Music Idol 2″ провеждат след централната емисия новини на bTV. Всеки избира своя начин на протест, моят може и да е малко краен, но пък ще ми отнеме максимално кратко време и ресурси. Всеки решава сам дали да бъде вълк или овца!(...)
Виждам, че искаш да дочетеш За какво протестирам аз? (изписал съм още цели 122 думи)

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | 2 човека вече казаха какво мислят | Add to del.icio.us
Post tags: мюзик айдъл, размисли

© Бранимир за •Бранимир Бонев•, 2008. | Permalink | Един умник е коментирал | Add to del.icio.us
Post tags: интернет, пароли, сигурност