Лайфстайл - от Бранимир Бонев на четвъртък, април 10, 2008 22:03 - 2 Коментара

Просяци

Едва ли на някой, който живее в по-големите градове на България му се е случвало скоро да излезе от вкъщи, без да срещне на улицата просяк/гледачка/клошар. Нямам нищо против социалното и финансово положение на тези хора, не целя и да ги обиждам. Просто ме дразнят. Не с това, че са бедни, а с това, че са нагли. Преди да започна да си изливам яда, първо държа да отбележа, че герои в тази статия не са хората, които са чисто физически неспособни да работят, а тези, които просто не искат, тези, които бездействат с ясната идея, че има кой да ги съжали и така да изтикат до следващия ден.

Забелязал съм, че тази социална прослойка има няколко подвида. И така… почвам ги!

1. „Нормалните“ просяци – За този тип хора да бездействаш и с това да събуждаш съчувствие е един вид професионално отклонение. За тях да излезеш на главната улица и да молиш хората за пари е като за човек ставането сутрин за работа. Те осъзнават, че това, което правят не е от най-хубавите неща на света, но все пак си го вършат, при това успешно. Действат предимно сами. Здрави са като биволи и все пак голяма част от тях дори не са помирисвали бачкане. Най-типичното оправдание за тях е, че никъде не биха ги взели на работа, защото нямат образование. А образование нямат не защото не са имали възможност да го получат, а защото не са искали. Защото са преценили, подчертавам, с пълно и ясно съзнание, че е по-лесно да излязат и да изпросят за един хляб, кофичка кисело мляко и два кренвирша, отколкото да работят за тях.

2. Просяци-жонгльори – С времето така съм започнал да наричам всякаква пасмина, която дебне зад ъгъла и точно в момента, в който човек се е умислил в личните си проблеми, те изскачат иззад ъгъла и започват да нареждат „Бате, бате, дай да ти гле’ам на ръка/карти/боб (без наденички)“ или „Спри, ‘ти кажем що си ни’шастен в любувтъ. (На последната такава просто не можах да сдържа смеха си и й казах, че се е объркала, просто защото в любовта съм щастлив)“. Те може би са най-нагли, а това, което истински ме развеселява, е че са и безогледни и отмъстителни. От много хора съм чувал, че кълнат, ако им откажеш „услугите“, но на мен не ми се е случвало. Като видя някоя от тези (обикновено) циганори, все се сещам за стария виц, в който една малка проститутка чакала пред родилното отделение с идеята да изкара някой лев. „Бате, бате, дай пет лева да ти покажа какво имам между краката“, спряла тя поредния, който излязъл през вратата. А получила само шамар, тъй като случила на дежурния гинеколог, който тъкмо свършил смяната си.

3. Просяци-изнудвачи – Предимно от ромски произход (отново). Характерно за тях е, че излизат с цялото си домочадие, дори покъщнина, като идеята им е много проста – „Дай пари или отивам да крада“. Все едно, че ми пука. ИДИ да крадеш, даже по-добре ЕЛА да крадеш, аз ще те посрещна подобаващо. „Нямам, бате, за хляб“ и „Дай 20 стотинки“ са редовните и заучени реплики. И в тоя момент отнякъде изскача цялата сюрия чавета, които започват неистови писъци, сякаш някой им забива нагорещени игли в гръбнака. Това се преживява.. отминавам ги, дори с цената на това да съборя едно-две на земята. А ако някое се хване за панталона/дънките ми, едва ли се храни само следващата една седмица.

4. Просяци-туристи – Е тези вече съвсем не ми го побира акъла как очакват да изпросят нещо. Киснат на гарата и пият кафе в очакване на някой балама. Защо мен все ме взимат за такъв.. не ми е ясно. Историите им рядко варират, обикновено не са от града, в който се намираме в момента. Т.е. за мен са туристи. Да, ама не щеш ли, не им стигат лев-два за да се върнат до родния си град и съответно някой трябва да се погрижи за тях. Да им помогне и услужи с липсващите средства. Лошото е, че наистина може да му се случи на човек да замръкне в някой чужд край и да няма пари за билет. Ама пък и проблема си е негов, след като не си е направил сметката колко пари да изпие предната вечер. А просяка-турист е и по-зле – и 10 лева да му дадеш, той всичките ще изпие в кръчмето на гарата и пак ще излезе да търси още, дори преди края на вечерта.

5. Просяци-пеперуди – Тези типове са черешката на тортата. В последно време се позагубиха, ама преди две години (когато бях в първи курс) си спомням как обикаляха търновските заведения, влизаха вътре и „прелитаха“ от маса на маса, за да изврънкат някой лев. Или се замогнаха прекалено много и завъртяха „бизнеса“ си в чужбина, или собствениците на заведения се усетиха (най-накрая), че губят клиентела по този начин и ги изгониха. Тяхната най-долна разновидност бяха едни хора със смирен вид, които обикаляха по същия начин със снимка на някое болно детенце и събираха пари за операцията му. Иди че разбери дали е шарлатанин или наистина ще помогне на някоя душица за животоспасяваща операция.

6. Интелигентните НЕ-просяци – Това са един особен вид хора, които не просят. Те са мръсни и опърпани като всички предходни категории, но с единствената разлика, че наистина са бездомни. Те наистина са жертва на прехода или на обществото. Аз познавам двама такива, а една позната ми беше разказвала за неин разговор с подобен човек. Те нямат желание да просят. Ходят от време на време на работа, нещо почасово или сезонно, но живеят на улицата. Имат образование, единият мой познат дори е висшист, но никой не иска да им даде редовна и нормална работа. Тях не мога да ги осъдя, че харчат всичко за храна и пиене. Те наистина нямат нищо и на такъв човек наистина бих помогнал, въпреки, че той не ме е молил. Като видя такъв интелигентен човек на улицата, се сещам за Моканина от „По жицата“ и неговата прословута реплика: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже“.

Ако някой се сети за друга група просяци, нека я постне в коментарите, аз ще се постарая да я добавя в статията.

Гласувай!

Хареса ли ти статията?

Гласуването и абонирането за RSS са страхотен начин да кажеш "Благодаря" и да подкрепиш автора! Не забравяй да оставиш своя коментар по-долу!